Автор Тема: Франц Клеменс Брентано  (Прочетена 134 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 425
  • Карма: +5/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Франц Клеменс Брентано
« -: 20 септември 2017 10:52:25, сряда »
Франц Клеменс Брентано (1838-1917) е роден на 16 януари 1838 г. в Мариенберг и умира на 17 март 1917 г. в Цюрих. Образованието си завършва в Берлин. Известно време е и свещеник във Вюрцбург, но след това се оттегля от църквата поради несъгласия с доктрината за папската непогрешимост.

Брентано е немски философ и психолог, разпространител на феноменологията и на някои идеи на аналитичната философия, известен с това, че в своя труд „Psychologie vom empirischen Standpunkt”, 1874, ("Психологията от емпирична гледна точка") залага разбирането, че основния метод на психологията е наблюдението, а не експериментирането. Счита, че не е правилно в психологията да се разглеждат изолирани реакции, а също така и че е невъзможно по пътя на механически измерения да се даде отговор за природата на психичните процеси. Той залага предпоставките за последващото развитие на вюрцбургската школа и гещалтпсихологията.

Фр. Брентано въвежда понятието интенционалност като разграничава два вида интенционалност : "насоченост към обект” или "референция към съдържание и интенционална "вътрешна екзистенция” (intentionale inexistenz).

Интенционалната "вътрешна екзистенция” се отнася за онова свойство на обектите на мисълта да бъдат обект на мислене, дори тогава, когато не съществуват сами по себе си. Аргументацията му е, че връзката между мисъл, която съществува и ситуация, която не съществува, не е физическа връзка, а е специфична психична връзка.

В термина "интенционалност”, употребяван от Брентано, има два компонента: как репрезентацията е за нещо различно от съзнанието и как тя може да бъде "празна” или неистинна. Утвърждава, че съществува "интенционален обект” или "интенционално съдържание”, което е налице, независимо от това дали мисълта е истинна или неистинна.

Тази идея на Брентано довежда през 20 век до изследване на интенционалните феномени като значение, познание, възприятие, референция и намерение.

На Брентано принадлежи и идеята за т.нар. дескриптивна психология- той отрича генетичната психология и предлага метод за описване на съзнанието, който е основан на вътрешната перцепция или вниманието, което дава условия за очевидно и сигурно знание.

Сред основните произведения на Брентано са: „Изследване на психологията на усещанията” (Untersuchungen zur Sinnespsychologie, 1907) и „За класификацията на психологическите феномени” (Von der Klassifikation der psychischen Phänomene, 1911).

Автор: психолог Л. Боянова