Здравейте,
искам да споделя с вас своите опасения и ако е възможно да ми дадете правилните насоки.
Преди година - две мислех, че страдам от скрита форма на депресия и отидох на психиатър- той си поговори с мен 40 мин. и категорично отрече да страдам от каквато и да е форма на депресия. Изпрати ме на невролог. И там лекарят не откри нищо обезспокоително.
Забелязвам, обаче че често меня настроенията си. Страхувам се да не бъда наранена и изоставена от любимия човек, но насксоро се случи точно това приключих връзка, в която обичах партньора си, но му нямах доверие, имаше индикации от негова страна. Чатове и флиртове с бившата му приятелка, флиртове с други жени в мрежите, това адски много ме измъчваше и още повече губех увереността си и чувството на сигурност в себе си и любовта му към мен. В началото страдах, но си мълчах. Накрая последва скандал от моя страна и раздяла. Не можах да преглътна някои негови лъжи и неуважение към личността ми. н еможах да издържа... Реших ,че съм прекалила с ревността си, възмолжно е. Така или иначе, раздялата с него буквално ме срина психически. Изпитвам чувство на вина и болка, че си тръгнах, че му отворихтелефона( наруших личното му пространство) и видях, че ме е лъгал. От 1 месец не мога да спя и да се храня нормално, плача, докато ходя по улиците. Често излизам сама и се измъчвам. Чувствам, че съм виновна за провала на връзката си и не мога да се успокоя. Всичките ми приятели ме убеждават в противното. Мисля си, че имам проблем и трябва да посетя специалист. Освен това сякаш привличам връзки в които несъзнателно избирам, да бъда наранявана. Свързвам голямата любов с болка. Мисля,че там е грешката ми.