Автор Тема: Възможно ли е да съм с нея- бившата ми учителка ? Не знам  (Прочетена 482 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Misheto

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 3
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
  Здравейте! Историята ми е доста нестандартна, рядка и шантава, но видях, че има и подобни на моята в сайта и затова реших, че ми е нужно да се консултирам и с психолог. В безизходица съм, ох не знам от къде да започна въобще, за да опиша цялостно ситуацията, мен и човека, да проследя събития хронологично, мнооого се извинявам за дългия текст и описания и моля за съвет :) .  Аз съм момиче (или жена вече) на 22 години. Вмомента съм още студентка в друг град, но когато бях в гимназията бях влюбена в... учителката си. Съвсем нормално момиче съм- общителна, популярна, красива, нежна, харесвана, пълна отличничка от елитна гимназия, с приятели и здраво семейство, мечти, интелигентна, мразя чалга, обичам всичко ретро ( филми, музика, история..ценител съм на старите неща и времена), обожавам пътувания, не пия и не пуша, и тоест не съм от типа мъжкарани и транссексуални, нито съм била проблемно или невъзпитано дете . Психиката ми е женска и до 9 клас си бях самодостатъчна и в хармония, не исках гадже, никога не бях харесвала момиче или жена, нито пък момче честно казано, а все възрастни актьори ме привличаха като Ричард Гиър, Кевин Костнър, Джордж Клуни,Харисън Форд и т.н. и се хващах, че не са ми интересни хора на моята възраст, а доста по- възрастни. Въпреки това още в 9 клас, когато въпросната учителка започна да ми преподава, още от първия час буквално се бях влюбила в нея. Тя е на вече 50 години, но е страшно красива, запазена, сладка, забавна, секси, изключително чаровна и много интелигентна, не пуши, пие шишета с колаген понеже има фобия от остаряване и смърт. Имаше слухове, че е спала с ученици, но не ми се вярваше. По характер е много луда и инфантилна- подскача и танцува като върви и гледа анимации, кокетна, има повече енергия и детско излъчване и от мен, много е сладка и специална и изглежда страшно млада. Тренирала е бягане и джудо, но има много нежно и крехко, съвършено симетрично тяло. Родом е от малко китно село и прекарва всяка почивка там при родителите си в голяма къща. Иначе родният ми град, в който тя живее и работи е от най-големите. Няма деца, никога не се е омъжвала, няма партньор и и сама го признава, както и, че живее сама. Няма дори домашен любимец казва. С една дума стара мома е, но нищо общо с типичните такива, само дето няма фейсбук и социални мрежи и не излиза вечер, а си лягала в 11. Облича се много младежки с раздърпани късани дънки с кръпки модерните, дънкени якенца, къси роклички, прозрачни дрехи, токчета и кецове, пуловери с човечета и щампи, кожени полички. Има много приятели и е общителна, разказва си цееелия живот, минало и всекидневие- както седи в час и вика "вкъщи се разхождам гола, банята ми е с бели плочки, в спалнята имам картина, фризерът ми е пълен с прасенце", но не допуска никого до себе си в лично пространство и нон-стоп я срещаме сама из града по молове, по ресторанти да яде съвсем сама, по пейки и улички и паркове, ходи сама по екскурзии. Не знам тази интимна дистанцираност и единачество някакъв страх и недоверие и психологически проблем ли са..Просто слага една бариера и до там си, обича само себе си и родителите си, а към другите е егоист. Даже няма шофьорска книжка и я е страх една кола да кара. Но иначе е мечтала сериозно да е космонавт, пилот или таен агент. Обожава да говори за баща си, че е някакъв бивш депутат и началник и много се гордее с него.Осмива учителската професия и не я е мечтала, но е страшно добра и амбициозна по предмета си. Като стане дума казва, че винаги е търсила идеален човек, но не е намирала, има голямо самочувствие и сама си казва колко е специална, максималист е във всичко и много се грижи за себе си и си угажда. Веднъж я видях да си милва и гледа захласнато екрана на телефона и като надникнах, то гледа свое селфи.Иначе е объркана - ту се нарича откачена и вика "имам по-малко акъл от вас", ту "чума" , ту "много специално момиченце", ту " аз съм една змия". Естествено веднага предметът й ми стана любим, станах и най-добрата по него и първоначално се сближихме чрез него и състезания. В 9 и 10 клас бяхме станали много близки, като приятелки. Аз инициирвах всичко- ходили сме заедно на училище, сутрин я чаках на спирката й и тя се кефеше, прибирали сме се заедно, правила ми е комплименти и ме е търсила междучасията идваше и питаше класът къде съм, постоянно ме гледаше, ходих на консултации за олимпиади, викаше ми "много ми е готино да си бърборя с теб, с теб много си приличаме", намигаше ми, подхилваше се с крайчеца на устните си, докосваше ме, хващаше ме за ръката, играеше си с огърлицата ми, защитаваше ме пред други учители, водихме дълги и лични разговори, на всякакви луди теми като коя как иска да умре или в колко часà си ляга, за астрология, вампири, екология, медицина или какви филми гледа и кога ще е краят на света; на всеки празник й носих червени рози, много пъти съм я прегръщала и казвала колко я харесвам, ходихме на екскурзии заедно и в България и за 10 дена в чужбина. Но казваше, че си мисли, че съм й любима учителка просто. В 