Автор Тема: Нямам за какво да се хвана  (Прочетена 38 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Emotion

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 16
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Нямам за какво да се хвана
« -: 23 септември 2020 13:05:40, сряда »
Здравейте. За пореден път съм във вашия форум, защото надеждата ми, че нещо някога в живота ми ще бъде наред вече не съществува. Всичко е зле. Проведох серия от консултации с психолог, но след като не усетих никакъв ефект реших отново да се обърна към вас. Вече съм ви разказвала за проблемната ми връзка, за приятеля ми, който е изключително добър и внимателен в поведението си, но в същото време е инатлив и си прави каквото си е преценил, без да се интересува дали това ме наранява или не. Все пак искам да сме заедно, защото ми е ясно, че сред всички мъже на света няма да намеря по-добър.
В семейството ми всичко е с главата на опаки-тежко болна е жената, която ме е отгледала, може би дори скоро вече няма да е сред нас...майка ми е алкохоличка, сестра ми безодговорна бивша наркоманка. Жилището ни е тясно, с приятеля ми сме принудени да живеем разделени, защото гореспоменатата има нужда от помощта ми. Аз полагам много грижи за нея и я обичам с цялото си сърце. Иска ми се да стае чудо  нея и тя да оздравее, но съм реалист и знам, че това няма да се случи. Много ми е тежко, защото не чувствам сигурност никъде и в нищо. Нямам за какво да се хвана. Нямам надежда, че нещо ще е наред. Не мога да се понасям и не виждам ниаккъв смисъл в себе си. Не мога да направя щастлив никого, отблъсквам хората, трудно печеля симпатии, въпреки усилията ми. С приятеля ми често се караме по моя вина. Много съм изнервена и не мога да приема някои негови черти на характера, например това, че понякога ме лъже, че постоянно си противоречи и че контактува с човек, който го настройва срещу мен (а той твърди обратното). С него одавна не можем да водим градивни разговори за нас. Усещам, че се губя, гледам се  в огледалото, а там няма никой. Оглеждам се наоколо-болести, проблеми. Натоварвам човека, с когото искам да прекарам живота си и живея в страх, че ще се разделим или че ще ми изневери или...или...или какво ли още не. Не издържам, може би полудявам. Като в кошмар, от който не мога да се събудя съм. Смазана съм. Чувствам се грозна и нищожна (въпреки че в действителност имам хубава външност нямам никакво самочувствие-маловажен към момента проблем). Не знам какво да правя.

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 529
  • Карма: +13/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://koeva-psychologist.blogspot.com/
Re: Нямам за какво да се хвана
« Отговор #1 -: 23 септември 2020 19:56:59, сряда »
Здравейте, Emotion!

Съжалявам, че с колегата не сте се чувствала ОК. Имайте предвид, че може да Ви се наложи да смените няколко психолога, докато намерите "Вашия". Препоръчвам Ви да направите още един опит, като внимателно разучите образованието и професионалния опит на специалиста. Важно е също така той да е работил с клиенти, които са имали сходен проблем като Вашия. Осъществете първоначален контакт с психолога по телефон/имейл (най-добре е по телефона), за да видите какво ще усетите - гласът, маниерът на общуване и начинът на комуникация показват важни неща за човека, с когото разговаряте, било то и от разстояние.

Разбирам как се чувствате. Приказката "Едно зло никога не идва само" като че ли е вярна и в подобни моменти е напълно ОК да не откривате смисъл в нищо, да вярвате, че "всичко е зле" и че това никога няма да се промени. Спокойно. Издишайте дълбоко и внимателно прочетете отговора ми.

Животът Ви ще се промени в положителна насока тогава, когато повярвате, че заслужавате да сте щастлива. Когато гледате в посока "ПРОМЯНА" на мисли, чувства, емоции. Сега се въртите в един омагьосан кръг, като фокусът е най-вече върху приятеля Ви и връзката Ви с него. Разбираемо е да сте по-изнервена тогава, когато го хващате в лъжа, самата Вие пишете, че не усещате сигурност никъде и в нищо. Попитайте защо го прави, споделете му пак, ако трябва, че това Ви наранява и че пълноценните взаимоотношения се базират на първо място на доверие. И на комуникация. Пишете, че с него отдавна не водите градивни разговори. Мисля си, че може би ще е ОК двамата да посетите семеен психотерапевт в някакъв момент, ако проблемите помежду Ви продължават. Какво ще кажете за това?

Продължавайте да полагате грижи за жената, която Ви е отгледала. Животът понякога поднася и по-тежки моменти, но аз вярвам, че те са изпитание за хората, защото всеки от нас носи сила в себе си, за която не подозира. Опитайте се да не изпадате в апатия, а да се грижите и за себе си, да правите нещата, които обичате и отново повтарям - да гледате в посока "ПРОМЯНА". Позицията на жертва никога не е успешна в живота.
Мария Коева
Психолог

mariyakoeva7@gmail.com
www.koeva-psychologist.blogspot.com