Проблемна връзка или просто различия

[Emotion]

Здравейте,


пише Ви почти отчаяна жена в началото на 30 - те години, със сериозна връзка от почти 4 години. Между мен и партньора ми има дълбока привързаност, обичаме се много, искаме да сме заедно, но различията между нас ни пречат много и често се караме. Най-честата причина за караниците ни съм аз, защото съм патологично ревнива. Той е човек, който много държи на приятелите си, дълго време не искаше да прекрати уж невинните си отношения с негови бивши гаджета. Няколко пъти съм го хващала в дребни лъжи, които сериозно разклатиха доверието ми в него. Ядосвам се на влиянието на негов приятел над поведението му-например това, че под негово влияние приятелят ми пие, въпреки че иначе не поглежда алкохол. Притеснявам се от това, че може да му повлияе и по отношение на връзката ни, че може да го убеди да ме зареже (случвало се е пред мен да му обяснява, че хората трябва да търсят нови връзки, дори и да имат такава в момента). Приятелят ми твърди, че това са неща, които не могат да ни разделят, но аз не съм сигурна. Често се караме заради такива неща и усещам, че приятелят ми се настройва срещу мене. Не отдавна му споменах за това, че бих се радвала да се венчаем, а той не ще и да чуе. Това, което ме измъчва е, че въпреки че знам, че ме обича, не мога да разбера до колко съм важна за него, гледа ли сериозно на мен, аз ли съм неговата половинка? Защото в негово лице аз съм намерила човека за мен, но не съм убедена, че е взаимно.
Ревността ми е много грозна, едва се понасям заради това и заради многото други недостатъци, които имам. Харесвам само външния си вид и то като се постарая много с грима и облеклото. Имам ужасно много комплекси. В постоянна депресия съм и не мога да се владея. Опитвала съм да прилагам съветите, които сте отправяли към други жени с подобни проблеми, описани в този форум, но безуспешно. Например, опитах се да си открия някои положителни страни и мигом и те се превърнаха в отрицателни или в такива, в които не вярвам. Страдам от силно чувство за вина. Не се одобрявам изобщо, не се харесвам изобщо, а искам приятелят ми да ме харесва и одобрява. Много ме е яд, понякога на него, по-често на мен самата. Толкова съм лабилна,че не мога да преглътна негово излизане с познат, който ме е обидил. Не издържам и не мога да продължавам да живея така. Ревността ми унищожава и двама ни. През годините психиката ми отслабва все повече и повече и вече не мога да преодолея нищо. Моля Ви за съвети какво да правя, как да се държа, дори какви изрази да използвам, за да не загубя човека до себе си и да заздравя тази връзка. Той често ме нарича параноичка, може би е прав, но всички впечатления, с които оставам ми изглеждат съвсем реалистични и логични. Не разбирам, аз ли съм психично болна, какво ми става?

[mariya_koeva]

Здравейте, Emotion!

Застанете пред огледалото и се вгледайте в себе си. Какво виждате? Вие сте съвкупност от много неща. И положителни, и отрицателни. Вие не сте единствено тяло. Вие сте душа, емоции, разум, спомени, настояще, бъдеще. Ако излезете от фокуса "комплекси, депресия, психично болна", ще видите коя наистина сте Вие. Опитайте се да не се идентифицирате единствено с тялото си, защото това ще Ви донесе голяма беда и трудно ще намерите щастие и усещане за пълноценност. Да, отново ще Ви дам като съвет това, което сте прочела във форума - докато не обърнете внимание на Вашите силни страни (например, че обичате да рисувате, да пишете, чувствителна сте, организирана сте и т.н.), винаги ще търсите единствено и само недостатъците си. Напишете си няколко неща, за които се сещате, още сега. Хората, които са щастливи, са тези, които са приели себе си като съвкупност от най-различни съставки. Направете го и Вие!

Усещането, което изпитвате към себе си (не се харесвате, не харесвате как изглеждате), се прехвърля дискретно и във връзката Ви. Ревността Ви е сигнал, че имате проблем с доверието, а оттам нямате доверие и на приятеля Ви. Друг е въпросът доколко той се влияе лесно от околните и оставя да е манипулиран. Ако е така, този проблем вече не е Ваш, а негов.

Аз не зная дали сте неговата половинка, но мога да Ви кажа, че в днешно време бракът не е нещо задължително и подписът не гарантира безусловна и вечна любов. Има много двойки, които си живеят заедно и без да са направили сватба.

Може би това, което ще е полезно за Вас, е да посетите психолог в реално време и пространство и в рамките на няколко сесии да поработите с него.

Успех!

Мария Коева
психолог

[Emotion]

Здравейте, Мария!


Благодаря, че отговорихте. Мнението ми за брака е, че подписът не променя чувствата и нивото на взаимно разбиране. Това, което ме афектира бе неговото мнение по тази тема. Той твърди, че това е твърде сериозна крачка, че не е за нас и т.н. Притеснява ме това, че за него нещата биха се променили драстично, а аз нямам представа защо. От там възникнаха и въпросите, които зададох на себе си и на него, без да получа ясен отговор, а именно каква е причината да не иска да се обвързва по-сериозно с мен. През последните години живеех с мисълта, че връзката ми е наистина сериозна, но след тези негови коментари оставам с впечатлението, че за него не е особено сериозно. Не разбирам какво се случва с нас, знам само, че искам да сме заедно. Той казва, че също иска да сме заедно. Но ме разяжда чувството, че за него не съм толкова важна, колкото той за мен и дори колкото други хора за него. Не знам къде ме поставя той в живота си.




Поздрави и благодарности!
Emotion