Дори не знам откъде да започна...С бившия ми вече мъж бяхме заедно 22 години, от които последните 5 години официално семейни. Имаме 2 дъщери - тийнейджър на 13год и бебе на 6мес. Разведохме се поради финансови причини, когато бях в края на бременността и продължихме да живеем заедно още няколко месеца. От година и половина, улисани всеки в работата си, започнахме да се виждаме много рядко и изглежда се отчуждихме. Той започна работа през нощта и се прибираше само да спи у дома. Едва когато се роди бебето, усетих студенината от негова страна - имах трудна бременност, раждане с операция, а той отказа да помага вкъщи. През това време баща ми се разболя от рак, аз учех магистратура последен семестър, предстоеше държавен изпит. Отношенията ни се изостриха, една вечер след негова командировка, блъфирах и казах, че между нас вече няма страст. Той не каза нищо, явно това беше истината. От следващата вечер вече спеше в другата спалня. Опитвах да провокирам комуникация, но всичко стигаше само до поредния скандал, разбира се през нощта, защото само тогава имах възможността за това. Една сутрин той ми каза в очите, че вече не ме обича, не ме вижда занапред в живота си и че ще се изнесе в друго жилище, когато отида на гости при роднини, за да не е пред децата. Опитах да проведа още много разговори, но безрезултатно. Предложих да потърсим специализирана помощ, но отказа. 4 дни преди деня, когато щеше да се изнесе, аз го помолих да напусне, защото това е огромно мъчение за мен. Една нощ се озовах в спешно отделение с паник атака.
Сега аз живея с децата, той идва да ги вижда, понякога за час- два, понякога за 5 мин. Усещам в думите му, че дори вече съм му в тежест, когато трябва да ни закара донякъде.
През това време имаше периоди на смесени чувства от негова страна- като да ме прегърне на тръгване, целуне по чело или буза, наричане с мила дума, но и моменти на омраза и нетърпимост. За момента мисля, че и той няма сериозна връзка, по- скоро еднократни креватни авантюри, но той няколко пъти вече отваря темата за бъдещи наши партньори и какви не трябва да бъдат.
Мисля, че имам нужда от психологическа помощ да си изясня мога ри да направя нещо все още, за да бъдем отново семейство, по- сплотено отпреди или просто е време да приема раздялата, колкото и да е трудно и тъжно. Благодаря!