Автор Тема: моля за мнение  (Прочетена 146 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен stanimira123

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 8
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
моля за мнение
« -: 22 декември 2020 12:44:38, вторник »

Здравейте!


От лятото се виждам с мъж, доста по-голям от мен. Той има дете. Беше много развълнуван от връзката, смея да кажа, че се чувствах обичана наистина. Още в началото ме предупреди, че за него е важно да полага грижи за дъщеря си и че поддържа контакт с майката. Аз естествено нямах нищо против. Запозна ме с детето си, която е на 6 години. В началото всичко беше супер, нещата много бързо се развиха между нас. Дори за краткото време през което бяхме заедно ме заведе при роднините си, които не живеят в България. На рождения му ден обаче той се разстрои, че не е със семейството си /с майката на дъщеря му са разделени от 4-5 години/. Натъжи се, каза че е ходил през деня да почерпи баба си и дядо си, които реално са дядото и бабата на жена му. Ако трябва да съм честна не че се подразних, но просто ми стана криво. Аз не мога да ги заместя. Постоянно намеква как мястото на всеки е при децата, че всеки заслужава втори шанс, като мисля, че визира бившата си. Освен това съм виждала, че си чати с нея вечер докато аз съм там... това при условие, че ние не живеем заедно и рядко се виждаме. Започна да говори за море с мен и малката. Тук е мястото да вмъкна, че тя много ме обича, дори казва, че иска да ми вика мама. Аз естествено не одобрявам това и никога няма да й позволя да ме нарича така, държа на връзката между деца и родители, но все пак не мога да отрека, че ми стана мило. Организира море и започнахме да обсъждаме в кой ден да тръгнем. Уж се бяхме разбрали за определен ден, той в последния момент промени плана и ми предложи аз да отида по-късно с автобус. Много се колебаех дали да отида или не. Все пак отидох и може би това беше грешка. Преди да заминем ми обясняваше, как няма търпение да сме на плажа и да си говорим, а след като стигнах със собствен транспорт, сама, той седна на масата и започна да си рови в телефона, без да ме попита как е минало пътуването дори. Много ме натъжи. На следващия денна плажа си чати с бившата си, а мен ме отпращаше да ходя да се грижа и наглеждам малката.... Доста неприятно ми стана, едва ли не бях обслужващ персонал. По едно време явно нещо се скара с бившата си, защото се изнерви, държа се ужасно. Толкова болно ми стана, че цяла вечер лежах на леглото и нито исках да се карам с него, нито да говоря, просто не бях на себе си. Той дойде, закачаше ме, ама вече беше късно. На раздяла ми каза мястото ти е до мен. Но аз не му повярвах вече. Започнаха караници, аз му казах, че няма да му стоя като любовница, той все отричаше и изведнъж напрежението толкова ескалира, че загубих всякакво желание да общувам с него. На първия учебен ден на малката той ми се обади, а аз му казах, че вероятно е със семейството си и му затворих. Започнах да се държа много зле, изобщо нямах желание да говоря с него, имах нужда от почивка а той ме притискаше. Търсеше ме уж да оправи нещата, а всъщност ми говореше за всичко друго само не и за проблемите между нас. Нещата много се влошиха. Започнаха раздели, събирания, аз постоянно му се сърдя за нещо, започна да ми харесва да го навирам в кучи ***. Просто си отмъщавах. На него му писна в един момент и каза, че иска да прекратим отношенията си, че тя е майка на дъщеря му и има ангажимент към нея. Аз казах, ок. Олекна ми. Наистина камък ми падна от сърцето. 