Автор Тема: Объркана  (Прочетена 126 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Иваила

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 2
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Объркана
« -: 11 октомври 2019 11:39:52, петък »
Здравейте! Ще бъда максимално кратка...След смърт на близък човек осъзнах , че живея живот който не харесвам. Чувствам се много объркана. Имам мъж с който сме заедно от 19 години, но не живеем заедно . От него имам доста емоционални травми. Мисля , че трябва да прекъсна връзката с него, но изпитвам един страх.. От години  съм сама, но не и свободна.. Преди няколко месеца се запознах с човек , който ме накара да изпитам неща които отдавна бях забравила, но и там нещата са сложни , защото той не живее в България. Искам да имам партньор в живота , а все ми се предлагат невъзможни връзки. В момента съм изтощена емоционално. Влюбена съм в човек който се налага да забравя. Как не ми е ясно? Чувствам една празнина всеки ден.

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 411
  • Карма: +13/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://koeva-psychologist.blogspot.com/
Re: Объркана
« Отговор #1 -: 11 октомври 2019 19:05:05, петък »
Здравейте, Иваила!

Защо да трябва да забравите човека от разстояние? Връзките от разстояние изискват много търпение, изключително много любов и желание двама души да запазят това, което имат, но не е невъзможно. Има доста положителни примери за любов без граници. Споделяте, че имате мъж, който Ви е нанесъл травми. Може би е добре да затворите страницата с него и да започнете ново начало?

Мария Коева
психолог
https://koeva-psychologist.blogspot.com/

"Вярвам, че винаги ще има утре и вярвам в чудеса!"
Одри Хепбърн

Неактивен Иваила

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 2
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Объркана
« Отговор #2 -: 12 октомври 2019 09:53:16, събота »
Благодаря , за отговора. Човекът зад граница е в Щатите и дори комуникацията с него е трудна. Харесвам го , но все едно се удрям в стена. Ще видя как ще се развият нещата с времето. Искам да затворя страницата с мъжа ми , но изпитвам един страх. Дори напълно го осъзнавам , че аз така или иначе съм си сама. Мисля че имам неща които трябва да отработя в себе си . Постоянно се лутам в някакви крайности. Трудно вземам решения, а искам да подредя живота си. Знам какво трябва да изкажа , а като дойде момента на разговора се затварям в себе си.Мисля , че трябва да посетя психолог..