Автор Тема: Споделяне на своите жестоки ужаси в очакване на вашето  (Прочетена 31 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен disturbed

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Мъж
    • Профил
Здравейте,ще се опитам да бъда сравнително кратък и ясен в изказа си.
Преди много години ме споходи мисълта че съм виновен за смъртта на моя близка, която умря в катастрофа. Нито съм бил аз шофьор нито съм се возил в колата и по някакъв начин да преча на шофьора да си кара нормално и внимателно нито пък съм ядосал някои от возещите се за да избликнат в ярост и да направят някоя глупост. просто на неприятен участък от българските пътища тир се е ударил с колата, а вече не помня на 100% но мисля че и времето е било дъждовно.
Оттогава в главата ми се загнездва темата за вината свързана с мое невнимание и т.н и как човек може да умре заради мои действия или липса на такива. В последствие си казвам че трябва спокойно и разумно да погледна назад и да преценя за какво аджеба съм виновен и да продължа. Следва и мисълта, че ако съм болен от ОКР то може бъдещето ми дете да е болно и как вече няма да имам приятелка как ще споделя с нея тези ми тревоги дали да си трая дали да й кажа. Колкото и шантаво да ви прозвучи мислих да си направя вазектомия и да казвам че не мога да имам деца само и само да живея спокойно и нормално.
В момента - частник съм и когато в главата ми няма особено сила и съм ама съвсем леко отчаян чупя клиентските неща спирам си телефона оставям бележки как ще отворя еди кой си ден и дори нямам пари в момента да платя направените от мен щети.
Желанието ми - искам да живея нормален и спокоен живот и ако някой ми каже ти си болен от това и от това и колкото и странно да ви прозвучи ми го докаже ще пия хапчета каквито ми каже колкото ми каже и ако трябва няма да имам нито жена нито деца нито нищо.

Сред т.н лекари срещах следното : "съжалявам че не можем да ти помогнем" "няма да мога да ти помогна" "ходи на психиатър пий хапчета и като допълнително идвай на психолог" в едната болница са ме водили с БАР, което е меко казано малоумно. Един от последните психиатри доста известен и работещ в психиатрия на които отидох ми каза депресия. първият път ме прие с направление, което не беше за преглед при него, защото там се ходило на преглед само с направление за болница а после когато му писах email каза че няма да ме приеме с направление от лекар и дори не ми отговори къде да отида и колко пари струва да отида при него на частно(а всъщност кабинет има )
Знам че съм една объркана душа и май само аз в най-голям покой мога да прецена какво точно ми е и какво да правя, но само ще спомена че днес ми е 3ти ден спане и лежане че главата ми не е особено силна и динамична след това спане и лежане и че тези дни на спане и лежане в главата ми са невероятно страшни тревожни бури как да се справя с работа как да живея за напред и т.н

Благодаря !