Автор Тема: Трудно решение  (Прочетена 187 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Toncho

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 7
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Мъж
    • Профил
Трудно решение
« -: 16 юли 2019 19:44:26, вторник »
Здравейте. От много време насам има нещо, което ме притеснява. На практика мога да кажа, че това е усещане, което ме съпътства от момента, в който се „осъзнах като човек“. Без да увъртам много, направо на проблема – винаги съм имал ожълтени зъби. Това е нещо, което както вече казах ме е притеснявало на практика от момента в който се осъзнах като човек, до такава степен, че почти се е превърнало в комплекс. Тук държа да отбележа, че се касае за обективно неестетично оцветяване, а не просто за прищявка за „холивудска усмивка“. Винаги съм имал чувството, че този ми недостатък е бил голям препъни камък в живота ми – както в личният, така и в професионалния. Винаги съм имал чувството, че хората ме подценяват, недооценяват и дори игнорират заради това. От друга страна и на мен самият този естетически проблем ми се отразява негативно – винаги съм бил малко или много подтиснат, никога не съм бил достатъчно уверен в себе си и като цяло самочувствието ми никога не е било на ниво. А в ежедневната комуникация с хора, това се усеща и в много случаи другите хора успяват да вземат доминиращо положение в отношенията ни, каквито и да са те. За личният ми живот пък изобщо не ми се отваря дума. На пръсти се броят възможностите, които съм имал за връзка, като последната нанесе съкрушителен удар върху и  без това смачканото ми самочувствие. Когато дойде момента да целуна момичето, на нея й стана видимо неприятно. Втори път изобщо и не опитах. Ако трябва да съм честен не знам дали в случая точно в цвета на зъбите ми е проблема, тъй като с нея преди това се бяхме хранили с едни и същи прибори, бяхме пили вода от една бутилка и т.н., но чувството, което изпитах в онзи момент беше унищожително. И това чувство все още не ме напуска, въпреки, че мина време от тогава. Въобще негативните емоции породени от този проблем са ме съпътствали винаги. Имам чувството, че някак си живота си върви, ниже се година след година, а аз изпускам толкова много, „гледайки отстрани“ как другите живеят, докато при мен нещата не се получават. Важно е да отбележа, че освен този си проблем имам и други забележки по външния си вид, но този е може би най-сериозният.
Към днешна дата имам наличните финансови средства да се опитам да реша проблема. Основните два варианта (според мен) са избелване и поставяне на коронки и фасети. Избелването, като опция, честно казано не ми се нрави много. 1-во то има временен ефект, 2-ро не се знае какъв резултат може да се постигне и той се съхранява трудно, 3-то малко или много, доколкото може да се вярва на интернет, уврежда емайла и не може да бъде постоянно, а по-скоро временно решение. Варианта с коронките и фасетите ми изглежда малко по-удачният – прави се веднъж и решава проблема за доста по-дълъг период от време. Всичко това звучи много добре, но дали в действителност всичко ще е толкова розово? Първо как се решава човек да тръгне да „прави“ всичките си, относително здрави (имам разбира се пломби, от време на време се появява лека чувствителност и др. неща, които са в реда на нещата за повечето хора) зъби? Второ – до момента не сам имал изкуствен зъб и идея си нямам какво е чувството. Дали ще мога да свикна или не, при все това, че става въпрос не за 1-2 зъба, а за всички. Трето – изработката. Дори и при най-добрият стоматолог може да се получи издънка, да не говорим, че е изключително трудно да се избере въпросният лекар. На практика няма стоматолог или стоматологична клиника за която