Здравейте, мъж на 36 години съм и до сега никога не съм посещавал психолог. Със сигурност съм имал такава потребност и желание, но не съм можел да си го позволя. Обикновено съм успявал да се справя сам с психологичните си проблеми, но сега, по време на кризата с вируса, ми се случи нещо, което никога до сега не ми се е случвало. През целия си живот съм живял в апартаменти, никога в къща и никога не съм имал проблем със съседите си. От 9 години живея в настоящия апартамент, като наемател, със съпругата си, деца нямаме. Всичко си беше нормално, до преди една седмица, когато в рамките на 3 нощи не можах да спя 2 пъти, заради шумните си съседи – млада двойка, които или се карат, спорят, тя плаче, той я успокоява, тя крещи и т.н. от 0 часа до 5-6 часа сутринта, или пък слушат много силно музика. И преди се е случвало, но не съм обръщал внимание, сега обаче нещо се случи в главата ми и тези две нощи така са се запечатали в мозъка ми, че започнах да изпитвам страх от тези съседи, изпитвам страх да вляза в спалнята, въпреки че това с шума през нощта не се е повтаряло повече. От страх, не мога да спя нощем в спалнята, изолирам се в хола и спя на надуваем дюшек и тогава нямам проблем със съня, но не и в спалнята. Дори, в момента, докато пиша за този страх, който развих, започвам да кашлям от напрежение. Знам, че звучи налудничаво, напълно ненормално е да се страхувам от хора, които нищо не са ми направили и просто не съм спал две вечери, заради тях, но не знам как да преодолея страха си и като нормален човек да си легна в спалнята, да не изпитвам тревога и страх и да заспя там. Нашата спалня граничи с тяхното жилище и в нея вече се чувствам несигурен, докато в хола се чувствам абсолютно спокоен, защото осънавам, че съседите не са просто от другата страна на стената, а през една стая и това разстояние ме кара да се чувствам спокоен. Чувам шум и от други съседи, но той сякаш не ми пречи. Предполагам, че причината да обръщам внимание на това, в момента е, че аз стоя по 24 часа в жилището, не излизам никъде, едиснтвено сутрин и вечер за по 15 минути карам с колата съпругата си до лабораторията, където тя работи, защото тя е доктор по микробиология и физически й е невъзможно да работи от къщи. За нея ежедневието не се е променило и тя не намира проблем в съседите ни, връщайки се изморена от работа, тя спи без значение дали има шум и музика или няма, докато аз съм безработен, в момента, и невъзможността дори да излизам на разходка (заради забраните покрай вируса) превръща ежедневието ми в хаос. Убеден съм, че проблемите със съня ми се дължат и на липсата на физическа умора, а не само на съседите. Не ме е страх от вируса, въпреки че съм рискова група с множество съпътстващи заболявания, никога не ме е било страх от това да се разболея, да лежа в болница, дори не ме е страх да умра. В началото на кризата ме тормозеше факта, че се появява един генерал и сипе забрани, но и това преодолях. Обаче сега не мога да се справя със страха от съседите си и най-вече от това да си легна в спалнята и да не мога да заспя, да ги чувам и постоянно да съм в състояние на тревожност, че те може да започнат да викат или да надуят музиката. Отчитам като своя грешка факта, че когато те слушаха много силно музика, от полунощ до 7 сутринта, аз не предприех нещо. Не отидох да ги помоля да намалят музиката или пък не звъннах на полицията, защото ако го бях направил тогава, то вероятно щях да се чувствам ужасно за няколко часа, но в последствие да се чувствам по-добре, но този момент вече е минало. Странното е, че прекарах живота си да се съобразявам с всички и всичко, да пазя достойнството и личното пространство дори на хора, които не познавам, да се страрая винаги да минава от мен, за да не създам дискомфорт на околните, да ощетявам себе си и близките си, за да не наруша някое правило или да не създам проблем на другите. Работех, като преводач на медицински документи и винаги минаваше от мен. Работех за по-малко пари, отколкото работят другите, правех преводи до 4-5 през нощта, само за да бъдат документите на болните готови навреме и да не злепоставя реномето на компанията, за която работя, а и болните да не са ощетени. За толкова години нямах нито един върнат или некоректен превод и това винаги е било за сметка на мен и на околните ми и накрая фирмата обяви фалит и ме завлече с голяма, за мен, сума пари, за благодарност. До такава степен съм праволинеен, че никога не пресичам на червено, не правя абсолютно нищо, което противоречи на общоприетите правила и норми, макар да осънзавам, че не всички такива са уместни. Винаги съм се старал да не преча на съседите си. Ако пускам прахосмукачка, винаги е в часовия пояс след 10 сутринта до максимум 14 часа следобяд. Никога по-късно от този час, за да спазвам реда и никога след 16 часа, за да не преча на уморените съседи, които си идват след работа. До такава степен съм обременен с това да не съдавам дискомфорт на околните, че плащахме квартира 10 месеца в София, без почти да я използвам, само за да не ощетя възрастната си хазяйка, въпреки че на нас, със съпругата ми, това ни струваше много и основно живеехме в Пловдив, през това време. И сега накрая всичко това изби в ненормален и донякъде неоправдан страх от съседите ми и невъзможността да спя в спалнята си, защото ме е страх те да не направят нещо през нощта, макар да осъзнавам, че единственият негативен ефект за мен би бил да ме събудят и да не мога да спя, което не е края на света. Не желая да сменям жилището си, защото наемът е много приемлив, а и живеем тук вече 9 години и нямаме потребност да се местим. Започнах да вземам хранителни добавки за сън и те действат, но само когато легна да спя в хола, но не и когато легна в спалнята. Легна ли там, тревожността и страхът надделяват и стоя буден, като куче, което постоянно е на щрек. Пробвах и с тапи в уши, но въпреки това будувам от напрежение да не се случи нещо. Съжалявам и се извинявам, че Ви обезпокоих с моя разка, просто имам нужда от помощ! Благодаря Ви предварително!
