Автор Тема: Проблем с родител  (Прочетена 536 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен akvarel

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Проблем с родител
« -: 30 ноември 2020 00:59:06, понеделник »
Здравейте, става въпрос за баща ми, който е на 71г. Като цяло е здрав,но мисля че е депресиран, няма мотивация, въпреки, че привидно изглежда добре.Много години почти изобщо не сме общували.Наскоро имаше някакво стопляне на взаимоотношенията и от разговорите разбрах,че има някои здравословни проблеми и му помогнах с необходима информация,съвети и всичко каквото се сетих.Той от дълги години всеки ден пие алкохол и мисля, че е алкохолик.Какво ли не четох и не му говорих за алкохола-никаква реакция.Знам, че това е нормално,че сам не може да се справи. Не иска да го спира и не мисли че пие много(не знам това как става защото отдавна съм му казала дозите които се считат за безопасни, а знам че пие повече) Преди десет години му били казали, че има много висок холестерол,но лекарствата били много скъпи и той нищо не направил,а знам, че всъщност се страхува.Смята че не е проблем че лекарствата, които пие са с минала годност, както и че не се съчетават с алкохол.Като цяло винаги е бил такъв-например цял живот чете едни и същи книги.Мисля, че му е спокойно само когато нещата са му познати и дори примерно да се запише в библиотека, би го притеснило по някакъв начин, избягва не толкова познати ситуации.Нещата които го посъветвах да направи във връзка със здравословните проблеми били неизпълними. А те не са - да, трябват доста усилия и да си отстоява интересите пред лекарите,но на него му е неудобно, дори да е за сметка на здравето му. Явно му е трудно, въпреки че не иска да го показва.Предлагам му съдействие –твърдо не иска.
Основното, което силно ме безпокои е че видях, че отношението му към здравословните проблеми е „каквото и да става, аз нищо няма да направя“,а по принцип е отговорен и интелигентен човек.Казва,че ако усети нещо,тогава ще отиде на лекар, но при неговите проблеми, трябва да е много по-рано.
Знам, че трябва психолог, но е изключено да поиска да отиде.Отдавна сме ходили заедно и жената каза, че с такива като него не може да се работи, а тя е доста опитна и хич не се отказва лесно.Знам че трябват и мотивация, цели, интереси, но не виждам аз отстрани как мога да помогна с това.
Скоро разбрах,че течностите за ел цигари повечето са менте и може за кратко време да станат сериозни белодробни проблеми и веднага исках да му кажа, но тъй като изрично ми е забранил да му говоря вече за каквото и да е, разпечатах статията и понеже не смея дори да му я дам защото е агресивен (няколко пъти е имало домашно насилие), написах смс,че е нещо спешно и важно за здравето и го моля просто да го прочете, но мисля че няма да го направи. Ами ако не намеря начин да му кажа!
Отношението му е жестоко, както към него самия, така и към мен, да го гледам така и дори да не мога нищо да кажа! Поставя ме в ужасна позиция и съсипва и моето здраве и ежедневие.
С това изкривено мислене е много опасен за себе си. Дори и да разбере за цигарите, сигурно няма да направи нищо. Изпадам в ужас - просто да седя и да сьм мълчалив свидетел, ако нещо се случи? Има ли нещо което може да се направи при такива спешни случаи?
Много благодаря предварително.
Хубав ден.


Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1041
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Re: Проблем с родител
« Отговор #1 -: 3 декември 2020 10:47:06, четвъртък »
Здравейте,

Хубаво е, че сте загрижена за Вашия родител. Проблемът с алкохола  е доста сериозен и сложен.

Алкохолизмът е признат за болест и се разглежда като такава в медицинската литература от 50 години на 20 век. Алкохолизмът е болестна реакция на органичното химично съединение с формула C2H5OH. И това е само началото на заболяването.

За алкохолизма има наслоени доста представи, една част от които не са правилни.

Например грешна е представата, че ако се пие бира или пък вино, то алкохолизъм не може да се развие. Тази грешна представа е причината повече от половината алкохолици да са такива, защото са били непредпазливо на бира или на вино в повече и по-често. Грешна и е и представата, че има безопасна доза алкохол. Но наистина, който пие малко и рядко, е по-предпазен от алкохолизъм (не и застрахован от алкохолизъм обаче), сравнено с редовно пиещите.

Алкохолик не е този, който пие рядко и се контролира да изпие малко. Алкохолик е този, който регулярно пие и голяма част от това регулярно пиене, накрая завършва с напиване в различна степен.

Моментът с контрола върху това колко да се изпие се губи при алкохолика. Затова при спиране на алкохола, това трябва да е изцяло, а не с намаляне на дозата. Един вид без нито едно питие може, но само с едно питие такъв човек не може.

Алкохоликът винаги си намира причини да се напие. Причините, поради които алкохоликът отива да се напие, обаче не са реални причини. Те са оправдания и са защитните механизми на болестта алкохолизъм. Точно такова е и отричането на алкохолика в началото, че той има проблем.

