Здравейте, на 50год.съм, майка съм на 25 год.младеж. С баща му нямахме брак, той беше „неделен татко“, отношенията ни бяха проява на слабост от моя страна /навремето той скри от мен, че е женен, но това е отделна история/...Той почина когато сина ми беше на 15години. Малко след това починаха и моите родители.
Опитах се да съм всичко за детето си /и майка и баща/. Опитах се да му създам дом, където да се чувства добре. Не съм допускала нов мъж в живота си, едно заради това, че не чувствам желание да създавам нова връзка с мъж, друго и заради това, че една такава връзка би объркала живота и на детето ми...Работя като роб, старая се много, но доходите ми не са големи. Сама плащам сметките ни, сама пазарувам храната, сама плащам за всичко. Апартамента ни е наследствен, панелен, на първия етаж. Скромно обзаведен, но чист и приветлив. Старая се!
-------------
Преди 7 години претърпях тежка операция, която промени изцяло живота ми, но въпреки това продължавам да се трепя неуморно.
-------------
Сина ми не иска да учи висше. Не искаше и да започне работа след като завърши гимназията. За да спра да му „мрънкам“, че трябва да започне работа, проформа всеки ден ходеше по интервюта за работа, но цели четири години реално изкара „почивайки си от училището“, пред компютъра, бездействайки, със 100 лева джобни на месец /от мен/, които не му стигаха за нищо, освен за абонамента във фитнеса.
-------------
Чаках го да проумее. Да прогледне. Да порастне...
Скандалите ни с него започнаха още докато ходеше на училище, защото не му се учеше и считаше, че аз не го защитавам достатъчно от учителите. Обясних му, че трябва да използва времето в гимназията за да се ориентира какво иска да върши в живота си, какво го влече, в какво е добър...Практически проспа това време безцелно.
-------------
Успях да го притисна /излъгах го, че мога да го регистрирам в бюрото по труда, където непременно ще му намерят работа/, и най – накрая все пак започна работа в близкия до нас хипермаркет.
После смени работата си с друга, и аз наивно си мислех, че това ще е краят на нашите скандали.
-------------
Апартамента ни не е голям, но всеки от нас си има стая.
Както казах – старая се, самичка боядисвам, самичка лепя тапети, мия, чистя, подреждам, само да прилича на дом...
Със сина ми имахме уговорка да се редуваме за миенето на съдовете...Издържа ни уговорката точно два месеца...После той започна да затлачва нещата, като „обяснението“ беше, че „той не цапал съдове“, че „аз нарочно съм струпвала тенджери когато е негов ред да мие“...Ей такива небивалици /на които той си вярва, обаче!/...
От този момент нататък поех и миенето на съдовете изцяло.
--------------
Още докато беше тийнейджър не обичаше да си чисти стаята, но откакто започна да работи, спря да го прави СЪВСЕМ! Аз веднъж в седмицата „изгребвах“ кочината – купища мръсни дрехи, храна по пода, обелки, опаковки, пластове прахоляк, салфетки, стотинки, обувки, всичко това по пода, на пластове, просто не можеш да влезеш. Ако сте гледали по телевизията за хора, които трупат в жилището си всякакви боклуци, е нещо такова е НА ВИД и тук! Стъпваш и по пантофите ти полепва мръсотия, хрупка под краката ти, после я разнасяш из останалите помещения /практически из целия апартамент!/
Мебелите в стаята му са още детските /ученическите/. Искаше ми се да сменим поне кревата му и гардероба...Не дава! „Това било неговата стая, аз да не съм се занимавала с него...“...
Говорих, говорих, обясянявах, че за алергията му към домашна прах е крайно нежелателно да живее в такава кочина...“Ти не се занимавай с мен!“ е отговора. Обясних му, че мръсотията от неговата стая се разнася из целия апартамент...“Не е вярно!“ е отговора.
----------------
При предпоследния ни скандал на същата тема /преди няколко месеца/ си крещяхме дълго и ми каза, че „ мрази този апартамент, защото е на първия етаж, било мизерия“, а мен „не ме харесва като човек, не като родител, а като човек“...И каза, че, „ако можел да си го позволи финансово, нямало да живее и един ден с мен“...
