Автор Тема: Ерик Берн  (Прочетена 1453 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1348
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Ерик Берн
« -: 20 септември 2017 10:36:01, сряда »
Ерик Берн (Eric Berne) е американски психолог от руски произход. Роден е на 10 май 1910 г. в Монреал, Канада, в семейно на руски емигранти- евреи. Баща му е физик, а майка му- писателка. Рожденото му име е Ерик Леонард Бернщайн, но той го сменя през 1939 г. на Ерик Берн при получаването на американско гражданство. Причината са антиеврейските настроения.

Първоначално Берн преминава подготвителен курс по медицина в университета "МакГил" в Монреал. През 1931 г. получава степен "бакалавър" по хуманитарни науки, а през 1935 г. и степен "доктор" по медицина и магистър по хирургия в същия университет. След това заминава за САЩ, където получава американско гражданство и става психиатър към Инглвудската болница.

Е. Берн е известен преди всичко като автор на транзакционния анализ, представен през 1958г. чрез книгата "Транзакционен анализ: Нов и ефективен метод на груповата терапия". Развивайки идеите на психоанализата, общата теория и методите на лечение на нервните и психичните заболявания, Берн съсредоточава вниманието си на "транзакциите" (от англ. trans- — представка, обозначаваща движение от нещо към нещо и англ. action — действие), лежащи в основата на междуличностните отношения.

Според теорията на Бърн, в съзнанието съществуват три Аз-образ структури:

- „Аз-родител" или просто „Родител" (Р);
- „Аз-дете" или просто Дете (Д);
- Аз-възрастен или просто Възрастен (В).

Тези три състояния на личността се формират в процеса на общуване и човек ги придобива независимо от своето желание. Влизайки в контакт с околната среда, човек винаги се намира в едно от тези състояния.

Най-обикновеният процес на общуване е обмен на една транзакция и протича по следната схема: "Стимул" събеседник №1 предизвиква "реакцията" на събеседник №2, който на свой ред отправя "стимул" към събеседник №1, т.е. винаги има "стимул", който е причина за "реакция". По-нататъшното развитие на разговора зависи от текущото състояние на личността, използваща транзакциите, а също и техните комбинации.

Някои видове транзакции имат в себе си скрита цел и тях Берн нарича игри.

Ерик Берн до своята смърт развива активна психотерапевтична практика. Неговият живот приключва на върха на полета на научната му кариера, когато получава международно признание. Той умира през 1970 г. от сърдечен удар.

За вас подготви: психолог Людмила Боянова