Автор Тема: Работа  (Прочетена 74 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Рози

  • Гост
Работа
« -: 4 април 2020 10:19:15, събота »
Здравейте, имам несполуки, не съм се справяла на предишни работни места добре, като ми е било казвано. Две от тях напуснах защото не ми харесват и не съм се виждала в дългосрочен план там, те са били сервитьорска позиция, на третата и четвъртата работих в друга сфера - рецепция, с човек, с който се бях скарала в един момент заради график и ми каза, че правя супер много грешки, оплаквали се от мен, едва ли не за нищо не ставам. Сега работя на едно място от 4 години, харесвам си работата. Миналата година  колежката ми каза, че  една, две клиентки се оплакали от мен по две различни причини, като цяло се старая в работата си. От тези неща получих някакъв комплекс, сега заради вируса стоя в нас и на моменти ме връхлитат тези неща и премислям постоянно и се обвинявам. Ако има значение, преди имах хипофункция на щитовидната жлеза, а сега от 3 г имам ревматоиден артрит, в момента пия кортикостероид и не знам може ли да е причина да изпадам в това състояние, миналата година пък бях на лекарство, по съображения няма да казвам какво, по друга причина, който си е дрога и се чувствах пак в депресия и колежката точно тогава уцели да ми каже нещата и изпих едно шише умишлено, но ме спасиха, реално сега не бих го направила, ако ме разбирате, добре съм с главата, но това което ме тормози не изчезва. Имам чувството, че за нищо не ме бива, не зная при другите хора как е.

Рози

  • Гост
Re: Работа
« Отговор #1 -: 4 април 2020 10:23:04, събота »
Пропуснах да кажа, че от дете имам окр, сега сравнително съм го овладяла.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 827
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Re: Работа
« Отговор #2 -: 4 април 2020 16:58:43, събота »
Здравейте Рози,

Щом за 4 години имате само 2 оплаквания от работата Ви, това означава, че сте отличен специалист в това, което вършите. Допуснам, че оплакванията са породени от недоразумения, а не от това, че Вие не се справяте адекватно на работното си място.

За да повишите самочувствието си и да се справите с временното положение във връзка с вируса, правете нещата, които Ви харесват. Възползвайте се от времето у дома, за да бъдете заедно с хората, които държат на Вас, да изгледате любим филм, сериал, да слушате любима музика, да прочетете интересна книга. Правете нещата, които Ви удовлетворяват.

Не се опитвайте да бъдете перфекцонист в действията си. Никой не може да бъде абсолютно перфектен. Дори японците имат една такава поговорка: "Единствено боговете могат да бъдат перфектни, а ние сме само хора". Затова дълго време японците дори и в най-съвършените си творения, оставяли съвсем умишлено по някоя грешка.

Опитайте се да се усмихвате, да се радвате на постиженията си, дори на пръв поглед да изглежда, че са обикновени неща (примерно, защото харесвате кафето си, ако пиете такова).

Продължете смело напред и не допускайте да се влияете лесно от чуждо мнение. Не всички хора мислят доброто на околните им. Не забравяйте, че положението с вируса е само временно. И колкото и да трае, накрая все ще приключи. Пазете се, грижете се за себе си. При необходимост от медицинска консултация, дръжте връзка с лекуващите Ви лекари.

Ако имате нужда от подкрепа, в този форум винаги можете да я получите!

Пожелавам Ви успехи!

психолог Людмила Боянова

Неактивен victoria1

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 3
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Бързо сменяне на емоции
« Отговор #3 -: 29 май 2020 23:53:23, петък »

