Автор Тема: Карл Густав Юнг  (Прочетена 156 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 532
  • Карма: +5/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Карл Густав Юнг
« -: 20 септември 2017 10:33:41, сряда »
Карл Густав Юнг (нем. Karl Gustav Jung) е швейцарски психолог и психиатър, който създава направление в дълбинната психологията, наречено „аналитична психология".

Роден е на 26 юли 1875 г. в Кесвил, Швейцария, в семейството на евангелистки пастор. Дядо му и прадядо му по бащина линия са лекари.

Юнг завършва медицинския факултет в Базелския университет. От 1900 до 1906 година работи в психиатричната клиника в Цюрих като асистент на известния психиатър Ойген Блойлер (Eugen Bleuler). През 1909—1913 години си сътрудничи със Зигмунд Фройд, а след това пътищата им се разделят.

Според Юнг психичният свят има следната структура:

1. Съзнателна сфера - съдържа актуалното;
2. Колективно несъзнавано - негова единица е архетипът, който се унаследява;
3. Индивидуално несъзнавано - съдържа изтласкани психични съдържания; неактуалното;


Една част от „аналитичната психология" на Юнг е обвързана не с наука, а с окултизъм. Като цяло това е една от причините Юнг да получава доста критики за ненаучност в някои части на неговата аналитична психология, но не е единствената причина.

Например идеята му за колективното несъзнавано, което разглежда като онаследяване на поколенията в психичен план, не е научно издържана.

Според Юнг колективното несъзнавано се състои от архетипове, които едва вторично могат да бъдат осъзнати, като колективното несъзнавано не дължи съществуването си на личен опит ("Архетиповете и колективното несъзнателно”, Юнг). Не е възможно от чисто генетична гл. т. нещо, което не е придобито индивидуално по пътя на личния опит, да стане наследствено. Затова е невъзможно съществуването на колективно несъзнавано и на архетипи.

Като доказателства за наличието на общи за всички арехетипи в колективното несъзнавано, Юнг привежда същите доказателства, като тези на Фройд, с които Фройд доказва съществуването на несъзнаваното, а именно- с наличие на идеи, които не съзнаваме, но влияят на съзнанието. Ето защо това е некоректно доказателство за съществуването на архетипите.

Разбира се, Юнг си има и своите заслуги. Примерно при описването на различни психологически типове той стига до една класификация, съобразно насочеността на либидото - екстравертност и интровертност, която получава широко разпространение и се полза и днес.

Екстравертът е насочен навън към общуването с другите и според Юнг по-трудно следва своите цели, невинаги ги постига и трудно се справя с монотонната дейност.

При интроверта либидото е насочено навътре, затова такъв човек се стреми да опознае себе си, не се уморява да общува със себе си и е в състояние дълго време да живее сам. Упорито преследва зададена цел и не се затруднява да върши монотонна работа.

За терапия Юнг също ползва асоциативния метод, но се интересува от затрудненията при протичане на процеса, а не единствено от съдържанието.

През април 1948 година в Цюрих е създаден Институт К. Г. Юнг, в който се преподава на немски и на английски езици. Поддръжниците на методите на Юнг създават също така Общество за аналитична психология в Англия, като подобни общества се създават и в САЩ (в Ню Йорк, Сан Франциско и Лос Анджелис), а също така и в редица европейски държави.

Карл Густав Юнг умира в своя дом на 6 юни 1961 в гр. Кюснахт. Погребан е на гробището към протестантската църква в града.

За вас подготви: психолог Л. Боянова