Неувереност, проблеми с общуването

[black_cat]

Здравейте! Предварително се извинявам за дългия и объркан пост.
Аз съм момиче на 14г. (скоро ще стана на 15). От малка винаги съм била много плах и неуверен човек. Когато съм сред други хора, винаги мълча и просто се преструвам, че ме няма. Не че нямам какво да кажа,напротив, имам, но всеки път, когато ми се прииска да се обадя, нещо сякаш ме спира. Често се случва в час, когато учителят зададе въпрос,аз да си замълча, въпреки че знам отговора, просто защото  ме е страх да говоря. Винаги съм се чудила ( и възхищавала) на хората, които общуват с лекота и без проблем завързват приятелства. За мен това е мисия невъзможна.
До 7 клас бях в едно училище, където нямах никакви приятели. Чувствах се самотна и изолирана, но въпреки това се страхувах да опитам да се впиша. Когато някой се опиташе да се сближи с мен, го режех, просто защото нещо в мен изпитваше ужас от самата мисъл,че мога да се сприятеля с някого, да споделям, да бъда себе си.
Това лято си обещах,че ще се променя, че в новото училище ще започна на чисто и ще си намеря приятели. Само че не стана точно така. Повечето ми съученици са от селата, познават се, откакто се помнят, и на никой не му се занимава с такива като мен, да не говорим, че и аз не съм типична тийнейджърка, нямам провил хиляда социални мрежи,чета книги, не ходя  по купони и дискотеки... Чувствам се много самотна, често плача без причина, страхувам се,че цял живот ще бъда аутсайдер, но също толкова се страхувам да говоря с другите, да се опитам да се сближа с някой.
Често съм се питала каква е причината, търсила съм вината и в себе си, и в другите,говорила съм и с родителите ми. Те ми казват, че просто трябва да се отпусна и да бъда себе си, но проблемът ми е точно това, че не мога да се отпусна и да се държа естествено. Нещо ме спира да се държа нормално,все едно всеки път, когато се опитам да кажа нещо, дори просто да изразя емоция, някой ми крещи ,,Спри веднага!" и думите засядат в гърлото ми.
Надявам се да ми помогнете,защото вече не издържам, хем съм самотна, хем ме е страх да общувам с другите.
Благодаря Ви!

[mariya_koeva]

Здравейте, black_cat!

Ще Ви предложа алтернатива за справяне с проблема. В днешно време има интернет, който обаче не препоръчвам като средство за бягство от реалността, а за средство за развиване на комуникационните умения. Заедно с всички предпазни мерки имате възможност да общувате с различни хора, да се опитате да се отпуснете и да сте себе си. Когато липсва натиска от директния контакт, няма да сте така напрегната и ще извадите най-хубавите си черти. Създайте също така колаж, който да Ви изобразява. Наблегнете върху качествата си. Изрязвайте от списания - изречения, снимки и т.н. Когато Ви идват наум негативни мисли за самата Вас, се опитайте да ги промените към положителни. Създайте си и дневник, в който да описвате какво хубаво Ви се е случило през деня, каква е била реакцията Ви, как Ви е накарало да се почувствате. Връщайте се към тези моменти, когато не Ви е ОК. Промяната ще се случи постепенно. Недейте да очаквате, че ще се превърнете от срамежлива в най-разговорливия човек на света, но се опитайте да намалите затвореността си до степен, която да не Ви пречи в отношенията с хората. Не е важно да имате хиляди приятели, а да имате една шепа - истински.

Успех!