Здравейте, чувствам се адски объркана и безпомощна. Ситуацията ми е следната. Имам връзка с момче, турчин, от 10 години. В началото на връзката ни, родителите ми разбраха, карахме се не бяха съгласни и съответно дълги години се криехме от тях, не успяхме, а и не искахме да се разделим. През тези години се измъчвах адски много натрупах много стрес и напрежение и накрая приятелят ми отиде и говори с баща ми. Обясни му, че държим един на друг, че искаме да сме заедно. Съответно баща ми ми каза, че с майка ми не са съгласни, не могат да го приемат, не харесват семейството му, но живота си е мой и не искат след време да им кажа, че заради тях не съм се омъжила. Как да постъпя? Обясних им, че просто искам да му бъде даден шанс да докаже какъв човек е, как се отнася с мен и да видят, че могат да са спокойни, че съм взела правилно решение. Не искам да разочаровам и тях, искам просто всичко да е наред, психически наистина не се чувствам добре, не знам как да постъпя и какво да правя... Плача постоянно, нямам апетит, те не повдигат повече темата, а аз не искам да ги карам да говорим, за да не изглежда така все едно се оправдавам... Моля ви дайте ми съвет как да постъпя, всеки родител иска най-доброто за детето си, но просто гледните ни точки са различни. Не ги обвинявам, знам, че ме обичат много, както и аз тях, не искам да ги наранявам или да ги е срам от мен..