Автор Тема: Макс Вертхаймер  (Прочетена 157 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 432
  • Карма: +5/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Макс Вертхаймер
« -: 20 септември 2017 10:55:44, сряда »
Макс Вертхаймер (1880-1943) (Max Wertheimer) е немски психолог. Той е един от основателите на гещалт-психологията, заедно с Курт Кофка и Волфганг Кьолер. Според гещалт-психологията психичната структура е цялостна, съответно всички нейни елементи са в постоянно взаимодействие и ако възникне промяна или напрежение в един от елементите, то се заразява цялата структура.

Вертхаймер е роден е на 15.04.1880 г. в Прага. В началото се ориентирал към изучаване на право, но две години по-късно се насочил към философията. През 1904г. защитил докторска дисертация във Вюрцбургския университет, а през 1910 г. работил в Психологическия институт към Франкфуртския университет, където се зародил интересът му към изследване на възприятията.

Изследва усещане, възприятие за движение. Така открива фи- феномена. Той формулира скорост от 67 милисекунди, при която възниква възприятие за движение, а не единствено възприятиен образ на действащите дразнители, които в експеримента му са две прави линии, движещи се с различна скорост. Той открива, че ако скоростта е под оптималната от 67 милисекунди, то тогава не възниква възприятие за движение, а се изгражда самостоятелен образ на двете линии. Ако скоростта силно надвишава оптималната, изследваното лице отчита действието на един дразнител, защото двата дразнителя му се сливат в един възприятиен образ. Но ако скоростта леко надвишава оптималната, то тогава има т.нар. чисто движение, при което изследваното лице осъзнава, че движението, което вижда, не е реално.

Изследванията на Вертхаймер за зрителните възприятия, водят до откриването и на някои особености на възприятийния образ по принцип:

1. Фигура и фон – когато към един обект от реалността е насочено вниманието, той се възприема максимално пълно и точно и това е фигурата. Останалите обекти, които заобикалят фигурата, не се възприемат толкова точно. Те представляват фон за фигурата. С пренасочване на вниманието се сменят позициите „фигура-фон" и така се осигурява необходимата значима, устойчива и постоянна информация за реалността.

2. Константност на възприятието – налице е относителна устойчивост на възприятийния образ спрямо леките промени в средата.

3. Цялостност – възприятийният образ не търпи незавършеност, несъвършенство и ако липсва достатъчно конкретна информация, тя се допълва благодарение на индивидуалния опит.

4. Обобщеност – чрез назоваването на онова, което се възприема, то се свързва с клас, род, вид, обект като тази информация е разположена в индивидуалния опит и при наличие на несъвършенство в образа, той се допълва с общата информация за класа, вида, рода.

5. Транспозиция – връзката „психичен образ – среда" като разположение; реакция не на отделните дразнители, а на тяхното съотношение.

Доктрината за гещалта става основна школа в психологията по време на първата половина на 20 век и на нея се опира започналата по-късно работа по изкуствения интелект.

Автор: психолог Л. Боянова