Автор Тема: Любов, омраза, или нещо друго...  (Прочетена 52 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен madmazel

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Любов, омраза, или нещо друго...
« -: 8 май 2021 21:05:39, събота »
През октомври 2017 бях съкратена и се прибрах в родния град в жилището на родителите ми. Баща ми  е в чужбина а майка ми си е у дома. В този момент чрез фейсбук се запознах с момче от родния град с което си писахме общи приказки. Когато се прибрах той беше в емоционална дупка, ревеше имал приятелка , която починала от пневмония. На първия месец той сам се настани у нас под предлог , че бил много сериозен а дома му бил в ремонт. На третия месец направи всичко за да забременея. Винаги съм си мислила ,че ако имаш  мъж той се грижи за теб. А то било иначе - понеже бремеността била моя трябвало да си платя социалните осигуровки в фирмата на приятеля ми за да имам майчинство. Преди раждането си платих изследванията. След раждането трябвало да покривам поне 80 процента от разходите за семейството и детето. Живяхме у нас четири години с майка ми, приятеля ми и детето . Имаше скандали започна да ми се държи сметка какво къде и защо ще работя. Проблемите на приятеля ми станаха общи а моите си останаха мои. Преди два месеца майка ми извика полиция , защото приятеля ми посягаше и ни заплашваше. Принудих се да се преместя в къщата на приятеля ми , но там живеят родителите му и чичо му на първия етаж а втория е свободен. Започна командване. Започна заповядване. Прибирам се и излизам , когато ми се разреши. Заповядва ми се , че не мога да работя , каквото искам а , ще работя каквото ми кажат те. Започна влизане по всяко време , викане, крещене и тормоз. Къщата била тяхна , детето било тяхна а аз съм била тази , която няма права. Проблемите , които това семейство има са започнали много преди мен. Загуба на имоти, заеми, кредити неща , които нито съм видяла нито имам пряко отношение. Осъзнах , че и да съм имала някакви чувства те са се изпарили. Изпитвам погнуса от всякаква близост. При всеки опит да ми натресар техен проблем просто им казвам , че не ме засяга. Забърках се с хора които ме псуват плюят и ми посягат по всяко време а от моя страна трябвало да ги уважавам. Е аз съм съгласна да работя и да издържам детето , но защо ми е нужно да ме тормозят хора с техните двайсет годишни проблеми.... Осъзнах , че никога не съм искала да създам семейство и докато тези хора да близо до мен освен да ми натресат проблемите им друго няма да стане. На въпроса към приятеля ми защо не си продължи живота и не бъде щастлив той казва , че трябвало да живеем заедно дори и да няма любов между нас. Да ама това съжителство стана ад. Как да живееш в семейство в което те плюят, обиждат и се подиграват и на теб и на близките ти. Това вече не е любов това е гавра.... Много ме бил обичал трябвало съм да го търпя . Как може да живееш с някой , който не те уважава....

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 641
  • Карма: +15/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://psychologist-koeva.blogspot.com/
Re: Любов, омраза, или нещо друго...
« Отговор #1 -: 8 май 2021 22:00:59, събота »
Здравейте, madmazel!

Хубаво е, че осъзнавате какво се случва, критична сте към ситуацията и търсите изход от нея. Най-важното е да не се поддавате на приказки като "Трябва да живеем заедно, дори и да няма любов между нас", защото това със сигурност не е решение на проблемите. Разбирам, че имате дете, за което трябва да се грижите, затова поемете нещата в свои ръце и час по-скоро се отървете от тази нездравословна семейна обстановка, в която сте, за да имате шанса и Вие, и детето Ви да живеете щастливо и пълноценно. Пишете и за насилие. Това е още един сигнал, че трябва да предприемете някакви действия, вместо да се самосъжалявате и ядосвате.

Успех!
Мария Коева
Психолог

mariyakoeva7@gmail.com
www.psychologist-koeva.blogspot.com