1 седмица ни вест ни кост. Аз също не го потърсих, но нямах и нужда. След седмица, той започна да се опитва да привлече вниманието ми, започна да ми харесва всяка качена от мен публикация. Но не писа нищо. Започна да се навърта около мен, но без нищо конкретно. Ние живеем в различни градове. Пишеше ми от време на време, но... не се извини, не каза да се съберем. В един момент аз се изнервих и му казах, че искам да ми докара дрехите и че слагам точна на връзката ни. Той се направи на ударен, разсеян, неразбрал. След ден или дав ми писа, че майка му е зле и наистина е на крачка от смъртта. Пожела да се видим. Аз като приятел, разбира се приех. Отидох с треперещи крака, тъй като не знаех какво да очаквам. Ще ми върне ли багажа или ще пожелае да се съберем. Започна да ми разказва за проблемите си, които наистина не са малко. Накрая каза, на всичкото отгоре - ти... Малко като че ми вмени вина. Станахме от ресторанта и се хванахме за ръка. Но наистина отново нищо не си обяснихме, не се извинихме не разяснихме. На другия ден той замина, тъй като майка му почина. През време на пътуването го търсих, за да се чувства подкрепен. Но някак нещата никога не станаха същите. Дори не помня хронологията, но... един път пак се скарахме и аз си взех повечето багаж. След това съжалих и му се извиних, тъй като не бях права. Той каза, че ще мине през седмицата, за да се видим и ще говорим. В уречения ден се извини и каза, че съжалява, че не е дошъл, но му възникнало нещо. През тази седмица не се видяхме повече. Разбрах че в събота е имало купон у тях. През следващата седмица нещата между нас пак се затоплиха, но неговите приятели ми казаха, че на въпросния купон е била и комшийката и е останала сама, след като всички гости са си тръгнали.... Разгледах профила на комшийката и видях, че си публикува предложения за вино и така нататък... Някои от тях той беше харесал. В един от пътите, в които ходих у тях след този купон намерих рижави косми... Съседката е рижава...……………… Не издържах и след като приятелите му ми разказаха за купона му написах дълъг ферман и му казах, че прекратявам отношенията си с него. Тъй като му бях поръчала коледен подарък му написах, че ще го получи по някое време, но да знае, че вече съм го поръчала, така че да не го приема за мазнане. Той, след като се запозна с моя ферман, ми звънна веднага един единствен път, но аз не му вдигнах, защото не ми се слушаше. Предполагах, че или ще ми вмени вина или ще ме прикани да си обера партакешите... Това се случи в сряда. Вечерта си публикува във фейсбук, че не трябва да си прекалено добър с хората, защото стават нагли.... В понеделник си е получил подаръка от еконт. Помолих фирмата, която му го изпраща да ми даде номера на товарителницата и проследих пратката. В понеделник я е получил, но нито ми се обади да благодари за жеста, нито поне не писа благодаря и по никакъв начин не реагира... Пак се разочаровах. Не оценява жестовете ми... Не ги оценяваше и докато бяхме заедно. Всичко беше гадост... Както и да е. Все пак го взе, защото предполагах, че дори няма да го получи. Та въпросът ми в крайна сметка е... аз ли сгреших някъде... не разбирам... Не разбирам неуважението му...

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 604
  • Карма: +14/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://psychologist-koeva.blogspot.com/
Re: моля за мнение
« Отговор #1 -: 22 декември 2020 19:38:16, вторник »
Здравейте, stanimira123!

Не мисля, че трябва да се търси някъде вина - във Вас или в него. Според мен във връзката Ви се е получило точно това, което се случва на много други двойки - в началото всичко е ОК, пърхат пеперуди в стомаха, издигаме партньора на пиедестал (несъзнавано), не ни правят такова голямо впечатление неговите недостатъци и изведнъж, когато първоначалните тръпка и страст са си отминали, виждаме "истинския" човек до нас - с положителните и отрицателните черти, вярвания, мисли, нагласи. И за съжаление някои двойки осъзнават тогава, че не са един за друг. Разбирам, че е имало няколко раздели и събирания, Вие сте го търсила, той Ви е търсил. Но нещата пак не са се получавали. Моят съвет е да се огледате за някой, с когото ще имате сходни интереси, ежедневие, цели. Тогава и Вие самата ще се чувствате по-пълноценна във връзката.
Мария Коева
Психолог

mariyakoeva7@gmail.com
www.psychologist-koeva.blogspot.com