9 клас първоначално я харесах външно, аз винаги оценям хората повърхностно първо по външния вид колко са красиви и ако не беше толкова съвършена нямаше да се влюбя дори да ме обсипе с внимание и жестове. Влюбих се в очите й, гласа й, смеха й, жестовете, усмивката и нацупените физиономии, всеки детайл от нея. Като я видех стомахът ми се обръщаше и цялата настръхвах и краката ми омекваха. Едновременно бях заинтригувана от тази нейна колоритна, объркана и инфантилна самобитна личност и виждах много неща от себе си в нея откъм капризност, максимализъм, инфантилност (още си играя с кукли и колички и гледам Том и джери и даже нямам първа целувка) страст към пътешествия и идеали за света и партньора. Като започнах да се сближавам с нея и много ми пасна и характерът й и страшно се привързах, а преди да я срещна нямах никакви празноти и самота. До края на 10ти клас вече истински и дълбоко я обичах и ходих ей така да си я прегръщам в коридора межсучасията и тя викаше охооо.В 11 клас не знам какво ми стана и взех много да се издавам, все й казвах, че поведението ми не е лицемерно за оценки, а наистина страшно държа на нея и много й досаждах. Една събота есента се срещнахме вечерта в центъра, ходихме по магазини и дълго си говорихме и тя дори ме попита "Напоследък ми се струва, че май искаш да ми кажеш нещо, или просто ти е много приятно с мен, а, така ли е? ", но аз не й казах нищо. Следващите седмици много съжалявах, изперках, че съм си "изпуснала шанса за връзка " и започнах нацяло да се издавам и държа странно. Един ден зимата вече не издържах и междучасието й казах, че трябва да говоря с нея за нещо. Тя ме покани в едно от хранилищата и каза "слушам те" и аз започнах цялата да треперя, не можех да кажа нищо и само казах "съжалявам, че се държа така странно, но.... Обичам ви! ". Тя само ме гледаше задълбочено и първият й отговор беше " Не трябва да ме обичаш толкова. Леле ти цялата трепериш. ", а след това " Ти 18 години имаш ли? " отговорих да. После каза " Аз нямам влечение към моя пол, само нормално към мъже на моя възраст както трябва. Тва дето измислят за мен и колеги, че спим с 15годишни ученици са болни мозъци, все едно с детето ми ако имах, аз се чудя на такива неща, човек има сексуално напрежение, ама чак такива глупости ти вярваш ли" и аз я помолих да не разправя на класната за разговора и тя каза " Спокойно, аз съм зрял човек, на никой няма да кажа. " Пита ме и дали имам някакви проблеми с майка си да не би да съм искала да й кажа, че като майка я обичам, а аз й казах, че нямам и супер се разбираме и, че не я харесвам като родител, а като човек и жена. Стори ми се много нагласено. Къде са тия мъже уж харесва, а ни съпруг, ни приятел, всеки учител казва, че е споделяла, че даже не е била на среща с мъж никога и учениците я бъзикат за "обратна" и "асексуална" или, че спяла с ученици и била незадоволена. Така и не разбрах тогава тя какво е разбрала. Но продължи да е толкова мила, още на другия ден ме изгледа много мило и ми намигна, идваше да ме заговаря, да ме търси- засякохме се в един автобус тя на първа врата, аз на последна и тя стана и дойде на последната врата ухилена при мен и ми вика идвам да ти кажа лека нощ, изпита ме и ми писа пак 6, скара се на едно момче, че ме закача. Вторият срок бяхме на екскурзия в чужбина аз, тя и още няколко ученици. Там пак много й досаждах, не издържах постоянно да съм до нея, а тя се делеше и от мен и от всички и обикаляше сама и на последния ден й споделих. Казах й "Извинявайте ако Ви притеснявам и досаждам" и тя каза " Да притесняваш ме, не знам какво ти се върти в главата, всеки е забелязъл" и аз й казах "Страшно много Ви обичам и харесвам" и тя каза "Добре". Аз й отговорих, че съжалявам и не знам какво ще правя след 12 клас без нея и, че винаги съм опитвала да го крия и затреперих и се насълзих и тя каза "Успокой се.. успокой се, ти действаш емоционално, а не разумно, не трябва да слушаш сърцето, а разума" и това беше. Вечерта в хотела се паднахме стая срещу стая и тя беше сама, излязох в полунощ в коридора и тя точно отвори нейната врата и я видях гола по хавлия от банята, тя само ме гледаше и не затваряше и аз я гледах от глава до пети и ми стана неудобно и се прибрах в стаята. Сутринта ми чука да ме събуди и беше много мила и едно момиче ми каза, че в два вечерта е седяла по нощница до моята стая в коридора. По време на цялата екскурзия постоянно се бъркаше и наричаше с моето име другите момичета. Казваха й "не госпожоо, не м...аз съм ..." и тя се усмихваше засрамено и казваше "аа,е да де, знам, че си..." Постоянно ме гледаше изучаващо, като я хванех или продължаваше очи в очи или извърташе мигом глава, усмихваше се срамежливо, единия път като я заговорих цялата се разтрепери и си изтърва торбичката на Зара и като й я подадох се усмихна мило. Като се върнахме другите разказаха как съм се държала и се разчу и тя много ми се ядоса и се отдръпна. Писах й по вайбър, но ме блокира. Опитах да я прегърна като друг път, но се дръпна и каза "не, всички знаят за чувствата ти". Някакво момиче каза и на класната и са говорили двете и са се оплакали и ме викаха чак при директора и психолога и аз се извиних. Казаха ми, че не могат да ми кажат кой да харесвам, нито на нея, но да се въздържам, че все пак вмомента ми е учителка