Здравейте!
Пиша, защото имам нужда от съвет и мнение във връзка с отношенията ми с едно момиче. Предхождащата история е следната.
Историята ни е е от доста време. Някъде през 2015-та случайно попаднахме на себе си в социалните мрежи. Заговорихме се, може би защото тя беше в процес на завършване на специалност, по която и аз се дипломирах. Тогава не стана нищо особено, просто оказионално писане. Поканих я да излезем, на която покана тя не обърна внимание, което е разбираемо. След това прекъснахме контакт. И така до тази година.
В самото начало на 2020 г. тя обаче започна доста систематично да следи соц. ми мрежи - постове, сторита и прочее. В един момент, точно преди да въведат извънредното положение и изолация през март, започна разговор с мен. Шеги, бъзици и прочее. Този привидно непринуден разговор се превърна в постоянно писане. Тогава разбрах, че тя е в дългогодишна връзка, но вече има намерение даскъса с приятеля си. Доста се сближихме и започнахме да си споделяме изключително имтимни неща, например за сексуални предпочитания, особености на телата ни... Все неща, които не се споделят с всеки. Случваше се да каже, че иска да се влюби отново. Случваше се дори да каже, че съм успял дая накарам да се чувства през телефона така, както не се е чувствала от доста време. Започнахме да се чуваме дори, да говорим дълго и въобще да се държим като гаджета. Имаше споделяне на думи от типа на “искам те”, “много те харесвам”, “чувствам се много приятно от всичко това”.
В един момент, когато мерките за изолация бяха отслабени, тя дойде в София, като една от причините бе да проведе “разговора” с приятеля си. Успяхме да се видим поне за малко първата вечер. Разбрахме се да се видим и на другия ден - беше неделя. Чаках я, но не ми написа. Тогава може би направих първата си грешка. Написах й ядосано, че съм разочарован и че се чувствам едва ли не използван и си тръгнах от града. Тя ме успокои, не ме отряза и не се скара с мен. Просто ми обясни, че се чувства объркана, че е тъжна, защото тази връзка ще приключи и че всички спомени все едно не са се случили...
Отчужди се от мен, докато в един момент не ми каза, че спираме всичко. Когато я попитах защо, тя отговори “защото си дала сметка, че мога да се влюба в нея, а тя не може да ми предложи нищо”. Каза, че не може да откликне на чувствата ми, както аз очаквам. Разбрахме се и спряхме контакт, поне активен такъв. Аз обаче й казах, че не мога да й бъда “просто приятел”, защото я харесвам по друг начин и че искам да пробвам да имам връзка с нея. Почувствах се гадно... Наистина все едно скъсах с дългогодишно гадже...
От юни до септември не я търсих, не й писах - нищо. Тя обаче следеше соц. ми мрежи постоянно.
В един момент в края на септември започна отново да реагира на сторита и да лайква снимки. Понякога ми пишеше и през нощта. Аз игнорирах, докато не ми написа отново. Заговорихме се и когато я попитах какво се случва с нея, тя каза, “че животът й много се променил от есента насам”. Разбира се, поканих я да се видим и се видяхме в София пак. Тя отново ми каза, че е във “филми” и прочее, но аз гледах разговорът да е весел и ненатоварващ. Когато си тръгнах решата, тя ми написа “исках да ти се извиня... може би не бях коректна към теб” (имаше предвид предходните събития между нас). Добрата и наивна душа проговори в мен и й казах, че няма защо да се тревожи и прочее.
Продължихме пак с оказионално писане, тя пак реагираше на мн неща в соц. мрежи, пишеше дори когато беше не някаква годишнина на нейни роднини и това неше в 2-3 сутринта. През новия ни период на контакт пускаше някакви думи и фрази от типа “сега ако имах мъж, то това и онова”. Не знам тези неща ме объркваха. Хем пишеше, хем изчезваше и не отговаряше, хем говореше, хем сменяше темата, когато бутах разговора за нас или пусках текстове такива като за свалка.
Може би това ме подразни, не знам, но не ми беше приятно. Хем беше склонна да се видим пак, хем избягваше темата. Затова й казах, че макар и предишноте филми даса минали, аз все още я харесвам много и ме мога да й бъда приятел. Тя отговори “че не може да отвирне на чувствата ми така, както искам; че й е приятно да се виждаме, да говорим и да се разхождаме и пр., но не може да откликне така, кскто аз очаквам и че не иска някой да я насилва; че оставя решението дали да поддържаме контакт остава на мен”. Не даде повече информация защо.
Отново й казах, че разбирам, но че аз много я харесвам и че искрено смятам, че би ни се получило, ако се случеше нещо между нас. Казах й, че все пак решението и чувствата са нейни и че няма да я насилвам.
От този момент насам не съм я търсил. Почувствах се гадно, все едно аз съм просил за внимание, макар и че не съм желан.
Имам следните въпроси. Добре ли постъпих, когато отново й признах всичко?
Има ли някакво основание да се чувствам гадно? Грешка ли беше, че отново я допуснах и дали не трябва да се откажа, продължавайки напред и забравяйки я, въпреки факта, че тя е човекът с черти и интереси, които винаги съм искал.
Поздрави!
