Автор Тема: Хаотични мисли  (Прочетена 360 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Jessy

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 2
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Хаотични мисли
« -: 26 август 2019 22:12:29, понеделник »
Здравейте,


На 27 години съм. Имам прекрасен живот, здрава съм, близките ми са здрави, грижовен приятел, работа... И като цяло от заобикалящия ме свят няма проблем. Но вътрешно чувствам една празнота и неудовлетвореност. И ми е много трудно да опиша състоянието си. Затворена съм и много трудно изразявам мислите и чувствата си. Често се случва да изпитвам апатия към ежедневните ми дейности, както и в работа. Да изпадам в депресия без нищо лошо да ми се е случило. Живея сама. Приятелят ми е в друг град и се виждаме уикенда. Та, вечер като се прибера вкъщи постоянно ми се плаче. Преяждам с храна понякога, сякаш тя ми дава сигурност, а навън светът е страшен. И след това изпитвам вина, че вредя на здравето си така... И все ми се иска да се скрия от хората. Защото съм много ранима и чувствителна. И въпреки че спортувам и съм с нормално телосложение и килограми, аз не харесвам тялото си :( Дори днес след работа, като се разхождах, срещнах 3-4 познати и всички ми направиха комплименти колко добре изглеждам. А аз вътрешно не съм доволна и не се харесвам. Друго, което ми създава неудобство е, че ме е страх да отстоявам границите си, да казвам какво харесвам и какво не. Страх ме е, че хората ще ме отхвърлят и няма да ме приемат. И това довежда до това да съм като ветропоказател и да играя по свирката на другите, да пренебрегвам собствените си нужди, за да угодя на другите. И в повечето случаи поведението ми е като на объркано момиче, а не на зрял човек. Всичко това ми пречи....в работата, в личния живот, в това да създавам дълготрайни и истински приятелства. Вече няколко пъти сменям града, в който живея. Постоянно като нещо не ме удовлетворява, бягам и търся да го променя. А някак усещам, че трябва нещо в себе си да променя и живея по-отворено...


И не зная какво да направя...




Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 521
  • Карма: +13/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://koeva-psychologist.blogspot.com/
Re: Хаотични мисли
« Отговор #1 -: 27 август 2019 19:18:04, вторник »
Здравейте, Jessy!

Може би сте по-интровертен тип човек, обърната към себе си, отделяйки повече време за размишления. Това, което искам да кажа, е, че по-трудно допускате хора до себе си като цяло. Затова и споделяте, че сте затворена и изразявате трудно Вашите мисли и чувства. Храната Ви дава усещане за сигурност, защото изпитвате т.нар. емоционален глад - "гладна" сте за емоции, липсват Ви нови преживявания, емоционален заряд. Засищате потребност на емоционално ниво. Хубаво е да се фокусирате върху следното, което казвате - че сте жива и здрава, близките Ви също, имате приятел, на когото очевидно му пука за Вас, работа. Замисляла ли сте се върху варианта да заживеете с приятеля Ви? Така, когато се приберете вкъщи, ще има с кого да говорите, с кого да прекарате вечерта, въобще мисля, че ще се чувствате много по-добре. Нещата не са черно-бели. Колкото повече нюанси виждате в картината пред себе си, толкова по-лесно ще Ви е да разберете, че нещата могат да се променят, няма константи, и Вие може да се промените заедно с тях. Опитайте се да бъдете по-активна и да не се самосъжалявате, когато можете да обновите "статуса" си. Иначе е възможно трупането в себе си да доведе до соматизация - избиване на нервното напрежение чрез физически симптоми. Нещо, което не бива да си причинявате.

Мария Коева
психолог
Мария Коева
Психолог

mariyakoeva7@gmail.com
www.koeva-psychologist.blogspot.com

Неактивен Jessy

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 2
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Хаотични мисли
« Отговор #2 -: 27 август 2019 21:55:46, вторник »
Благодаря за отговора!
Да, с приятелят ми планираме от половин година да живеем заедно и сега успях да си намеря работа в неговия град и след няколко дни ще се преместя! И аз много се надявам тогава да се чувствам по-добре и да нямам много време за усамотение и самовглъбяване :) Благодаря за подкрепата!