Това ме потресе. Помислих си дали наистина не съм „отровен родител“, за каквито съм чела, че ги има...
След два дни мълчание му казах, че съм взела решение да не влизам повече в стаята му да чистя, колкото и да се дразня, защото искам да разбере, че отношенията ни са по – важни за мен от останалото...
Което доведе до спиране на скандалите...и до невероятна мръсотия в стаята му /и около нея/...
За да си представите за какво става въпрос, ще кажа, че не си е сменял чаршафите на леглото от няколко месеца!
Аз мълча, не влизам и спазвам думата си.
---------------
После отиде за няколко дни с приятели на морето.
И аз на своя глава все пак реших да сменя постелното бельо и хавлията му...Това, което видях ме потресе. Възглавницата му се е скъсала и пуска боклуци по кревата му, чистите сгънати дрехи, които съм му давала да си ги прибере в гардероба, бяха по цялата стая, смесени с мръсни дрехи, чорапи, прахоляк, ама два пръста прах – буквално, на „фитили“, обелки, настъпена храна, мръсни засъхнали чинии...Нещо страшно!!!
И в този момент просто наруших обещанието си. Изгребах всичката мръсотия. Четири натъпкани перални с дрехи една след друга пуснах...Измих пода. Парцала стана черен и го изхвърлих, не ставаше повече за ползване.
----------------
Като се върна сина ми от морето...видя ми се отпочинал, усмихнат...Замълча си за стаята. Аз също си замълчах. От това реших, че може би „му е дошъл ума“ най – после...Уви.
Тази сутрин без да искам от устата ми се изплъзна: Моля те, изнеси си мръсните обувки, виждаш, че съм се постарала да ти е чисто...“.....И...той избухна отново! „Не съм си държала на думата, думата ми нищо не значи“...И отново се върнахме на скандалите, както преди...
-----------
Сина ми е чистоплътен, що се отнася до къпане и обличане на чисти дрехи. Никой, ама никой не би допуснал, че в стаята му е такъв коптор. Той не кани приятели или момичета, щях да се радвам ТЕ да му го кажат, за да не мисли, че почудището го вижда само „лудата му майка“...
И така...
-----------
Не знам какво да правя.
Не искам да го изгоня от апартамента ни. Това е и неговия дом. Но не мога и да продължа по този начин – хем да работя, да плащам сама сметките, да пазарувам, да готвя, да пера, да чистя, да мия, да ремонтирам, сама, самичка с двете си ръце...И все да съм неправилна.
Няколко дни преди да замине на морето, ми беше физически зле и го бях помолила просто да изхвърли боклука...Отказа ми. Казвам му: „Човече, не ме ли виждаш, че вече не мога, лошо ми е, а и вече нямам тия сили“...А той ми вика: „Там е работата, че не виждам такова нещо“...И аз му казах: „Даааа, прав си, не виждаш, защото стискам зъби и действам дори когато много ми е лошо“...Факт.
-------------
Не знам какво да правя.
Може би сина ми е в депресия? Може би съм се провалила като родител? Може би е най – добре да живеем отделно? Може би съм му пречка да се развива с моята активност и жертвоготовност? Може би съм човек с твърде ниска самооценка и това останалите итуитивно го усещат? Може би сина ми ме съди за това, че нямаше нормален баща? Може би трябва да стане нещо лошо с мен за да „се извади“ от тая депресия сина ми? Може би е гневен и така ми отмъщава? Може би дори... има психически проблем? Вече не знам какво да направя. Изчерпах се тотално. До сега не сме пробвали само едно: да се отчуждим напълно, да прекъснем отношенията си на 100%, да не си говорим изобщо, да не се интересуваме другия жив ли е...И така...Това е последното нещо, което бих искала, но наистина вече не знам какво да направя.
Човек би си казал: „Една тъпа стая, не е такъв проблем!“....В случая, обаче ми се струва, че зад „тъпата стая“ има нещо по – сериозно и, че детето ми е в беда...А аз не мога да направя нищо за да му помогна, защото не разбирам какво му е!
Ще съм ви благодарна за всяка помощ и различна гледна точка.