Здравейте, пиша тук да споделя моята история понеже се чувствам адски обезверена и депресирана.
Бях с бившия ми приятел 1 година. Запознахме се в апп за запознанства, живеехме в различни градове и пътувахме всеки уикенд, за да се видим. Преди да се запознаем, си бях планувала една екскурзия с приятел, и докато бях там моят бивш приятел ме заряда, заради това, че съм била на тази екскурзия. След месец и половина се появи пак в живота ми и аз го приех. До края на март всичко беше наред, поне така си мислех и изведнъж започна да ми говори неща от рода на "не се получава, нещо в мен вътре ми казва, нз защо, ти си перфектна, няма проблем в теб, но нещо в мен се дърпа, аз не мога да те обикна, насила не става.." и изчезна. Преди това е казвал 1-2 пъти как не е щастлив генерално, как нищо не го правело щастлив. Аз бях съсипана и след 1 месец той се появи пак и аз пак му простих и се върнах при него. Всичко беше чудестно, решихме да живеем заедно, аз си събрах багажа, зарязах всичко и отидох при него. И така изкарахме 1 месец. Бившата му приятелка му пишеше понякога и съм виждала случайно, той криеше от мен какво му пише и си триеше чата и аз започнах да се съмнявам. Попитах го какво му дава тази комуникация и защо я продължава , а той казваше, че ако е искал да е там е щял да бъде и че той не й пишел. При което преди 2 седмици си говорехме вечерта и той ми каза как ние не сме си говорели, как нямало страст и т.н. При което аз реших, че той пак иска да изчезне от живота ми и че не съм му достатъчна. Следващите 4 дни не бях с него и бях споделила на един приятел за този наш разговор (а той знаеше и за предишните неща). В чата с този приятел бях използвала епитети по негов адрес (педалът и баси биполярния човек), защото бях ядосана и си мислех как аз правя всичко за него, а на него все нещо не му стига и пак ще ме изостави. Като се видяхме след това, се оказа, че е прочел кореспонденцията ми с този приятел за последните 4 месеца. Каза ми колко долно било това да говоря така за него и че трябва да се събера багажа. Каза, че го прави от гордост и не защото така иска, а защото така трябвало. Аз му казах, че бих му простила всико и че в яда си всеки казва неща, които не мисли и че той ми разби сърцето, но аз пак се върнах при него. Този човек ми говореше за деца, за семейство, правехме си планове заедно.. Чувствам се смазана, нямам желание за нищо, нямам стимул за живот. Нито мога да ям, нито да спя, постоянно изпитвам чувство на тревожност. Обвинявам се адски много, знам, че не е правилно да говориш така за човека до себе си и че сама саботирах връзката ни, но все си мисля, че ако някой те обича и иска да е с теб, ще бъде. Истинаната е, че нямам сили и желание да опознавам някого отново, мислех, че той е моят човек, усещах, че си пасваме, а сега нищо няма смисъл. Искам да се боря за тази любов, но знам, че ако някой не иска да е с теб, насила няма как да стане. Не разбирам как хората захвърлят с лека ръка всичко. Какво да направя, за да излезна от тази дупка, в която се намирам? Той беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Не искам никого другиго, изтръпвам при мисълта, че той ще е с друга. Не знам какво да правя с живота си..
