Брат ми ме тормози психически

[coko1234]

Здравейте! Бих искал да ви споделя за системния психически тормоз от страна на брат ми. Той се изразява с думи като: " Простак, тъпанар, Боклук, умри
А най- лошото в ситуацията е, че аз нито го обиждам, нито го предизвиквам с нещо, но когато ме обиди си мълча, за да не стават скандали ( тъй като преди се защитава, но поради тази причина вече не го правя)!
Но вече имам чувството, че се намирам в нервна криза от него и не знам това колко време би могло да продължи.
Моля за съвет от психолог как да преодолеят това и също така каква може да е причината за неговото поведение.

[mariya_koeva]

Здравейте, coko1234!

За да мога да Ви бъда полезна и да Ви отговоря компетентно, ще ми е необходима малко повече информация. На колко години сте? А брат Ви? С него ли живеете? В какви ситуации Ви обижда най-често? Откога го прави? Има ли той зависимост към нещо - например алкохол, наркотици, хазарт?

Мария Коева
психолог

[coko1234]

Ние сме тинейджъри- аз съм на 18, брат ми скоро ще навърши 16 г. Няма привързаност към тези неща, които сте изброила ( разбира се, на тази възраст е възможно да пуши, но доколкото знам не го прави). Живеем заедно, но не общуваме помежду си. Преди около 2 г.той спря да общува с мен и досега е така.  Аз много пъти съм се замислял каква може да е причината да се държи с мен по този начин, но не мога да си обясня. ( имам  впредвид да ме обижда).
Преди известно време посещаваше училищен психолог, но очевидно без видим резултат.

[mariya_koeva]

Здравейте отново, coko1234!

Справянето с дистанцирането от родителите, чувството за отдалеченост и отчужденост, както и с липсата на хора, с които тийнейджърът да се идентифицира, и на социална група, към която да принадлежи, са задачите, с които се налага да се справи брат Ви през годините от юношеството. Това обаче не е оправдание за неговото поведение към Вас. Разбирам, че той е в период, в който почти всеки му е "крив" за нещо, не е доволен от много неща, всеки го дразни, но според мен е хубаво да се опитате да поговорите с него и да го попитате каква е причината да Ви обижда. Споделете му, че това не Ви е приятно, а и в крайна сметка сте братя и трябва да се уважавате. Важно е да се знае дали брат Ви се държи така само с Вас, или и с други хора. Вие имате ли наблюдения? Обикновено подобно поведение е защитна реакция и показва, че човек изпитва чувства, които е трудно да извади на повърхността. И е най-лесна вербалната агресия. Вашите родители къде са в тази ситуация? Те знаят ли какво се случва и ако да, предприемат ли някакви мерки?

Мария Коева
психолог

[coko1234]

За съжаление мисля, че родителите ми не вземат значително отношение. Дори имам чувството, че са на негова страна. Понякога дори съм имал чувството, че се получава нещо като 3:1 ( трима срещу един) т. е. брат ми и родителите ми срещу мен. Не знам на какво се дължи това- може би, защото е по- малкото дете, но на мен това ми е много неприятно. Много пъти се е случвало да се карам с родителите си, заради него ( брат ми). Стигали сме с него до много големи скандали, дори физическо посегателство, но вече то е - по рядко, но вербалното насилие от негова страна продължава.

[mariya_koeva]

coko1234,

Съветът ми е да направите един опит да поговорите и с родителите Ви. Щом те са на страната на брат Ви, попитайте ги каква е причината за подобно поведение - направил ли сте нещо, обидил ли сте някой, наранил ли сте някой...? Защото не е ОК да чувате ежедневно обиди по Ваш адрес, просто ей така. Да се разберете веднъж завинаги и да се приключва. Иначе Вие можете да спасите психическото си здраве, защото разбирам, че сте пълнолетен и много скоро ще имате шанса да се откъснете от родителското тяло и да заживеете така, както Ви е добре.

Успех!

Мария Коева
психолог

[coko1234]

Аз бих желал да споделя с Вас и за отношението на родителите ми спрямо мен, но се чудя дали да не направя нова тема.

[mariya_koeva]

coko1234,

Можете да го направите и в тази тема.

Мария Коева
психолог

[coko1234]

Родителите ми също са се изказали за мен по краен начин. Казвали са неща, които мисля, че за съжаление има вероятност да помня за цял живот. Ще цитирам някои от тях, но наистина са доста тежки думи: " Ще умреш след 2 г., когато се изнесеш от нас от глад и даже няма да ти плащаме погребението, ако иска държавата да те погребе!", това го е казвал баща ми, майка ми ми е казвала, че няма смисъл и не заслужавам да живея, също преди време ми беше казвала, че съжалявала, че ми е майка. Това за мен са много" силни" и крайни думи от страна на двамата, може би да са казани и в момент на афект от тяхна страна и да не са се замисляли върху това, което казват.  Но, аз лично ще ги забравя думите много трудно.

