На 37 години съм, а имам чувството, че живота ми е свършил...Омъжих се млада защото забременях. Сега детето почти отлетя от семейното гнездо, а аз от години знам, че не обичам мъжа си...Имах странична връзка, дълга, уж неангажираща, но с времето се привързах и дори започнах да кроя планове за развод, самостоятелност и евентуално нова любов...Неочаквано за мен обаче (макар да знаех, че ще се случи някога), човекът с който имах връзка пожела да прекратим отношенията си. Той иска деца, търси жена без "багаж" и аз го знаех, и все пак не мога да спра да плача и да се самосъжалявам. В последните години някак всичко, което правех, го правех с мисъл за него и сега загубих мотивация.
Със съпруга ми отстрани изглеждаме като перфектното семейство - успели, заможни и щастливи, мъжа ми все още ме обича, а аз...Просто не знам какво да правя...Да продължа ли в брака си, макар и без любов или да разруша всичко с риск да остана сама завинаги? Исках още едно дете, сега отново се замислям, искам да запълня ежедневието си...Улавям се, че завиждам на хората, които тепърва ще градят, ще отглеждат деца. Аз, поглеждайки напред, не виждам никаква тръпка в бъдещето си. Нямам близки приятелки, разсейвам се със спорт и пазаруване, но се чувствам неудовлетворена. Дори не ме бяха изоставяли досега, учудващо е колко боли. По принцип съм инертен човек, страхувам се от промени, но не мога да спра да мисля, че дължа на себе си да изпитам истинска любов...