[size=1rem]  [/size]Здравейте! От доста време на сам не изпитвам положителни емоции така както преди. Като си останах вкъщи през карантината нещо в мен се отключи. В началото на епидемията бях добре. След това баща ми остана вкъщи, само той не беше на работа. Търпях много неща до сега и съм ги разбирала, но винаги съм имала възможност да отида на училище, да се почувствам по-добре и да излезна. Баща ми винаги е говорил черногледи неща и е изключително цапнат в устата. Никога до сега не ми е казвал браво за даден успех или дори за нещо малко. Затова не споделям  с него, защото винаги слушам едно и също. Това започна много да ми тежи, някак си не ми беше достатъчно майка ми, сестра ми и всички други хора да ме разбират, а той не. Сетих се за това, което беше казал и аз бях чула без да искам, каза на майка ми: Виктория тук живее като на квартира за мен тя не съществува. Започнах да се запитвам за много неща, които съм чула и се замислям как майка ми е реагирала. Много добре знам, че тя не е имала детство и, че не иска същите разправии в нейното семейство, уважавам факта, че ако не беше тя аз сигурно щях да съм много по-зле. Започнах да я съжалявам просто, защото няма какво да променя виждам че тя се мъчи. Тежи ми факта, че може всичко да е по-добре, а аз нямам пълната възможност да направя нещо, освен да си помогна на себе си, но изгубих желание и за това. Запитах се от къде идва проблема и на баща ми, че да е такъв. Разбрах го и това, но аз няма какво да променя, защото е минало. Опитвала съм да говоря с него, но съм твърде емоционално приемам неговите постъпки. Писна ми да слушам простотии, писна и от мен, че съм такава. Спрях да се храня нормално, започнах да избивам комплексите, които съм чула от него и да се държа по същия начин. Гадно ми беше затова, че не съм като сестра ми, а съм по-слаба, на нея й личало, че всеки ден расте. Някак си започнах да се запитвам какво наистина вече не ми е наред, защо аз го отнасям, като не може да каже нещо хубаво - по-добре да замълчи. Не мога да си почина така както преди в собствения ми дом. Спрях си абсолютно всичко, не исках нищо, защото то не е мое, казах, че тук аз нямам нищо. До сега не съм имала такива проблеми. Не искам и да съм сред много хора, защото просто ми става зле имам чувството, че ме гледат и ме преценяват така както той. Започна и твърде много да се говори, изпадам в едни състояния на безпомощност, не искам да чувам никой. Нервирах се допълнително на целия свят. Трудно ми е да се справям с много несправедливости, опитвам да ги променя и накрая излиза, че натоварвам себе си. [size=1rem]
  Сега мисля, че съм по-добре, но ми е трудно да си изразявам мнението, защото самата аз не харесвам това, което чувам. Предпочитам да мълча, за да не кажа нещо грешно и да не остана разбрана, но същото време знам, че няма как да съм разбрана от всички.[/size]

Неактивен victoria1

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 3
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Бързо сменяне на емоции
« Отговор #4 -: Днес в 00:02 »
Здравейте! От доста време на сам не изпитвам положителни емоции така както преди. Като си останах вкъщи през карантината нещо в мен се отключи. В началото на епидемията бях добре. След това баща ми остана вкъщи, само той не беше на работа. Търпях много неща до сега и съм ги разбирала, но винаги съм имала възможност да отида на училище, да се почувствам по-добре и да излезна. Баща ми винаги е говорил черногледи неща и е изключително цапнат в устата. Никога до сега не ми е казвал браво за даден успех или дори за нещо малко. Затова не споделям  с него, защото винаги слушам едно и също. Това започна много да ми тежи, някак си не ми беше достатъчно майка ми, сестра ми и всички други хора да ме разбират, а той не. Сетих се за това, което беше казал и аз бях чула без да искам, каза на майка ми: “Виктория тук живее като на квартира за мен тя не съществува”. Започнах да се запитвам за много неща, които съм чула и се замислям как майка ми е реагирала. Много добре знам, че тя не е имала детство и, че не иска същите разправии в нейното семейство, уважавам факта, че ако не беше тя аз сигурно щях да съм много по-зле. Започнах да я съжалявам просто, защото няма какво да променя виждам че тя се мъчи. Тежи ми факта, че може всичко да е по-добре, а аз нямам пълната възможност да направя нещо, освен да си помогна на себе си, но изгубих желание и за това. Запитах се от къде идва проблема и на баща ми, че да е такъв. Разбрах го и това, но аз няма какво да променя, защото е минало. Опитвала съм да говоря с него, но съм твърде емоционално приемам неговите постъпки. Писна ми да слушам простотии, писна и от мен, че съм такава. Спрях да се храня нормално, започнах да избивам комплексите, които съм чула от него и да се държа по същия начин. Гадно ми беше затова, че не съм като сестра ми, а съм по-слаба, на нея й личало, че всеки ден расте. Някак си започнах да се запитвам какво наистина вече не ми е наред, защо аз го отнасям, като не може да каже нещо хубаво - по-добре да замълчи. Не мога да си почина така както преди в собствения ми дом. Спрях си абсолютно всичко, не исках нищо, защото то не е мое, казах, че тук аз нямам нищо. До сега не съм имала такива проблеми. Не искам и да съм сред много хора, защото просто ми става зле имам чувството, че ме гледат и ме преценяват така както той. Започна и твърде много да се говори, изпадам в едни състояния на безпомощност, не искам да чувам никой. Нервирах се допълнително на целия свят. Трудно ми е да се справям с много несправедливости, опитвам да ги променя и накрая излиза, че натоварвам себе си.
[/size]  Сега мисля, че съм по-добре, но ми е трудно да си изразявам мнението, защото самата аз не харесвам това, което чувам. Предпочитам да мълча, за да не кажа нещо грешно и да не остана разбрана, но същото време знам, че няма как да съм разбрана от всички.

