Автор Тема: Бъръс Фредерик Скинър  (Прочетена 131 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 432
  • Карма: +5/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Бъръс Фредерик Скинър
« -: 20 септември 2017 08:03:20, сряда »
Бъръс Фредерик Скинър е американски психолог-бихевиорист, изобретател и писател. Роден е на 20 март 1904г. в Саскуехан, щат Пенсилвания. Завършва колежа Хамилтън, като още тогава пише проза и поезия, но скоро  достига до заключението, че талантът му е в друга област. През 1931г. получава докторска степен по психология в Харвадския университет, където той остава до 1936 година, провеждайки изследвания. През 1936 година Скинър започва да преподава в Минесотския университет. През 1945 година той преподава в университета в Индиана, а през 1948 става професор в Харвардския университет.

Според Скинър поведението на човека е детерминирано и предсказуемо. Той отхвърля идеята за вътрешни автономни фактори в качеството на причини за човешките действията и пренебрегва физиолого-генетичните обяснения на поведението.

Видният бихевиорист приема два типа на поведение:

1. Респондентно - като отговор на познат стимул;

2. Оперантно-  определяно и контролирано от резултата, следващ от него. При оперантното научаване организмът действа на обкръжаващата среда, произвеждайки резултат, който влияе на вероятността, че поведението ще се повтори. Оперантната реакция, от която произтича позитивен резултат, води до стремеж да се повтори, а в същото време ако следва негативен резултат, стремежът е да не се повтори. Според Скинър поведението най-добре може да се обясни с термина реакция на обкръжението.

Подкреплението е ключова концепция в системата на Скинър. Той описва четири различнирежима на подкрепление, които имат за свой резултат различни форми на реагиране:
-с постоянно съотношение;
-с постоянен интервал;
-с вариативно съотношение;
-с вариативен интервал;

Скинър акцентира върху различието между първични или безусловни и вторични или условни, подкрепящи стимули. Той счита, че вторичните подкрепящи стимули (пари, внимание, одобрение) оказват силно влияние върху човешкото поведение. Той също така подчертава, че поведението може да се контролира чрез аверсивни (неприятни) стимули, такива като наказание и негативно подкрепление и се бори срещу използването им като залага на контрол над поведението чрез позитивни стимули.

В оперантното научаване генерализацията на стимула произтича при подкреплението на реакцията, когато един стимул се среща заедно с други подобни стимули. Дискриминацията на стимулите се състои в разни реакции на различни стимули от обкръжението. И едното, и другото са задължителни за ефективното функциониране. Методът на последователното приближение или методът на формирането, включва подкрепление в този случай, когато поведението се оказва желано. Скинър утвърждава, че вербалното поведение или език се придобива чрез процеса на формиране.

Концепцията за оперантното научаване е многократно потвърдена от експериментални проверки. Принципите за оперантно научаване се използват широко в настоящето, главно в две основни области – обучение за навици на общуване и биологична обратна връзка. Тренингът на увереност в себе си, основан на методиката на репетиции на поведението и на самоконтрола, е много полезен, за да могат хората успешно да отреагират в различни социални интеракции (взаимодействия с другите хора), а тренингът с биологична обратна връзка е ефективен при тревожност, мигрена, мускулно напрежение и други. Остава неизяснено как физиологичната обратна връзка фактически позволява контрол над непроизволни функции на тялото. Всичко това прави теорията за оперантнотонаучаване на Б.Ф. Скинър изключително популярна.

За вас подготви: психолог Л. Боянова