Здравейте!
Позволявам си да Ви потърся отново, защото се нуждая от съвети. Много съм объркана и не знам как да постъпя в много отношения. Ще започна от там, че изпитвам голяма неувереност и опитите ми да си помогна сама и с помощта на много от средствата, които предлагате във форума са абсолютно неуспешни. Почти нищо не ми носи самочувствие и не намирам достатъчно подкрепа. Сякаш никой не ме цени и уважава. Чувствам се като кръгла нула, въпреки високата си образователна степен, хубавата ми работа, връзката ми.
С човека до мен имаме много проблеми. И друг път съм споделяла във форума, че знам, че ме обича, но не съм сигурна, че ще остане с мен. Все ми минава през главата, че ако общува активно с противоположния пол ще си намери някоя, която ще му допадне и ще ме замени лесно. Давал ми е поводи да се съмнявам в него преди време. Сега не, но страхът и недоверието останаха в мен, въпреки доказателствата за това, че не е нужно. Не мога да преодолея това и с партньора ми често се караме, когато му споделям как се чувствам. Важно е да подчертая, че не се държа обвинително, а споделям с него. В резултат на това той започва да ме обвинява, че постоянно го обвинявам, че иска само да му е спокойно с мен, че го напрягам, че се страхува да общува с хората заради мен. Търси причините за проблемите ни в психичното ми състояние, а аз съм в тотално недоумение, защото преди повече от три години влязох в тази връзка с много любов и доверие, а последното старателно беше подкопано с примери от живота му-на кратко, че не е имало момиче, което да му е било просто познато. Или е имало флирт или нещо повече. Тогава той ме ревнуваше много и ми налагаше забрани. Все ми натякваше, че съм лека, при все че преди него съм била само с още един човек, а вече бях минала 25 год. Обвиняваше ме в какво ли не. Аз му вярвах и се подчинявах сляпо на прищявките му, докато той поддържаше връзка с гореспоменатите момичета. В един момент започнах да се осъзнавам и му казах, че след като той има такива претенции към мен е редно да следва същите правила. Той ми отговори, че или трябва да го приема с всички хора около него или да се разделим. Мина много време преди той да започне да се променя и така спрях да му вярвам. Яд ме е, че не мога да преодолея това и ставам повод за конфликти между нас, защото понякога го питам дали нещо между нас се е променило, дали пак ще започне да се среща с други момичета, независимо какви са му. Ревността ми е ужасна и ме измъчва много, измъчва и него. Не му вдигам скандали, мисля, че е много важно да го уточня. Когато изпитам съмнение деликатно му задавам въпроси, за да се ориентирам къде съм в тази връзка. Той избухва, сърди се, упреква ме. А аз наистина не разбирам какво се случва. Знам, че искам да съм с него, искам да станем семейство, да имаме общо жилище някога. И докато аз мечтаех за такива неща, той ми обясняваше какво смята да прави, когато се разделим. В същото време твърди, че иска да живеем заедно. Но без да създаваме семейство. Просто не разбирам къде съм в тази връзка.
Чувствам се ужасно маловажна и незначителна. В работата ми не е много по-различно, затова предполагам, че до голяма степен е прав, че проблемът е в мен. Но примерите, които посочих също не са за пренебрегване. Чудя се аз ли разрушавам тази връзка и не знам как да постъпвам в много ситуации. Не знам как да общувам с човека да мен.
Още едно важно уточнение по отношение на ревността ми-не ревнувам от целия свят, а от определени хора.
