Страх от забременяване

[Victoria38]

Здравейте. На 17 съм и всичко започна преди година и осем месеца. Тогава си имах приятел с когото бяхме заедно от около година. Не сме бързали с онези неща. До ден днешен не водя полов живот. Проблемът е обаче, че тогава нещо ми прищрака и започнах да си задавам въпроса "Ами ако съм бременна" след всеки контакт с тогавашния ми приятел. И под контакт имам предвид простички неща като прегръдка, целувка и т.н. Общо взето всякаква близост с човек от противоположния пол ме ужасяваше. И това не е породено от невежество по темата. Смятам се за доста интелигентна и запозната с тези неща. Доста се интересувам и чета. Знам как стават нещата и въпреки това се притеснявам. Не мога да си обясня защо. Изпадах в състояния на паника и стрес редовно (и все още изпадам, дори е по-зле). Обяснявах си буквално стотици пъти на ден конкретната ситуация, която ме е притеснила, анализирах я и винаги стигах до извода, че няма от какво да се притеснявам. Е да, но спокойствието ми траеше броени минути докато отново не ме "залее" поредната вълна страх и притеснение. И така всичко отначало. Следя си цикъла като луда и всяко отклонение с 1-2 дни просто ме побърква. Ужасявам се от контакти с момчета. Някак си всеки път като са около мен, мозъкът ми просто ми казва "сега ще се притесниш" и въпреки, че няма повод за притеснение аз винаги го правя. И съответно, за да облекча страха си правя тези "ритуали" в които си обяснявам ситуацията отново и отново. Тази непрекъсната паника ми пречи да водя нормален начин на живот в последните година и половина. Почти не си спомням момент, в който да не съм била под напрежение и паника. Не мога да споделя на родителите си, срам ме е... Пия слаби успокоителни, но не ми помагат. Още повече се разстройвам като виждам как приятелките ми си водят нормален живот и не се притесняват за такива глупости (не че им пожелавам моето де, но най-неблагородно им завиждам) Моля Ви помогнете ми, живея в ад, непрекъснат страх и несигурност. Наистина осъзнавам колко глупаво звучи всичко това, но много се тормозя. Наистина Вашата помощ ми е последна надежда. Не знам какво да правя... в безизходица съм и не издържам така. Благодаря Ви и светли празници! 

[mariya_koeva]

Здравейте, Victoria38!

Няколко неща не ми станаха ясни, затова ще Ви помоля да ми дадете малко повече информация, за да Ви отговоря компетентно:

- правила ли сте секс с бившия Ви приятел;
- казвате, че сте запозната с половата система, оплождането и т.н., а в същото време сега си следите цикъла. В момента водите ли полов живот;
- какво значи "ужасявам се от контакти с момчета"? Притеснявате се да правите секс или просто се притеснявате да общувате с тях;
- сигурна ли сте, че се тревожите само в аспект "момчета" или зад този страх стои и нещо друго?

Мария Коева
психолог

[Victoria38]

Здравейте!
 - не, не съм правила секс, нито с бившият ми приятел, нито с когото и да е
 - следя си цикъла, защото се притеснявам и това е единственият показател, чрез който мога да опровергая страховете си; както посочих горе, не водя полов живот
 - притеснявам се от почти всеки физически контакт с момчета и не мога да си обясня защо; някак си изпитвам страх от това, че ще се притесня, защото знам, че ще започне паниката, която не мога да контролирам (знам, че звучи странно)
 - не съм сигурна на какво се дължи страхът ми и какво стои зад него; не съм имала неприятен опит с момчета и именно за това не мога да си обясня какво поражда тези обсесии
В началото се притеснявах от по-интимни неща (орален секс). С времето обаче нещата се влошиха и започнах да се притеснявам от най-обикновенни неща от ежедневието, които няма как да избягвам до края на живота си (прегръдки, дори случайни допири и т.н.)...
Понякога ако просто усетя лека болка в корема започвам да се притеснявам, дори и да не съм имала контакт с момче. Наистина не мога да си обясня защо съм развила тази фобия, но животът ми от както се появиха страховете, се върти само около нея.

[mariya_koeva]

Здравейте отново, Victoria38!

Най-напред ще започна с това, че няма смисъл да се притеснявате от забременяване, защото Вие не водите полов живот все още. Затова и трябва да спрете да следите месечния си цикъл, опасявайки се, че сте бременна, защото наистина това няма как да стане. Относно притеснението Ви от физическия контакт с момчета - съветвам Ви да се опитате да си представяте как седите до някое момче, говорите си, а след това се прегръщате и целувате. Мисля, че така, като "изживявате" тези емоции в съзнанието си, по-лесно бихте могла да преодолеете поне малко страха си. Като видите, че в това няма нищо страшно, а напротив, приятно е и води до положителни емоции, ще разберете, че и в реалността може да се отпуснете. Ако тревожността Ви обаче продължава, ще е хубаво да посетите психолог в реално време и пространство, с когото да работите в посока откъде са дошли тези страхове и как практически можете да ги премахнете, за да имате шанса да се наслаждавате на живота и любовта. Провеждайки сесии със специалиста, съм сигурна, че наяве ще "изплуват" съзнавани или несъзнавани събития от Вашия живот, които са довели до повишената Ви тревожност.

Успех!

Мария Коева
психолог