Алкохоликът не си признава, че всъщност няма никакъв контрол над алкохола. Не го и забелязва в началото това, че не се контролира, а причината да не го забелязва, е в естеството на самата болест. Това алкохоликът да се осъзнае, че всъщност има проблем с болестта алкохолизъм, че всъщност няма контрол над това колко да изпие, е първата крачка към връщането на алкохолика назад към здравето.

Алкохоликът трябва САМ да си даде сметка, че е болен, че поради това по никакъв начин не може да си контролира пиенето. Че е именно неспособен да си контролира пиенето. Алкохоликът трябва да приеме, че всичките му оправдания за кое да е напиване, не са никакви оправдания. Че всъщност оправданията за изпития алкохол са продукт на БОЛЕСТ. Нормалният здрав човек не се нуждае от алкохол и може да мине без алкохол по абсолютно всякаква причина, каквато и да е тя (независимо дали иде реч за хубава или лоша ситуация, за хубаво или лошо моментно настроение и т.н.).

Алкохоликът САМ трябва да осъзнае всичките си самозаблуди, че има причина да пие. Алкохоликът САМ трябва да осъзнае, че трябва да се лекува и че трябва напълно да спре да пие, за да има шанс да се върне към нормален живот.

Но и това осъзнаване е сериозен проблем. Ето защо:

Всички алифатни алкохоли (метанол, етанол, пропанол, бутанол и др.) имат наркотичен ефект. Затова алкохоликът не може да се контролира колко да пие и не само. Повечето хора не знаят е, че алкохолът е токсичен. Повечето хора не знаят, че алкохолът унищожава нервната система и мозъка, а като се стигне до ниво на тежка атрофия на мозъчната кора в резултат на алкохолизъм, то състоянието на личността е пълно оглупяване, защото унищожените мозъчни клетки се превръщат във вещество, подобно на вода. Цирозата на черния дроб, панкреатитът и ракът на панкреаса са другите неприятни следствия от алкохолизма.

Сега за агресията. Понеже споменахте, че баща Ви е агресивен.

Има много неща, които алкохолизмът маскира и едно от тях е неумението да се управляват чувствата. Това неумение да се управляват чувствата се маскира от алкохола, като алкохолика се чувства по-инак. Изрично наблягам на "маскира". Алкохоликът в повечето случаи въобще и не разбира, че не се справя с това да си управлява емоциите без алкохол. Не го осъзнава. Не може да го осъзнае.

Всъщност алкохолът не решава проблема с въпросното неумение за управление на чувствата. Според някои изследователи той ги предизвиква. Този проблем с неумението за управление на чувствата си остава и се натрупва, тъй като чувствата са химия. Самата агресия е химия (част от нея е адреналин, който в прекомерни количества уврежда мускулите, а сърцето също е мускул). Агресията не изчезва. Натрупва се. И е трудно за невладеещ емоциите си безопасно да отведе натрупвалата се с времето агресия вън от тялото и психиката си. Безопасно означава при този процес на изливане на агресията човекът да не нарани някого и да не изпотроши имущество. А и самият алкохол също уврежда и сърцето.

Когато човек не е способен да си управлява чувствата (първопричините за което може да са най-различни), тогава в един момент... Защото не е пил. Или защото е пил. Или просто така провокирано от нещо дребно. Причината няма значение. Но цялата тази химия си настоява на своето и се проявява в действие от невиждан и неочакван мащаб, от неконтролируемо естество. Човекът първо действа, а после евентуално мисли какво е успял да натвори. И обикновено после съжалява и се ядосва на себе си, когато осъзнае какво е правил.

Тази агресия, която описвате, според мен се проявява като част от алкохолната зависимост на Вашия родител.

Ако родителят Ви започне да отказва алкохола, то неговото неумение за управление на психиката му ще е едно от нещата, които болезнено ще изскочат на преден план. Агресията му временно ще се увеличи, всички проблеми, резултат на неумението за управление на психични процеси ще се обострят и ще бъде така, докато не се научи да си управлява емоциите без алкохол. За това е необходима работата с психолог, който има опит с подобни случаи (опитът на психолога с подобни случаи е задължителен, т.е. не славата на името, а опитът с конкретни алкохолно-болни е това, което трябва да се гледа при избор на психолог). Освен това работата на психолога е не само с алкохолика, а и с тези, които са му най-близки и са засегнати от поведението му.

Но самото лечение на алкохолизма, защото, както писах- алкохолизмът е болест, не се осъществява от психолог, а от психиатър, по преценка на психиатъра - и невролог. Давам Ви координати на ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА НАРКОМАНИИ И АЛКОХОЛИЗЪМ, където при необходимост бихте могла да се обърнете за допълнително съдействие:

http://www.dpblna.org/

Относно цигарите, там също е много сложна тема. Можете да му споделите за притесненията си, но той е човекът, от който зависи да вземе решение и съответно мерки. Като мерките е най-добре да бъдат консултирани с лекар, за да имат максимален ефект.

Надявам се да Ви бях от полза.
Психолог Л. Боянова