Здравейте, отново
Моята тенденция, е да избирам партньори, с които ми е много трудно, не се разбираме или не желаят сериозно обвързване.
В тази конкретна тема ще споделя за връзката си, която започна обещаващо, в разгара на лятото. Запознаха ни близки приятели.
Още в самото начало, той започна да ми говори за любов, че много иска още деца, яе много ме харесва , че съм му била мечта от дете, но просто живота ни е разделил пътищата тогава, и т.н. (разведен е и вече има две деца от предишната си съпруга. Много рядко ги вижда. Много мил и добър мъж е, чувствителен, емоционален. Но се оказа, че няма постоянна работа от поне 4 -5 години. Работи от време - навреме с чичо си, през летния сезон. Споделял ми е, че няма много приятели, стои си по цял ден вкъщи. Това разбира се, за мен е огромен проблем, тъй като той много настоява за дете, а и двамата сме на 42+ което също, би могло да се отрази на опитите ни. Опитах се да говоря с него, че така няма да стане. Той все учи, все се подготвя за интервюта и накрая никой не го взима на работа. Много се депресира, това рефлектира върху неговото самочувствие и върху мен. Често спорим и се караме, относно битовизми и дори различни възгледи за живота. Не се чувствам, сигурна, нито щастлива, и той го усеща, но ми каза, че не може да ми даде нищо повече на този етап. Според мен това за него е начин на живот и няма възгледи да се промени. Не съм сигурна, доколко още мога да го подкрепям, при условие, че просто виждам предрешения финал и на тази връзка.
