Здравейте!
Търся съвет и подкрепа,за ситуация която стана днес.
Ще си излея тук всичко каквото ми е на душата.
С мъжът ми сме женени и живеем заедно и работим заедно от 3г.
По-принцип се разбираме,рядко се караме,но когато се скараме (разбира се,че за пълни глупости и от мойте женски хормони..) винаги сме се сдобрявали.
Обичаме се,искаме да имаме деца,в момента даже си купуваме така мечтаното жилище.
НО!От 5,6 месеца интимният ни живот не върви. Опитваме за деца още от началото,но не ставаше,цикълът ми е нередовен, и дори не знаех имам ли въобще овулация. Ходих на прегледи (оказва се,че имам поликистозни яйчници и на двата, и това прави проблем да забременея. Аз съм на 30г, и предполагам като жена ме разбирате,как се чувствам когато опитваме и опитваме и нещата не се получават и годините си вървят,и какво ми е когато гледам как мои приятели имат дечица,а аз още нямам.Всичките тези неща той ги знае.Всичко правя за да ми се нормализира цикъла (тренирам редовно,храня се здравословно,пия много вода,пия също и витамини) записвам си цикъла, когато дойде,следя овулацията и му казвам когато настъпят онези дни в месеца когато е най-благоприятно.
НО просто рутината убива всичко,просто секса напоследък хем че го няма,нем и че не върви. Едно и също,едно и също,просто той не знае правилния подход,и това мен ме кара да нямам никакво желание за каквото и да било. Искам да ме прегърне,целуне,просто нещо различно да се случва. На него почна и да не му става,и казва че е защото много съм говорила че не било хубаво. Ами нали иска да знае какво се случва,ето казвам.Казах му че искам разнообразие,смяна на места и т.н., той,добре, и пак нищо ново. Тук, последните дни го хващам да се задоволява сам. И как оспява да се задоволи сам,като с мен не му става?
Аз просто полудях, взех му куфара и му нахвърлих всички дрехи в него и му казах да се маха,и че искам да си махнем брака. Сега той каза на шефа ни,и отиде при него в неговият апартамент да живее за сега.
Доста дълго стана,но имах нужда да си излея това което мисля,и се извинявам за интимните теми които описвам по-горе,но това се случва при мен в момента.
Просто ми е много болна темата за деца,и с всеки неуспешен опит,или когато е денят на овулация ние просто нищо да не правим това направо ме съсипва,той не го ли разбира.
Моля за съвет в тази ситуация какво да правя