Здравейте, пиша във връзка с проблем с майка ми, който започва вече да се повтаря периодично и не съм сигурна как да тълкувам. С майка ми се различаваме по характери - аз съм по-скоро като баща ми (, който почина преди години), който беше сдържан и аналитичен, отколкото като майка ми - по-елементарна жена, при която каквото и на акъла, това и на устата.
Случва ми се, както на всеки нормален човек, понякога и аз да имам проблеми, например съкращаване от работа поради криза в бранша. Винаги съм се отнасяла с безкрайно уважение и съм дори глезила с каквото мога майка ми, като в резултат от това и за благодарност, при моите житейски кризи тя не ме подкрепя, а напротив - напада ме и съм напълно шокирана и обезсърчена. Най-близкия ти човек да те рита когато си долу. Никой няма нужда от това. Човек и сам си разбира проблемите и няма нужда от допълнителни унижения, а от подкрепа. Имам чувството, че тя само взима от мен когато и каквото може, защото е пенсионерка и аз я издържам, а когато имам проблеми ме напада и агресира заради някакви нейни страхове или кой знае какво. Наскоро бях съкратена и всеки ден си търся работа, не мързелувам, а кандидатствам, но явно и това не е достатъчно. Днес ми каза, че съм започнала да надебелявам. Казах и, че знам, че качвам килограми, но че това е от стрес, и че сега друг ми е приоритета и, че не е ок сега да ме кара допълнително да се чувствам зле - и без това не ми е добре. Каза "добре". И след около половин час ме нападна, че аз съм се мислела за велика, не съм търпела никакви критики, била съм в тотална грешка за живота си и т.н., жалко, че баща ми не бил жив "да ме центрира"... Питах я какво значи това, отговора беше, да ми посочел грешките. Баща ми никога не би се отнесъл така грубо с мен както тя и това е било винаги. Просто изумявам. При всяка моя житейска криза майка ми ме подкрепя за няколко дни след което рязко се обръща срещу мен (често вследствие на изпит алкохол) и ме напада брутално след което спираме да говорим за по месец. Мога да кажа, че през 2022 година на практика нямах Коледа заради нея, по празниците пак беше полудяла и реши, че ще се репчи и на Бъдни вечер - според мен човек трябва да има някакви задръжки, но явно само според мен. Ходех по улиците сама и плачех как всеки е по-щастлив от мен... Наистина не разбирам, всичко съм давала за тази жена, всичко, от което има нужда и купувам, грижа се за нея отдадено, пращам я по лекари и всичко е добре докато аз нямам някакъв проблем, когато започвам да се нуждая от подкрепа... и получавам плюнка в лицето. Какво става да му се не види?