Автор Тема: Страх  (Прочетена 59 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Male4kaPale4ka

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Страх
« -: 22 февруари 2020 15:23:12, събота »
Здравейте! Реших и аз да изкажа проблема си и се надявам да получа мнения , който да са ми от полза. На 33 години съм, омъжена от 12 г. С едно дете на 8г. Имам проблем с общуването. Не мога да имам приятели...когато съм с непознати изпадам в паника , страх започвам да се потя много , започвам да мърдам нервно...мозъкът ми сякаш блокирва, незнам какво да кажа и как да завържа адекватен разговор ...Когато съм с хора, който ме познават се отпускам леко , но като цяло гледам да си мълча..тъй като се чувствам маловажна и недотолкова интересна за останалите. И доста пъти отнасям шеги за това. Просто незнам как да преодолея това притеснение от хората, незнам как да бъда интересна, как да бъда нормална. Единствено с мъжа ми се чувствам добре и разбрана. Той си ме познава и обича такава. Но аз се чувствам зле от всичко това, понякога изпадам в депресия,  затварям се в себе си , мълча и просто искам да съм сама. Усещам , че никой не ме разбира! Още в детските си години бях затворено дете . Може би за това е виновно семейството ми. Баща ми е конфликтна личност. Винаги бяхме скарани с всички комший около нас. Имаше и доста семейни скандали. Това ме тормозеше психически. Затворих се в себе си и така до ден днешен. Просто слагам невидима стена пред мен. Страх ме е от неразбиране. Просто незная как да допусна хора до мен , незная как да имам приятели ..гледам да отбягвам всички. Понякога си мисля, че съм толкова маловажна за обществото. Че ако ме няма никой няма да забележи.. дори ще им бъде по добре, ако ме няма . Живея единствено заради детето ми.

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 451
  • Карма: +13/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://koeva-psychologist.blogspot.com/
Re: Страх
« Отговор #1 -: 22 февруари 2020 21:26:28, събота »
Здравейте, Male4kaPale4ka!

Има хора, които по-лесно общуват, а има и такива, които се отпускат по-трудно в комуникацията. Нормално е понякога да се притеснявате и аз адмирирам желанието Ви за промяна, но имайте предвид, че това ще Ви коства повече усилия. Защо? По съвсем различен начин щях да отговоря на темата Ви, ако бяхте с няколко години по-малка - например в тийнейджърска възраст. Тогава е много по-лесно човек да направи промяна, да коригира поведението си, да "работи" в тази посока. А на 33 години, на колкото сте Вие сега, човек е изградил характера си, има навици (някои от тях оставащи си за цял живот). Затова е хубаво да знаете, че цялостно няма да се промените, просто бихте могла да коригирате част от поведението си. За целта помислете какво можете да направите, за да се почувствате по-добре. Липсва Ви самоувереност, която да Ви помогне да се справите с проблема. Помислете кои са Вашите положителни черти, с които можете да се гордеете. Подобрявайте знанията и уменията си, развивайте се в интересна за Вас сфера. Винаги съм казвала, че едно от нещата, които човек може да направи, за да открие приятели, с които има общи неща, е включването в някаква група - танци, курс по език и др. Така и комуникацията Ви ще е по-лесна, защото няма да се чудите за какво да говорите. Но има и нещо друго, много важно - не се опитвайте да се харесате на всеки на всяка цена - ще загубите себе си. Вие сте щастливка, че имате мъж, който Ви приема такава, каквато сте! Всичко останало ще се нареди!

Успех!

Мария Коева
психолог
https://koeva-psychologist.blogspot.com/

"Вярвам, че винаги ще има утре и вярвам в чудеса!"
Одри Хепбърн