и докато съм там да опитвам някакви интимни отношения с нея е незаконно. Следващата година ни сложиха на нашия клас друга учителка, а на всички останали си остана тя. Аз не се отказах и пак цяла година рози, бонбони, заговаряния, поздрави, гривнички и мартеници, пожелания за късмет на състезания, погледи и т. н. и тя пак беше много мила все едно нищо не беше станало преди. И класът и ръководството бяха позабравили щом пред класната й подарявах цветя и т. н. Даже директорът нямаше против и му бях любимка. Те явно си я знаят колко е капризна и, че няма никой друг до нея и го приемаха комично, както приемат и нея. Накрая й бях взела по-голям подарък за бала, но тя отказа, че не било удобно ученик да й подарява особено сега аз. В университета не ми мина, опитах да я забравя, опитах всякакви школи, спортове, нови приятелства, ходих по олимпиади, по кафетата, по кината и екскурзии, сваляха ме момчета, но 0 внимание от моя страна, някои даже много нараних и ги осмивах, не ми пукаше дали те ме харесват и обичат и дали са свестни и ми се виждаха все грозни. Започнах да си идвам и да я търся. Ходих за всичките й празници и тя много се радваше, приемаше рози и т. н. и ме гледаше с онази магнетична усмивка от 10 клас. Вайбърът се отблокира, но така и не разбрах тя ли ме отблокира или нещо от само себе си, защото не ми писа. Интересувах се от разстояние от ученици и учители здрава ли е, щастлива ли е, коя смяна са, къде пътува, какви успехи има и дали продължава да е сама, естествено продължава.Последно ходих на Коледа тази година, но този път ме изгледа лошо, казах " здравейтее, как сте? " и тя промърмори "ъм хубавво съм" и се притесни и сконфузи и ме подмина. А пътят преди този беше изключително мила и закачлива и ми вика оооооооо и си гледаше розата от мен ухилена. Всеки ученик се оплакваше и преди, че ту го поздравява, ту се прави, че не го познава и гледа лошо. Много се обърках и оттогава ме е срам да ида и вече минаха 7 месеца и адски ми липсва и ме е страх да не ме забрави. Станала съм асексуална и 5 години вече никого друг не желая и харесвам. Затова ми е все едно и с коя от двете ориентации всъщност съм била родена, а и аз имам теория, че всички хора още от Античността са бисексуални и либидото заедно с парите върти света. Страшно я обичам и желая, много ме влече и сексуално, и на емоционално и интелектуално ниво. Усещам, че тя е човекът, любовта на живота ми и сродната ми душа и или ще съм с нея, или с никой друг.Втори път не мога да обикна така силно и наивно и истински, а и няма толкова съвършен човек с който да ми е толкова приятно и спокойно. Все едно да сравня ферари с каруца и да се залъжа с каруцата. Иска ми се цял живот да съм с нея и да живея с нея. Седем месеца вече не съм я виждала, а всяка нощ я сънувам, постоянно мисля за нея, имам всякакви сексуални фантазии, навсякъде ми изниква и всичко ми напомня за нея и сякаш още повече почвам да я обичам и искам, толкова съм привързана. Не мога да живея без нея. Цялото ми бъдеще ми се струва лишено от смисъл. Постоянно се притеснявам как е, що е. Станах много студена и повърхностна към другите хора и мисля само за пари, ресторанти и пътуване в бъдеще. Не съм способна на любов и интерес към друг човек. Нито момче, нито друга жена или момиче. Никой не ме кара да се чувствам така вълшебно и тръпнещо както тя. Наистина страшно ми пука за нея и съм готова да поема всякаква отговорност за тайна или нетайна връзка, еднократна, временна или доживотна. Ако тя въобще би пожелала някаква. Не съм някаква психопатка с обсесии и мании към нея и ме е страх да не ме помисли за такава луда със зависимост или да ми направи някоя жалба. Просто я обичам и искам пак да й го кажа някак.Вече 4 години съм пълнолетна, а и не съм й ученичка, дали все пак може да имаме връзка, дори и еднократна, дали има шанс и тя поне малко да ме иска или държи на мен? Какво да направя, каква стъпка да предприема? Готова съм на всичко да сме заедно и и тя да е по-щастлива, а не такъв единак. Но не искам да излезе, че нещо я преследвам. Да отида ли сега пак есента, да й пиша ли по вайбър, или да ида до блока й някак да се засечем? Не знам как да я потърся и разбера дали има шанс и как да я впечатля наново? Дали в тази ситуация връзката е възможна или нямам причини да се надявам? Дали е самотна, като е "стара мома" или това значи, че напротив, си е самодостатъчна и не иска никаква връзка? Дали иска, но я спират морал и стереотипи, или ако ме искаше, щеше да си угоди и да ме има? Дали може да стане сега или щом досега не е станало няма и са й минали чувствата, ако е имала или не минават ей така? Имаше много истински моменти, които не съм си въобразявала, а наистина имаше нещо взаимно. Пояснявам, че не я харесвам като майка, баща, сестра, пример за подражание и модел и учител и т.н., а сексуално и любовно като жена. Имах прекрасно и даже разлигавено детство и супер родители и баба и дядо, и приятели. Аз съм егоист и нарцис като нея, но тя ме накара да я обикна повече и от себе си. Аз съм мъдър човек и ако нямаше толкова смесени сигнали, съзнателни или не, от нея и ако беше семейна и нямаше никаква надежда отдавна щях да съм се отказала и да не се проточи 5 години, защото нямаше и да си позволя толкова да се увлека и да вярвам, че можем да сме заедно.

