Ще се опитам да съм кратка, но същевременно навярно има доста да се каже.
С мъжа ми се познаваме от 2010. запознаха ни в интернет и около 2 месеца по-късно заживяхме заедно. Минахме през доста проблеми, най-вече той имаше доста финансови проблеми, но аз в този смисъл съм доста стабилна, работя и управлявам добре финансите си и винаги успявах да се справя. Винаги успявах да бъда до него, да му помогна и постигнахме /той постигна/ доста неща. Често се ядосвах, заради повтарящите се проблеми, но продължавахме напред.
Исках да имаме семейство, настоях да вземе решение и да ми предложи брак и той го направи. Сгодихме се в началото на 2014.
Той има навика да се вманиачава в разни неща, когато нещо му е интересно, той не спира да прави това и само това. Вманиачи се в едно хоби със свой приятел и прекарваше време да прави само това. Много ме натъжаваше това. Нещата се завъртяха и аз се влюбих в друг. Годеника ми тогава разбра, много се натъжи, много се карахме и каза, че ще направи всичко да ме задържи. Другия човек не отговори на чувствата ми. Аз повярвах, че истинския за мен е годеника ми и се оженихме през август 2014.
През 2015 ни се роди дете.
През 2016 едноврменно ми се струпаха доста неща, дето тръгна на ясла, аз на работа, която е доста психологически натоварваща, същевременно трябваше принудително да сменим жилището, защото това, в което живеехме беше продадено. Да правим ремонт в ново жилище и т.н.
През 2017 г. ме повишиха в работата и изпитанията станаха още повече. По-късно ме направиха и ръководител за новоткриваща се дейност /допълнително от вече достата ми задължения/.
Имах 2 годишно дете, доста напрежение в работата и може би така се случи, че не можех да общувам много.
По принцип общувам трудно, особено с непознати. може да се каже, че единствения ми приятел е мъжа ми. Ние обаче нямаме много общи интереси. Той е много отворен и общителен човек, обича да е в компания, да се смее с хора да слуша силна музика и т.н.
Разминавахме се!
Той търсеше приятели и компания, а аз търсих начин да оцелея в многото отговорности. Нямаше как да хода по партита и т.н., а и по принцип не съм много парти човек.
Той се сприятели с човек, който все купонясва и започна да закъснява, купони и т.н. Аз не харесвах този човек, опитах да се пригодя и понякога да бъда част от купона. Никога не се получаваше. Карахме се, защото оставяше мен и детето сами, за да е част от купона. Оказа се, че целта на приятеля му е била да го използва за пари. Взе голям заем от мъжа ми и ни остави в поредна финансова дупка, която аз отново запуших.
Мъжа ми се отказа от този човек.
Съсредоточи се в работата. Работи с един трудолюбив човек, добре, но този човек обича да пийва. Събират се навън и пият. Мъжа ми пиеше предимно бира, но започна да пие и твърд алкохол, покрай този човек. Започна понякога да прекалява. Веднъж месечно, два пъти. А и през другото време повечето време е навън с тези хора и аз и детето пак сме сами. Карахме се за това. Той започна да прекалява с алкохола веднъж до два пъти седмично. Аз се изплаших, че всичко става все по-зле. Уточнявам, че никога по никакъв начин не ме е тормозил, когато е пиян. Не ми е вдигал скандали, не ми е посягал и т.н. Просто аз си исках моя мъж с мен, трезвен. Карах се с него, наричах го алкохолик, обиждах го , молех да се промени. Той казваше, че не мога да го държа вързан, че той се нуждае от приятели освен мен, че не може, като мен да има само 1 приятел.
Направих нещо глупаво. Поставих ултиматум, че ще ни загуби мен и детето, ако не спре да пие. Мислеше, че блъфирам. За да се докажа взех детето и отидохме на хотел за една вечер. Той не вярваше, че сме отишли, чак когато се прибра в къщи разбра, че е истина.
Казах му, че трябва да говорим и започна един дълъг и мъчителен разговор и в един момент той ми каза, че има друга. Аз се сринах...
Каза, че е от скоро, от както сме се карали и съм го заплашвала с раздяла и когато съм му казала, че ще го изгоня от къщи, ако продължи да пие той е казал на тази друга жена, че ще бъдат заедно. Обещал й е.
Аз плаках ужасно много и направих поредното глупаво нещо. Помолих да остане с мен, защото психически няма да понеса раздяла. Мисли много той. По всичко което казвам, по това, че според мен това с другата е просто увлечение, защото е имал нужда да бъде обичан и че аз мога да го обичам.
Реши да остане с нас. Отиде и проведе тежък разговор с другата жена.
Странно, но на мен ми е ужасно мъчно за нея и пиша това без лицемерие. Защото знам какво е да обичаш някого , а той да те излъже и като знам, че и аз съм причина да се случи това.
Сега той е с нас, но почти непрекъснато казва, че няма смисъл, че всъщност се измъчваме един, друг така. Че нищо няма да бъде добре вече и т.н. Аз просто не знам какво да направя. Той ми казва, че няма надежда и е с нас, защото иначе има риск аз да не издържа. Аз му обясних, че никога не съм искала да се разделим, просто винаги съм искала любовта и вниманието му. Опитвам да показвам любовта си. Опитвам да разбирам, че му е тежко. Много често обаче просто не знам как да се държа и какво да кажа.
Има ли шанс, възможност наистина да се оправят нещата, предвид, че всички тези рани са много пресни. Всичко това се случи в последните 4-5 дни.
Не мисля, че съвет "остави го" ще помогне, защото и на него му обясних за мен това би било "емоционално самоубийство".
