изживяване на конфликти

[Mia]

 Здравейте!
Аз съм жена на 35 години и имам проблем с конфликтните ситуации. Тъй като работя с хора понякога ми се случва да изпадам в спорове. Нямам никакъв проблем със самия спор – не съм притеснителна, отстоявам себе си, не ги избягвам и не се крия, но вътрешно това много ме напряга.
Усещам, че напоследък дори един по-враждебен или нелюбезен имейл е в състояние физически да ме разтрепери – треперят ръцете ми, заболява ме глава и вратът, чувствам се изцедена, спя зле и постоянно мисля за ситуацията. Изживявам проблемите и конфликтите като крайни, фатални и ми отнема месеци да преживея определени случки. Трудно се справям и с финансовата несигурност, тъй като работя в частния сектор и цялото ми семейство зависи от мен, а двете са свързани. В момента разширявам дейността си, което е рисково като пари начинание и непрекъснато се притеснявам, тъй като отговорностите ми идват много без да има на кого да се опра или да се обърна за помощ. Забелязвам, че започвам да изживявам дори дребни несгоди като дълбок провал и да губя  усет за цялостната картина на нещата, защото се вглеждам само в конфликтните точки.
Ще съм благодарна за малко помощ, защото просто няма към кого да се обърна!
Благодаря предварително, радвам се, че ви открих! ?

[Boyanova]

Здравейте Mia,

Това, което описвате, е един от възможните резултати от прегаряне (burnout). Повече за това как да се справите с прегарянето, можете да прочетете тук:

https://www.e-psiholog.eu/2018/02/12/burnout/

психолог Людмила Боянова

[Mia]

Здравейте,Благодаря за отговора!Мисля, че по-скоро имам сериозен проблем със самото иживяване на конфликта.Повтарям реплики, думи и поведение със седмици, дори когато другата страна е забравила за случката. Може би е въпрос на прекалена чувствителност..Ще съм благодарна за съвет как точно да "смеля" конфликта и да  го приема като нормална част от комуникацията.

[Boyanova]

Здравейте отново,

Споделяте следното:

"Трудно се справям и с финансовата несигурност, тъй като работя в частния сектор и цялото ми семейство зависи от мен, а двете са свързани. В момента разширявам дейността си, което е рисково като пари начинание и непрекъснато се притеснявам, тъй като отговорностите ми идват много без да има на кого да се опра или да се обърна за помощ. "

Това е показател за високи нива на стрес. И този стрес в повече явно не е от сега. Именно стресът е в основата на всичко останало, което описвате, а не е до чувствителност.

Ако опитате да прескочите овладяването на прекомерните нива на стрес, то ще се получи образно описано следното:

Да речем, че имаме нужда от кофа, пълна с определено количество вода. Но вместо това имаме преливаща кофа с вода, която продължава да се пълни с огромни количества вода от пусната чешма. И колкото и да се изгребва вода от кофата, то тя постоянно се пълни отново и отново и съответно прелива.

За да имаме нужното количество вода в кофата, така че тя да не прелива, първо се спира онова, което я препълва с вода, след това се хваща подходящ съд, с който да се изгребе нужното количество вода. Ако водата от чешмата не се спре, това ще води до повтарянето на една и съща ситуация отново и отново, понеже не сме отстранили причината за преливането на водата.

Точно това Ви предлагам. Първо трябва да се разреши проблемът с прекомерния стрес. И едва после да започнете да мислите по въпроса как да овладеете и начинът на комуникация, за да нямате прекомерни неприятни изживявания при конфликтни ситуации.

Ако не овладеете стреса, а започнете директно да работите за изживяването на конфликта, ще получите насилствено изкривяване на реакциите Ви, а основният проблем ще продължи да Ви "яде отвътре". Това ще е замазване на проблема, а не неговото решение. Затова и Ви препоръчах въпросния материал, който да Ви даде представа как да започнете да се справяте с прегарянето.

Ако считате, че сама няма да сте в състояние да се справите, бихте могла да се обърнете към психолог съобразно това от къде сте.

психолог Людмила Боянова

[Mia]

Благодаря ви!

[Emotion]

Здравейте, госпожо Боянова,


Подобно на описания от Mia проблем, аз също страдам физически и емоционално от конфликтите на работното ми място  и преживявам нещата по същия начин-с болки в главата и тялото, усещане за пълно изтощение, гадене. Аз имам проблем с това да отстояваме себе си, въпреки че зная добре на какво имам право и на какво не. Много отдадена на професията съм, но един от екипите, с които работя е вечно недоволен от мен-когато поемам инициативи ми се вменява вина и ми се обяснява, че извършвам предателства спрямо екипа, а когато намаля инициативите си, тогава ме обвиняват, че не върша достатъчно работа и не заслужавам заплатата си. Постоянно хора от същия екип се възползват от труда ми за лични облаги и състезания помежду им, приписвайки заслугите на себе си, без никакво признание на моя труд. Работя на това място цяло десетилетие и харесвам работата, но не издържам на постоянното напрежение и това, че каквото и да направя все е грешно. Като в омагьосан кръг съм, защото и в личен план нещата на са цветущи, както съм споделяла във форума ви и се чувствам някак сама, незащитена и несигурна. Все едно съм родена, за да полагам усилия да угодя на хората около мен, но мисията се оказва невъзможна, включително и тази да угодя на себе си, тъй като много се влияя от обстоятелствата около мен. Знам добре какво искам от живота и се стремя към осъществяването на целите ми, мечтите, желанията, но е много трудно, особено предвид заливащия ме отвсякъде негативизъм. Какво бих могла да направя?
С благодарност за прекрасния форум и ценните съвети, които давате,
Emotion