Детска ясла, адаптация

[ivelina_popova]

Здравейте!
Преди 2 седмици и малко детето ми започна да ходи на ясла и адаптацията за момента не върви особено добре. Той е на 2 години и 1 месец, много е привързан към нас (не само към мен, и към тате).
Какво правя аз: Говоря му за градинката, за децата, за играчките,за госпожите, как ще прекара малко време в игри и скоро мама ще дойде да го вземе. Разпитвам го как е прекарал, дали е играл, дали му е било весело, той отговаря лаконично, просто защото още не може да говори съвсем . Опитвам се да избягвам да му обяснявам колко е прекрасно там, защото ако той смята, че НЕ е, ще излезе, че го лъжа. Не му предлагам награди, ако не плаче, защото мисля, че емоцията така или иначе си остава вътре в него, без значение дали ще я изрази с плач или с нещо друго. Пък и ако не плаче и я стаи вътре в себе си, би било по-голям проблем, според мен трябва да излиза навън? Направила съм му комикс, който описва денят - вечер как приготвяме раничката, сутрин как ставаме и се приготвяме, как играе в яслата и после как си го взимам и отиваме в парка да играем, после вкъщи.
Неговото поведение: Сутрин като станем и вече му е ясно къде ще се ходи започва да плаче, но не постоянно, успокоява се. Като започнем да обуваме обувките вече нещата ескалират и докато стигнем до градината си плаче, но пак има моменти, в които спира. На вратата е най-големия рев и тук нещото, което се случва много ме обърква и искам да чуя вашето мнение по въпроса – в момента, в който му обуя пантофките и го пусна на земята, той, без да ме погледне, се втурва към вратата на стаята, със засилващ се рев и влиза сам. Първо си помислих, че се сърди и го демонстрира, но ако беше така, щеше да си личи и от поведението му след като си го прибера, а то не е така. Може би си е приел съдбата и знае, че така или иначе ще се случи, та дай да става по-бързо, че да минава? През деня е на периоди – ту се заиграва и е спокоен (казват, че не изглежда посърнал и тъжен в тези периоди), ту се сеща за нас и започва да плаче и да повтаря „мама, тате“. Яде, пие вода – не винаги, каквото му харесва. От няколко дни спи там – по малко, но спи. Като отида да го взема ме посреща радостен и не плаче, като ме види. После известно време е в логорея и повтаря „Динка, динка, (градинка) пак, пак, мама тао, тао (чао)“. Питам искаш ли пак на градинка, той – да. Но ентусиазмът се изпарява на следващата сутрин. Иначе вкъщи е весел, не прави инати, не отмъщава. На моменти е по-кисел, разбира се, но мисля, че е в границите на нормалното. Нощният сън не се е променил значително, но има случаи, да сънува и да казва „не, не,…мама, тате“. Може би е доста объркан и сам не е сигурен какво иска? Да му е весело там, но едновременно да му е мъчно за нас? И друго – има си любима играчка, с която ходи в градината. Днес, категорично не я искаше, даже се изнерви, че му я предлагаме и на входа баща му пак му я предложи, той каза „не“, бутна я и се втурна навътре.
Извинявайте, че изпадам в толкова подробности, но мисля, че всичко е важно. Много ще се радвам да получа професионалното ви мнение по тези въпроси.
 Благодаря и чакам с нетърпение отговора ви J

[Boyanova]

Здравейте ivelina_popova,

Подробностите, които разказвате са важни. От тях научавам, че във Вашето поведение, когато изпращате детето си на ясла, няма пропуски. Но за да мога да Ви отговоря, са ми необходими още малко пояснения.

Детето Ви вижда ли и други деца да плачат за родителите си, когато отива на ясла, сутрин, когато го водите?

Учено ли е детето плавно да се разделя за даден период от време с Вас, т.е. да му се обясни, че с излизането не изчезвате, а ще се върнете. После да си кажете "Чао" и да излезете за раздяла с детето за кратко време, 15 мин, после 30 минути, после час, през което време го гледат роднини.

Психолог Людмила Боянова

[ivelina_popova]

Здравейте,


Отговарям на въпросите ви:
Понякога вижда, понякога не вижда плачещи деца. Случвало се е да отидем по-спокойни, но на място някой да го зарази с плача си. Но това е максимум 1-2 пъти. В повечето случаи влиза вече плачейки и няма значение кой там, кой не е там. Или заразява ТОЙ някой спокоен, или просто си плаче без публика.
Не съм го подготвила за раздялата. Сега го отчитам, като грандиозна грешка - винаги когато излизам, съм се "изнизвала" незабелязано, защото искам да го оставя спокоен. Докато беше съвсем малко бебе, общо взето нямаше значение как го правя, но изпуснах момента, в който той вече беше започнал да разбира повече. До преди няколко месеца нямаше никакъв проблем - аз излизам, той - спокоен и не се сеща. Но от известно време (от преди яслата), по време на отсъствието ми се сеща, че ме няма, търси ме и поплаква от време на време.
Благодаря за въпросите и чакам с нетърпение отговора ви!

[Boyanova]

Здравейте,

Изследванията сочат, че малките деца не възприемат света като възрастните, когато става дума за раздяла. Те нямат изградена представа за време и за начина на съществуване на предметите в него. В смисъл, че за едно дете, родителят, който излиза от възприеманото от детето пространство, спира да съществува, изчезва "завинаги". Децата научават с израстването категориите за пространство и време, често пъти от личен опит и с цената на много плач.

Все пак този процес на научаване може да бъде подпомогнат. Това става постепенно и под формата на игра. На първи етап е да се вземе една играчка и една непрозрачна кутия (или купа, тенджера, каквото има, стига да покрива добре играчката и да е непрозрачно). Детето се учи, че играчката, поставена в кутията (захлупена под нея, така че да не се вижда), не изчезва от света, независимо, че детето не я вижда. Възможно е вашето дете вече да е научило само този урок, но ако не е, помогнете му да го научи.

На втори етап са кратките раздяли от типа "до другата стая". Детето се учи да употребява "Чао" и човекът, на който е казало "Чао" отива до другата стая. Напомня се на детето за играчката и купата преди това. Постепенно се изгражда навикът, че "Чао" или раздялата, не е онова лошо нещо, което ще доведе до изоставяне, защото "мама/татко или друг важен човек, изведнъж изчезна".

Знанието къде е този друг човек, е в помощ- пита се детето- "къде отиде (примерно) тати", след като си казахме "Чао"? В стаята. Не е изчезнал, само е в другата стая. Това успокоява.

После се правят и постепенно по-дълги раздели. Като пак се казва "Чао" и се обяснява къде отиде човекът, който си тръгна. Примерно- Тати каза "Чао" и отиде до магазина. Ще се върне след малко.

Грешка е да казвате "Хайде да почакаме (примерно) тати да се върне". Детето е в състояние да чака с часове, ако е уплашено, а това не е начин да свали стреса от себе си. Вместо това може да се каже: "Хайде да поиграем, докато си дойде" - играта ще свали стреса. Важно е детето да знае къде отива човекът, който си тръгва. По-късно това можете да го приложите и на раздяла в яслата: "Мама отива на гости у баба, поиграй си и се забавлявай, докато се върна." (използвайте места, които са ясни на детето като понятия)

По този начин детето ще научи модел на разделяне, който да следва.

психолог Людмила Боянова