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 520
  • Карма: +13/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://koeva-psychologist.blogspot.com/
Re: Възможно ли е да съм с нея- бившата ми учителка ? Не зн
« Отговор #1 -: 1 август 2019 23:48:01, четвъртък »
Здравейте, Misheto!

Любовта в доста от случаите е болезнена, несподелената любов е още по-тежка, а пък в невъзможната любов има нещо мазохистично. Идеализирате прекалено много тази жена. Тя е човек с положителни и отрицателни черти като всеки друг. Даже и да помислим какво хипотетично би могло да се случи, ако сте с нея, връзката Ви ще бъде такава, каквато е по принцип - във всяка има и хубави, и лоши моменти. Няма нито идеални хора, нито идеални връзки. Бившата Ви учителка е на 50 години. Тя е натрупала житейски опит, който е далеч от Вашия (независимо дали е семейна и/или има дете). Разликата в житейския опит сътворява проблеми в подобни връзки. Замислете се дали тя няма повече общи неща с родителите Ви, отколкото с Вас. Имате ли едни и същи мечти? Радвате ли се на едни и същи неща? Вярвате ли в едни и същи неща? Мисля, че тази натрапчивост прикрива други, по-дълбоки проблеми, с които не искате да се борите. Предлагам Ви да посетите психотерапевт, за да разберете истинската същност на това вманиачаване, да се опитате да поставите тези нерационални мисли на по-рационална основа и да успеете да помогнете на себе си.

