Здравейте,
Обръщам се отново към вас, защото съветите ви ми помагат.
За мой ужас, най-близката ми роднина си отиде от този свят преди около месец и половина след две ужасни години на боледуване, през които много се грижех за нея. С всички сили. Въпреки очакваната й кончина, не мога да се справя със стреса, който преживях по време на боледуването й и след смъртта й. Не съм вярваща, не вярвам в с задгробния живот и с целия си разум разбирам напълно, че така работи животът. Въпреки рационалния ми ум обаче не мога да се отърва от мрачните мисли. Често я сънувам. Понякога в добро състояние, понякога болна, измъчена, как я водя по лекари...тези сънища много ме натоварват.
Истина е и че нагласата ми попринцип и негативна, въпреки че смея да се определям като много борбен и оправен човек. Не се изживявам като жертва. И все пак настроението ми почти винаги е лошо, не умея да релаксирам и да се наслаждавам на живота. Може би и това е причината да преживявам така и тази ситуация, не знам. В главата ми се блъскат какви ли не мисли, повечето критични и насочени към мен. Не си задавам въпроси като този можех ли да направя нещо, за да задържа починалата още на този свят, защото болестта й се разви като по учебник. Също така знам, че направих всичко, което знаех, че трябва да се направи. Но не мога да се справя със себе си. Нищо не помага, вече хобитата ми са нещо досадно за мене. Не ми се прави нищо. И все пак, какво бих могла да направя, за да погледна малко по-позитивно на живота?
С уважение,
Emotion
