Автор Тема: Зигмунд Фройд  (Прочетена 132 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 432
  • Карма: +5/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Зигмунд Фройд
« -: 20 септември 2017 10:39:45, сряда »
Сред психолозите на 20 век, на австрийския доктор Зигмунд Фройд принадлежи особено място. Това се обяснява с факта, че неговата работа изменя облика на психологията пред ХХ столение и дава яснота по основните въпроси за устройството на вътрешния свят на личността, нейните подбуди и преживявания, конфликтите между нейните въжделения и чувството за дълг, за причините за уственото безсилие и за илюзорните представи на човека сам за себе си и за другите.

Зигмунд Фройд  е роден на 6 май 1856г. в неголемия моравски град Фрайберг. През 1860 г. цялото му семейство се преселва във Виена, където Зигмунд завършва с отличие известната гимназия    Leopoldstädter Kommunal- Realgymnasium и влиза  във Виенския универсистет.

Първоначално Фройд планира да учи право, но е приет в медицинския факултет и учи при дарвинисткия професор Карл Клаус.

През 1874 г. Фройд има за супервайзер немския физиолог Ернст Брюке и попада под влияние на идеите му. Брюке е в сътрудничеството с физика Херман фон Хелмхолц, един от формулиралите Първия закон на термодинамиката (Закон за запазване на енергията). Според този Закон всички живи организми са енергийни системи. Зигмунд Фройд приема  тази нова физиология.

Зигмунд Фройд, при завършване на своето университетско образование, не упява първоначално да продължи своя път в науката, защото никой от професорите му не заявява желание за научно ръководство. Така Фройд решава да започне частна лекарска практика и стаж в държавни болници. В частната си практика приема хора с невроза и истерия. Среща се с Бройер, който има публикация за лечение на хистерия чрез хипноза. Среща се и с Шарко, който му споделя, че голяма част от неговите пациенти разкриват проблеми със сексуалния инстинкт.

През 1895 г. в публикуваната от Фройд статия се въвежда терминът „либидо” – активност на сексуалния инстинкт. От това става скандал, който е причина да се разделят научните пътища на Фройд и на Бройер.

През същата 1895 г. умира бащата на Зигмунд Фройд. Това докарва З. Фройд до много тежка депресия,заради която се оттегля от обществото. Депресията си от един момент татам Фройд решава да лекува сам. В резултат през 1900г. излекуван и с изградена на база личния му опит теория за структурата на психичния свят и с книгата „Тълкуване на сънищата”, Фройд се завръща отново в научния свят.

След Първата световна война Фройд формулира инстинкта към смъртта – танатос, като естествен за човешката природа и проявяващ се най-често във военните сблъсъци, а също и като авторазрушение, когато невротичното напрежение е високо и в желанието си да намали болезнеността човек руши сам себе си.

В периода 1920-1921 г. Фройд публикува теорията си за id – ego – super ego. Във възгледите му съществуват верни елементи, но има и неправилна абсолютизация, защото той описва То, Аз и Свръх Аз, изследвайки нарушения на здравото състояние (абнорма).

Фройд обявява нов терапевтичен метод, наречен от него – Метод на свободните асоциации. Допълнително изобретение към този метод е прочутата кушетка в кабинета на психолога. На нея пациентът е в полулегнало състояние и терапевтът чрез периодични въпроси поддържа пациента  в постоянен словесен поток. Пациентът не трябва да контролира какво казва, за да не изтласка символните форми, разкриващи състоянието му. Такива форми се съдържат в езиковите грешки, в повтарящите се забравяния, във фантазиите, сънищата и други. При анализа им може да се разкрие какво в несъзнателната сфера поражда вътрешното напрежение.

През 1922 г. Фройд заболява от рак на небцето, който е много болезнен и поради това бащата на психоанализата е принуден да взема високи дози морфин.

През 1933г., по времето на националсоциалистите в Германия, някои от творбите на Фройд са изгорени, а през 1938 г. Фройд емигрира в Лондон, след като Гестапо разпитва дъщеря му.

В края на своя живот Фройд описва защитни механизми, чрез които личността се предпазва от възникналото напрежение или преодолява такова. Един такъв механизъм е регресията – връщане към по-елементарно поведение или оценка назад в миналото.

През 1939 г. Фройд умира в Лондон от свръхдоза морфин, взета заради заболяването му.

В днешно време личността на Фройд е легендарна, а неговата работа е единодушно призната за голям принос в психологията.

Автор: психолог Л. Боянова