Мария Коева
психолог
Мария Коева
Психолог

mariyakoeva7@gmail.com
www.koeva-psychologist.blogspot.com

Неактивен Misheto

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 3
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Възможно ли е да съм с нея- бившата ми учителка ? Не зн
« Отговор #2 -: 2 август 2019 01:11:08, петък »
  Здравейте!
 Благодаря за съветите. Съгласна съм, че я идеализирам, но толкова ми допада по всички параграфи, че я възприемам за съвършена и уникална личност. Иначе знам, че има и отрицателни черти- например, че не допуска никой до себе си, че дългите години самота са я направили леко озлобена в някои ситуации към учениците, към колеги и други хора, че е повърхностна и непостоянна, че е егоистична, критична и максималист, че е инфантилна и злопаметна, че се страхува да опита нови неща. Но дори тези неща при нея ми се струват сладки и ги обръщам пак в положителни и не ме смущават. Знам, че във всяка връзка има добри и лоши, трудни моменти, че се правят компромиси, за да се достигне до златна среда и баланс и въпреки това с ежедневните проблеми и рутини е трудно, особено когато срещу теб е човек свикнал от 30 години да живее сам и станал егоист с годините и с изградени навици, чувала съм колко трудно се живее например с ерген или стара мома. Знам, че няма да е идеална такава връзка, никоя не е, но за мен ще е, щом е с нея и нямам проблем да правя компромиси и да я разбирам. Знам, че разликата ни е доста голяма, но тя е толкова вдетенена, младолика и запазена, с нея дори аз се чувствам по-зряла и стара. Сякаш душата ми е по-уморена, а тя е с енергия на 7 годишно дете. Мисля, че това, че никога не е била майка, съпруга, баба и не е имала отговорности и не се е грижела и тревожила за никой я е запазило с млад ненаживял се дух и толкова инфантилна и концентрирана върху себе си и затова възрастта й не личи нито външно, нито по акъл и може би няма толкова опит и въобще не й отговаря. Говори ги едни "акълът ми е по-малко и от вашият" и " смятам да си продам апартамента и да купя яхта и да плавам с нея и да обикалям страните" . Веднъж вика "Еей, човек като стане на възраст и осъзнава грешките си какво е изпуснал и какво му липсва и е истински стойностното" и колежката й вика " не всички семейства са щастливи пък" и тя вика  " аа, не ма, аз ти говоря за египетските пирамиди, трябваше да ги видя като по-малка, сега с тия атентати ако и тях взривят, трябва да ида преди това".
Имаме много общи интереси- и двете обожаваме и мечтаем да пътуваме, обичаме да ходим по магазини и ресторанти, и двете сме страшни чревоугодници, обичаме пици и суши, имаме еднаква любима държава, в която отидохме заедно и всяка си сбъдна мечтата да я види, имаме еднакви любими филми, любима наука, по която тя преподава, а на мен ми е любимият предмет, имаме еднакви виждания за света, идеалистки сме, вярваме в астрология, в еднакви теории за земята и глобалните въпроси.
 Аз си падам по всичко старо от нейното детство и младост още преди да я срещна- по старите песни, групи, български и чужди филми, политиката и историята тогава, събитията на миналия век. Затова имаме общи теми и там. По-зряла съм от връстниците си. Нямам проблеми, не съм я обикнала насила да запълвам някакви празнини, а наистина се влюбих съвсем естествено и дълбоко от пръв поглед. Преди да я срещна си бях съвсем ОК също. Но нея я чувствам адски близка. Като част от мен. Откакто я познавам не се чувствам съвсем пълноценно сама както преди. А така, сякаш нещо ми липсва и не се радвам на екскурзията/ ресторанта/ филма/ тържеството и т.н. без нея. Липсва ми във всичко и всеки миг си казвам ех сега ако бях с нея тук тогава вече щеше да е супер. Искам да споделя всичко с нея- от пицата си, до бурята навън. Чувствам я като перфектното същество оптимално което съм могла да срещна и като сродна душа и голямата ми любов, която не трябва да изпускам. Исках просто да попитам предвид обстоятелствата и нейната пълна свобода и моето отдавнашно пълнолетие и завършване и нейните смесени реакции към моите чувства възможно ли е да се получи връзката, ако ще и еднократна да е и бързо да съжали и да й омръзна или да не се разбираме? Защото тя е много объркана и непостоянна, дори себе си ту нарича слънце, ту чума.
Какво мога да направя и как мога да подходя?