да няма негативни, на степен ужасяващи, коментари в интернет, които може да идват както от реални пациенти, така и от конкуренцията, разбира се. Иначе самата изработка има два основни аспекта според мен – естетика и здравина, като и двата са много съществени. По отношение на първия – може би всеки е виждал недобре поставена/и фасета/и/коронка/и знае колко зле може да изглежда и колко важно е да се постави добре. Колкото до здравината, тя според мен зависи както от използваният материал за изработката на фасетите/коронките, така и от начина на поставяне от страна на стоматолога. Четох някакви ужасии за жена на която са и паднали няколко коронки и то правени в престижна клиника и колко проблеми е имала след това. Четвъртото, което ме смущава, но на което едва ли ще мога да намеря еднозначен отговор е: оттук насетне какво следва? В повечето случаи е лесно да направиш нещо, но е далеч по-трудно да го поддържаш. В този смисъл не мога да не си задам въпроса как ще се стече живота ми оттук насетне и ще имам ли възможност да поддържам направеното? Ще изпиша ли вежди или ще избода очи? Към тези си притеснения не мога да не прибавя и факта, че в живота ми, все така се получава, че почти нищо не се случва от първия път. Обикновено трябва да положа доста повече усилия за да постигна нещо, което за повечето хора представлява рутина. Но най-много ми тежи това, че не получавам подкрепа от най-близките си. Наистина пълнолетен човек съм и сам трябва да взимам решенията в живота си, но изборът би далеч по-лесен, ако чувстваш подкрепа от най-близките си. Много ми е неприятно, че родителите ми въобще не ме разбират. За тях всичко си е ОК и няма нужда от никаква промяна, още повече от такава, която им се вижда напълно неприемлива, с оглед на това, че „ще си изхабя зъбите и после цял живот ще страдам“. Не знам, може и да имат право, но толкова дълго съм „стоял свит в ъгъла“, подтиснат от този проблем, че въобще не ми се иска да са прави. Не знам до колко си струва риска, но пък не го ли поема честно казано не виждам как би настъпила положителна промяна в живота ми и дали един ден след 20-30 години няма да съжалявам за това, че не съм опитал да променя нещо. Най-лошото при родителите ми обаче е това, че не разбират мотивите ми. Имам чувството, че мирогледа им за света е застинал във времето на тяхната младост и към настоящият момент са далеч от визията на съвременните хора за нещата от живота. Останалите ми близки хора, на които бих потърсил мнението и които не са много – 2 – 3 за сега не отговарят на моите съобщения, в които се опитвам да си уговоря среща с тях, без да споменавам за какво искам да поговорим. Така в момента, в който съм в пълна дупка, се оказва, че съм напълно сам. Затова и пиша тук, защото честно казано според мен интернет не е най-удачното място за търсене на съвети – предпочитам личния контакт с близки хора или с такива преминали през това за което търся съвет. Преди бих казал, че и сам войнът е войн, но вече далеч не съм убеден в това. И това е още една причина да пиша тук. Ще ми е от полза всеки съвет как да претегля плюсовете и минусите и как да взема решение. Едва ли съществува подобна формула, но все пак… Ще ми е интересно и полезно и това, какво мисли всеки, имал търпението да изчете поста ми, като сподели какво би направил в подобна ситуация. Струва ли си поемането на риска или не?
Пак държа да уточня – това не е единственият ми кусур и съм съвсем наясно, че проблемите ми няма да изчезнат като с магическа пръчка при извършването на подобна манипулация, но все пак имам чувството, че нещата поне малко от малко ще се подобрят, поне по отношение на самоувереността ми.
Какво бихте ме посъветвали?
Благодаря предварително за всяко изразено мнение.

