Шизофрения- F20
Дължи се на генетични фактори, но за реализирането на генетичното предразположение към шизофрения, роля имат и някои фактори на околната среда, житейските събития и психичните стресове.
Форми на шизофренията:
~ Параноидна шизофрения.
Параноидна шизофрения е най-честият клиничен вариант на болестта. Протичането на заболяването може да бъде пристъпно или хронично. Обикновено се появява в началото на зрялата възраст. Симптомите са: налудности за отношение, патологична влюбеност, за особена мисия, преследване, ревност. Възможно е да има слухови, вкусови обонятелни или телесни халюцинации. Специфичен за заболяването е синдромът на Кандинский-Клерамбо- налудности за въздействие, псевдохалюцинации, чувство на откритост на собствените мисли, чувства и въздействия. Чести са емоционалните разстройства.
~ Хебефренна шизофрения.
Изявява между 15-25 годишна възраст и се характеризира се с волеви нарушения под форма нагримаси, своеобразни пози и маниери, безмислено повторение на думи и изрази, действия. Наблюдават се и разстройства в емоционалните реакции- самозадоволство, нелепи шеги, цинизми.
~ Кататонна шизофрения.
Кататонната шизофрения днес се среща по-рядко. Наблюдават се разстройства на волевата сфера, кататонна хиперкинеза и акинеза, а също и халюцинации и помрачено съзнание. Протичането на кататонната шизофрения е пристъпно.
~ Фебрилан шизофрения.
Фебрилитет с фантастно налудни и/или кататонно-онейроидни картини може да се развие както остро, така и в хода на афебрилно протичащ до този момент шизофренен пристъп. Фебрилните пристъпи могат да бъдат първични и да се последват от нефебрилни пристъпи. Понякога се наблюдават и неколкократно повтарящи се фебрилни пристъпи, като всеки следващ може да бъде по-тежък. При тази форма на шизофрения се наблюдават субфебрилни покачвания на температурата без соматични причини. В един последващ етап може да настъпи внезапно покачване на температурата с поява на кататонна симптоматика.
~ Резидуална шизофрения.
Под това състояние се описват по-късните стадии на шизофренията, които се характеризират с изразени негативни симптоми- психомоторна забавеност, хипобулия, невербална комуникация.
~ Проста шизофрения.
Започва в юношеството и се приема, че протича най-злокачествено. Началото е с поява на странности в поведението и интересите, като бързо настъпват негативните симптоми на шизофренията. С напредване на процеса, поведението на болните може да придобие асоциален вид.
За поставяне на диагноза "шизофрения" освен от характерните за нея симптоми, често се използват и апаратни изследвания- електроенцефалография (ЕЕГ), евокирани мозъчни потенциали, изследване на мозъчен кръвоток и метаболизъм а също така и образни изследвания- компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.
Съвременното лечение на шизофренията включва психофармакологичен план на лечение. Прилагат се преди всичко невролептици с различен спектър на действие. Прилага се и електрошокова терапия, която представлява терапевтичен подход без избор.
ВИДОВЕ ШИЗОФРЕНИЯ:
F20.0 Параноидна шизофрения
F20.1 Хебефренна шизофрения
F20.2 Кататонна шизофрения
F20.3 Недиференцирана шизофрения
F20.4 Постшизофренна депресия
F20.5 Резидуална шизофрения
F20.6 Обикновена шизофрения
F20.8 Друга шизофрения
F20.9 Шизофрения, неуточнена