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 520
  • Карма: +13/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://koeva-psychologist.blogspot.com/
Re: Възможно ли е да съм с нея- бившата ми учителка ? Не зн
« Отговор #3 -: 3 август 2019 17:30:29, събота »
Здравейте отново, Misheto!

Зная, че забраненият плод е най-сладък. Затова пък може би е по-добре да рискувате и да се свържете с тази жена и да й споделите чувствата си. Оттам нататък не мога да кажа как би се развила ситуацията. А ако си счупите главата, както се казва - за Ваша сметка ще е. Поне ще знаете, че сте опитала и няма да се измъчвате с хиляди въпроси.

Успех!

Мария Коева
психолог
Мария Коева
Психолог

mariyakoeva7@gmail.com
www.koeva-psychologist.blogspot.com

Неактивен Misheto

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 3
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Възможно ли е да съм с нея- бившата ми учителка ? Не зн
« Отговор #4 -: 3 август 2019 19:52:53, събота »
Здравейте отново, Благодаря Ви много за съветите!! Може би трябва наистина отново да намеря смелост да я потърся и веднъж завинаги да се изяснят отношенията и нейното мнение и решение. Иначе само се тормозя да мисля по цял ден какво би станало. Тя знае за чувствата, няколко пъти й ги признах директно, но бях 11 и 12 клас, и отговаряше "добре" :o  , а сега вече отдавна съм студентка. Като ходя да я видя веднъж е много мила и се закача, гледа ме право в очите с ехидна усмивка и се вълнува, друг път е груба и притеснена и ме подминава без здравей. Но тя се държи така двустранно с всички. Веднъж каза на една съученичка "искаш ли да съм ти майка" и беше мила, а след седмица й писа тройка и й вика махни се от тука, айде ма и я гледаше намръщено. Затова не я разбирам какво иска понеже е много непостоянна. Може би всичко това й е от постоянната самота и педантичен характер. Дълбоко в себе си сърцето й е добро и е доста чувствителна. Не знам ако се окаже, че и тя наистина не е била безразлична дали ще е съгласна на някаква връзка и консумиране на "забранения плод" и дали ще ме допусне до нея по-сериозно или като "разумните" възрастни ще продължи да се въздържа и да си забрани да е с мен? Защото нали ми каза "Не трябва да се слуша сърцето, а разума". Но пък цял живот сама и сега аз я обичам истински, тя ако не го оценява е странно. Не знам дали осъзнава, че след време човек съжалява повече за това, което не е опитал. Чудя се и дали има проблем и стереотип с това, че съм от същия пол, или е вярно, че жените са с бисексуална психика?