Здравейте! Имам нужда да споделя мъката си и пиша с надеждата чрез съветите ви да успея да намеря вътрешен мир и начин да се справя със ситуацията си. Та тя е, че бях с едно момче около 3 години. Разделихме се от нищото, от една страна за глупости, от друга на мен тогава ми се струваха доста сериозни проблеми. С времето осъзнах, че съм загубила стойностен човек, а тези хора не се срещат често. Разделени сме от 9 месеца. Грешката, която допуснах е, че бях с друг след раздялата за кратко. Исках да опитам, мислех че съм го забравила, но се оказа, че не е така. Казах на другото момче и то прие нещата съвсем нормално. Реших, че ще ми трябва време, за да го забравя, но така и не си забравих първата любов. Имахме много здрава и силна връзка, но не успяхме да я опазим, за едното нищо се разделихме. Обичахме се и все още е така. След 6 месеца се срещнахме, видях че той иска да се съберем, но отказах. Дойде ми от нищото след толкова време. Почувствах се доста наранена след като не ме е търсил толкова време. По време на раздялата уж беше тръгнал с друго момиче, показа се и публично (моята ситуация с другото момче е тайна, никой не знае). След време ми каза, че е било за да ме ядоса и не е имало нищо между тях, но аз не вярвам напълно. Въпреки всичко, което се случи все още го обичам този човек и не мога да го забравя. Та въпроса ми към вас е, ако попаднете в тази ситуация и искате да си го върнете ще му кажете ли за другото момче и това, което се е случило по време на раздялата ви. Тук да добавя, че той е доста обсебен от тази тема и разбере ли ще ме изкара, че едва ли не съм му изневерила, а ние дори не сме били заедно. За това ме е страх да го потърся, защото не знам ако скрия от него и разбере... А всъщност не съм сигурна дали и той не бил с друга, но няма да си признае. Благодаря предварително!