Неактивен victoria1

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 3
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Бързо сменяне на емоции
« Отговор #5 -: Днес в 00:08 »

Здравейте! От доста време на сам не изпитвам положителни емоции така както преди. Като си останах вкъщи през карантината нещо в мен се отключи. В началото на епидемията бях добре. След това баща ми остана вкъщи, само той не беше на работа. Търпях много неща до сега и съм ги разбирала, но винаги съм имала възможност да отида на училище, да се почувствам по-добре и да излезна. Баща ми винаги е говорил черногледи неща и е изключително цапнат в устата. Никога до сега не ми е казвал браво за даден успех или дори за нещо малко. Затова не споделям  с него, защото винаги слушам едно и също. Това започна много да ми тежи, някак си не ми беше достатъчно майка ми, сестра ми и всички други хора да ме разбират, а той не. Сетих се за това, което беше казал и аз бях чула без да искам, каза на майка ми: “Виктория тук живее като на квартира за мен тя не съществува”. Започнах да се запитвам за много неща, които съм чула и се замислям как майка ми е реагирала. Много добре знам, че тя не е имала детство и, че не иска същите разправии в нейното семейство, уважавам факта, че ако не беше тя аз сигурно щях да съм много по-зле. Започнах да я съжалявам просто, защото няма какво да променя виждам че тя се мъчи. Тежи ми факта, че може всичко да е по-добре, а аз нямам пълната възможност да направя нещо, освен да си помогна на себе си, но изгубих желание и за това. Запитах се от къде идва проблема и на баща ми, че да е такъв. Разбрах го и това, но аз няма какво да променя, защото е минало. Опитвала съм да говоря с него, но твърде емоционално приемам неговите постъпки. Писна ми да слушам простотии, писна и от мен, че съм такава. Спрях да се храня нормално, започнах да избивам комплексите, които съм чула от него и да се държа по същия начин. Гадно ми беше затова, че не съм като сестра ми, а съм по-слаба, на нея й личало, че всеки ден расте. Някак си започнах да се запитвам какво наистина вече не ми е наред, защо аз го отнасям, като не може да каже нещо хубаво - по-добре да замълчи. Не мога да си почина така както преди в собствения ми дом. Спрях си абсолютно всичко, не исках нищо, защото то не е мое, казах, че тук аз нямам нищо. До сега не съм имала такива проблеми. Не искам и да съм сред много хора, защото просто ми става зле имам чувството, че ме гледат и ме преценяват така както той. Започна и твърде много да се говори, изпадам в едни състояния на безпомощност, не искам да чувам никой. Нервирах се допълнително на целия свят. Трудно ми е да се справям с много несправедливости, опитвам да ги променя и накрая излиза, че натоварвам себе си.
Сега мисля, че съм по-добре, но ми е трудно да си изразявам мнението, защото самата аз не харесвам това, което чувам. Предпочитам да мълча, за да не кажа нещо грешно и да не остана не разбрана, но същото време знам, че няма как да съм разбрана от всички.