[mariya_koeva]

coko1234,

Имало ли е поводи, в които тези думи са Ви били казани? И ако да, какви са били те? Поведението, за което пишете, е психически тормоз от страна на родителите Ви. Със сигурност трябва да се измъкнете от примката, в която сте попаднал, за да имате шанс да сте щастлив и да реализирате целите си. Понятието "цял живот" е някак генерализиращо, не мисля, че думите, за които пишете, ще помните "цял живот". За съжаление не бих могла да Ви бъда полезна повече от това, тъй като комуникацията е във виртуалното пространство, което не предлага разговор, в който говорите, задават се въпроси както от Вас, така и от психолога, анализират се събития, ситуации и т.н. Затова ще е най-добре за Вас да осъществите директен контакт с психолог в реално време и пространство.

Мария Коева
психолог

[coko1234]

Да, със сигурност ще потърся помощ от специалист.
Искам само да ви споделя за нещо, случило се през последните дни. Бяхме на почивка със семейството, но се оказа, че сметката ми за телефон е надвилена от нормалното ( не мога да си обясня защо, но мисля, че брат ми ме е натопи), защото след като родителите ми разбраха, започнах да ми казват, че " не съм нормален, не съм добре с нервите, че съм за лудница" и т.н.
Точно на следващият ден брат ми отново започна да ме обижда без причина като започна да ми казва " Тоя не е нормален" и това го повтори нарочно няколко пъти.
Но със сигурност тези думи ги е чул от родителите ми и сега самият той ги казва на мен ( тъй като те ме обижда ха пред него и това го ефектира още повече да ме обижда). На следващият ден ми каза също много тежки неща: " защо тия се е родил, няма смисъл да живее, не го искам тоя" и обидните думи, с които ме обижда обикновено. Дори, в момента имам чувството, че наистина съм в депресия и специално тези неща, за които Ви пиша ще ги забравя доста трудно.

[Boyanova]

Здравейте,

Споделяте, че сте пълнолетен. Отношението , на което сте подложен, е наистина извън норма. Тъй като сте пълнолетен, то не сте длъжен да оставате в такава отровна спрямо Вас среда. Съветвам Ви да си търсите работа и в момента, в който се почувствате готов и с достатъчно пари, да се изнесете на квартира.

психолог Людмила Боянова

[coko1234]

Бих желал да споделя и за държанието на съучениците ми спрямо мен. Понеже аз не съм от най- добрите ученици, но имам що годе добри оценки, те винаги намират повод да ме обидят. Например наскоро ми казаха, че съм се надявал само на тройки и, че вдигам купони за тях т. е., че едва ли не разчитам на тях. Също така, когато преговаря за тест от учебника, те ми казват, че съм тъпанар и простак, вместо да преговарям от тетрадката, тъй като от учебника ми е по- лесно.
Дори една съученичка ми беше казала, че ми пишат тройки по милост ( което не е така и имам много по- добри оценки), а пък тя заслужаваш и повече от 6- ти и.
Имам чувството, че искат да ми свалят самочувствието, въпреки че не съм с кой знае колко голямо такова.
Но това тяхно държание ме засяга много.

[mariya_koeva]

coko1234,

Никой не може да повлияе на самочувствието Ви, ако Вие имате самочувствие и добра самооценка. Недейте да се влияете от мнението на хора, с които най-вероятно животът няма да Ви срещне повече след завършване на училище. Поработете върху себеусещането си. Напишете Вашите силни страни, в какво сте добър, в какво имате потенциал да се развивате, какви цели искате да постигнете. Повярвайте в себе си. Иначе ще Ви е много трудно да сте независим възрастен човек.

Мария Коева
психолог

[coko1234]

Здравейте! Знам, че вече Ви споделих за проблемите с брат си, но бих искал да споделя за конкретни случки.
Първата е от половин месец, когато бяхме на почивка.
Понеже сметката ми за телефона, се оказа по- висока от обикновеното и родителите ми започнаха да ми казват как не съм бил в ред, че съм не нормален и т.н.
След това на следващият ден брат ми без видима причина започна да ми казва: " Не е нормален" т. е. за мен и го повтори няколко пъти. Явно тези думи специално, ги е чул от родителите ми.
По време на същата почивка започна да ми казва: " Не те искам, разкарай се" и досега пак го казва попринцип без причина.
Но тези думи  също ме засягат много, колкото останалите.