Автор Тема: Проблем със свекървата  (Прочетена 36 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен purple_lady

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 4
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Проблем със свекървата
« -: 6 септември 2021 12:52:24, понеделник »
Здравейте!
Имам две деца, близначета, които са още бебета. На едното дете се наложи операция и двете баби гледаха другото една седмица.
Апартаментът, в който живеем, е собственост на свекъра и свекървата. Тя многократно е казвала пред майка ми и мен, че не се чувствала у дома си тук, а мъжът й я питал защо, нали се били блъскали двамата за тези апартаменти /имат и още един, който е за другия им син/.
След като се върнахме от операцията, тя остана да спи у нас /а може би е по-правилно да кажа у тях си/, за да мога аз да гледам оперираното дете, а тя другото.
Понеже е жена на възраст все пак, гледах да върша колкото се може повече неща, за да не се натоварва и да си почива на обед. Бързах да сготвя, изпера, изчистя и едновременно с това да си гледам децата. Тя също се включваше в готвенето. Веднъж мъжът ми й се обади да си поръча пържени картофи, че бил много гладен. Тя остави всичко, включително и децата, и започна да изпълнява желанието му. През това време аз трябваше да храня децата, но не можах да се справя едновременно и с двете. Мъжът ми си дойде и ми се скара, че едното дете още не е яло.
Една сутрин ставам и отивам в кухнята, майка и син ядяха попара, за мен нямаше. Свекървата явно се усети и му каза нещо, той отговори, че съм щяла да ям от неговата.
Имаше още един фрапиращ случай - прибира се той от работа, измокрен от дъжда, съблече се и майка му веднага взе да се тюхка, че гърбът му е мокър и трябва да го подсуши с една хавлийка.
Ще стане доста дълго написаното, но просто страшно ми тежи и ми е мъчно от всичко, което стана и трябва да го споделя с някого.
Първата седмица от престоя й у нас измина, събота реши да отиде да изчисти на другия си син. Остана да спи там две нощи, което много ме учуди. Попитах мъжа си дали няма да идва, той отговори, че нищо не знаел.
Новата седмица започна пак постарому. Сутрин храним децата с баща им, после той отива на работа и ние с майка му продължаваме с грижите. Едната вечер излязохме двете със здравото дете и нейна приятелка на разходка.
Дойде отново събота. Бях станала да направя баница и щом беше готова, сложих в една чиния и я оставих на масата. Тя се преобличаше и аз й казах да си хапне топла баничка. Последва мълчание. Отново отиде при другия си син, след малко се обади мъжът ми да й свали багажа без да си вземе довиждане нито с мен, нито с децата. Попитах го дали е станало нещо, защото и той се държеше странно. Нищо нямало. Продължих да настоявам, тогава той ми се разкрещя със злоба да съм млъквала, че не искал да ме слуша. Отново попитах какво се е случило, изкрещя ми още няколко пъти и каза, че майка му ревяла. Попитах защо. Да съм питала брат му, той щял да ми каже. Последваха още викове и обидни думи от негова страна. Помислих, че ще ме удари, но не го направи. Отидох в другата стая, след кратък размисъл му казах, че не ми остава нищо друго овен да си тръгна, щом съм нежелана. Както съм решала беше отговорът.
Събрах си багажа и когато го видя, той ме попита сега ли съм щяла да тръгвам. Попитах кога трябва. Само да съм знаела, че тръгна ли си сега, повече да не съм се връщала. Зачудих се защо да се връщам след като не ме иска и за него съм нищо. Само ми казвал да съм знаела. Последва отново опит да разбера защо майка му си тръгна по този начин. Обяснението беше, че първата седмица стояла гладна, защото нито веднъж не съм й била казала да ядем заедно и брат му й се обаждал всяка вечер да провери дали е яла. Направо бях изумена! Първите дни дори й топлех манджата, за да яде, после направо й казвах да отиде да си хапне докато аз стоя при децата. Предлагах й кафе сутрин, сладолед следобед. Казвах й да си легне на обяд, да си почине. И накрая - туш!
Другото, от което се оплакала, че тя ми говорела, а аз съм мълчала. Попитах го тогава като е знаел тези неща защо не ми ги е казал по-рано. Тя нищо не му била казала, от брат си научил. Първата седмица не обърнал внимание, но втората специално ме наблюдавал - тя ми говорела, а аз не съм я отразявала.
Не знаел с каква цел съм го била направила това нещо, но съм се била осрала. Цял живот се била блъскала и накрая да получела такова отношение. С чантите била дошла и пак гладна стояла, а тъкмо да чакала аз да й купя нещо. И съвсем нищо не му била казала, само това, че аз не съм я искала, че повече нямало да стъпи у нас и малко му поревала  ::)
Отношенията ни с мъжа ми и без това бяха лоши,а след тази случка станаха още по-зле. Помогнете ми, моля Ви! Какво да направя? Как да се държа? Не искам да си развалям семейството, но не мога да живея по този начин!  :'(

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 660
  • Карма: +16/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://psychologist-koeva.blogspot.com/
Re: Проблем със свекървата
« Отговор #1 -: 6 септември 2021 18:04:09, понеделник »
Здравейте, purple_lady!

Получавала съм много запитвания, свързани с проблеми със свекървите. Не сте нито първата, нито последната, която има конфликти. Отговорът ми е кардинален - смятам, че трябва Вие и съпругът Ви да направите всичко, което зависи от Вас, за да си издействате правото на самостоятелност и личен живот и да спрете да се занимавате със свекървата. Какво ще рече това? Предполагам, че сте млади, здрави и работещи хора и все може да наемете жилище или да си купите такова. И да ограничите достъпа й до него - тя да няма ключ и да идва само с покана. ОК, тя Ви предоставя жилище, но каква е цената, която плащате за това? Напрежение, несигурност, неразбирателства. Това е моят съвет. Ако желаете, потърсете и друго мнение.

Успех!
Мария Коева
Психолог

mariyakoeva7@gmail.com
www.psychologist-koeva.blogspot.com

Неактивен purple_lady

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 4
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Проблем със свекървата
« Отговор #2 -: 6 септември 2021 18:25:08, понеделник »
Аз съм на същото мнение като Вас, но има една малка подробност - мъжът ми никога няма да се съгласи да го направим. Той е свикнал винаги да получава от тях - говорила съм с него на тази тема. Той смята, че това е най-нормалното нещо на света - родителите да помагат на децата си /дори и тези деца да са вече над 40-годишни/, а обратното не било нормално. Освен апартамента и нивите, всяка седмица получаваме храна от тях, понеже те живеят на село, произвеждат зеленчуци и отглеждат животни. Не съм съгласна с тази зависимост от неговите родители, но за съжаление съм безгласна буква в семейството, а не пълноправен партньор. И така се въртим в един омагьосан кръг и не знам докога ще издържа.  :-[