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 410
  • Карма: +13/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://koeva-psychologist.blogspot.com/
Re: Трудно решение
« Отговор #1 -: 16 юли 2019 23:15:45, вторник »
Здравейте, Toncho!

Щом имате възможност да направите промяна, направете я. Без да взимате под внимание мнението на близките Ви. Важно е Вие да се чувствате ОК и да повишите самооценката си. Това решение е изцяло Ваше и аз бих Ви посъветвала да се консултирате със стоматолог възможно най-скоро, за да обсъдите кои са вариантите за промяна при Вас и да действате.

Успех!

Мария Коева
психолог
https://koeva-psychologist.blogspot.com/

"Вярвам, че винаги ще има утре и вярвам в чудеса!"
Одри Хепбърн

Неактивен ЦециВихронрав

  • ВОДЕЩА СЕМИНАРИ
  • Глобален модератор
  • Full Member
  • *****
  • Публикации: 159
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Жена
  • Обичам да Обичам
    • Профил
Re: Трудно решение
« Отговор #2 -: 17 юли 2019 02:36:29, сряда »
предпочитам личния контакт с близки хора или с такива преминали през това за което търся съвет.
Аз минах през това преди години. Имам не лоша усмивка, но зъбите ми жълти и бях убедена, че гаджетата затова избягват да ме целуват. Ходих на избелване (кошмарно преживяване), но нещата не се промениха. Съответно се жалвах на приятелката сим че явно не е в зъбите, а в изкривяването на очите ми или в друго.  Тя с много притеснение ми каза, че кохато разговаряме от близо дъхът ми е лош. Това ме разби тотално понеже си мия зъбите след всяко хранене, ползвам качествени пасти за зъби и мислех, че поддържам добра устна хигиена, но... И хукнах на зъболекар. Стоматолога ми обясни, че човек обикновено не усеща, че дъхът му е лош понеже е свикнал с него, а при мен лошият дъх идваше от няколко развалени зъба които не ме боляха, но си били нагнили, парадонтоза и... проблеми със стомаха. Та първо оправихме развалените зъби, после пих лекарства за парадонтозата и накрая на лекар за стомашните проблеми. След три месеца търчане по доктори дъхът ми се оправи и нямах проблеми с целувките.
Така, че Ви съветвам първо да посетите стоматолог и да проверите дали нямата развалени зъби които Ви правят проблем. И след като се убедите, че зъбите в устата Ви са здрави и нямате проблеми с дъха може да опитате с тези фасети:

https://www.ino-tech.co/truesmile-veneers-bulgaria-review

https://www.waptds.com/556/



Хубавото е, че са евтини, може да си ги поставите сам и не увреждат зъбите понеже се слагат и махат.

Внимавай, какво си пожелаваш - мога да реша да ти го дам!

Неактивен Toncho

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 7
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Трудно решение
« Отговор #3 -: 17 юли 2019 22:42:53, сряда »
Първо благодаря за мненията.

Цитат
Здравейте, Toncho! Щом имате възможност да направите промяна, направете я. Без да взимате под внимание мнението на близките Ви. Важно е Вие да се чувствате ОК и да повишите самооценката си. Това решение е изцяло Ваше и аз бих Ви посъветвала да се консултирате със стоматолог възможно най-скоро, за да обсъдите кои са вариантите за промяна при Вас и да действате.Успех!Мария Коева психолог

Напълно права сте, че крайното решение трябва да е само мое, но някак си когато чувстваш подкрепата на близките си ти порастват криле. Тогава дори и да сбъркаш знаеш, че има кой да застане до теб, да те окуражи, да ти бъде опора. Далеч по-трудно е когато вместо вече споменатата подкрепа чуваш нещо от сорта на: "Нали ти казах! Ама ти не. А сега си троши главата.". Колкото до момента за консултация със стоматолог и предприемане на конкретни действия, първо ми се иска да опитам да подобря и още някои неща в себе си, а промяната на усмивката ми да е своеобразен завършек така жадуваната от мен промяна. А и честно казано малко ме е страх от самата консултацията със стоматолога, защото най-вероятно ще ми предложи точно това което си и мисля и тогава наистина ще трябва де реша - да или не. Най-притеснителното за мен е, че няма как да разбера чисто физически как ще се чувствам след подобна промяна. Така сутрин и вечер, когато съм сам съм силно разколебан дали и какво да предприема, но когато чувам мои колежки с подобни козметични интервенции, как се смеят "с леко сърце", съм готов веднага да хукна към първият стоматолог. Силно съм раздвоен.

 
Цитат
предпочитам личния контакт с близки хора или с такива преминали през това за което търся съвет.

Аз минах през това преди години. Имам не лоша усмивка, но зъбите ми жълти и бях убедена, че гаджетата затова избягват да ме целуват. Ходих на избелване (кошмарно преживяване), но нещата не се промениха. Съответно се жалвах на приятелката си, че явно не е в зъбите, а в изкривяването на очите ми или в друго.  Тя с много притеснение ми каза, че кохато разговаряме от близо дъхът ми е лош. Това ме разби тотално понеже си мия зъбите след всяко хранене, ползвам качествени пасти за зъби и мислех, че поддържам добра устна хигиена, но... И хукнах на зъболекар. Стоматолога ми обясни, че човек обикновено не усеща, че дъхът му е лош понеже е свикнал с него, а при мен лошият дъх идваше от няколко развалени зъба които не ме боляха, но си били нагнили, парадонтоза и... проблеми със стомаха. Та първо оправихме развалените зъби, после пих лекарства за парадонтозата и накрая на лекар за стомашните проблеми. След три месеца търчане по доктори дъхът ми се оправи и нямах проблеми с целувките.
Така, че Ви съветвам първо да посетите стоматолог и да проверите дали нямата развалени зъби които Ви правят проблем. И след като се убедите, че зъбите в устата Ви са здрави и нямате проблеми с дъха може да опитате с тези фасети:

https://www.ino-tech.co/truesmile-veneers-bulgaria-review

https://www.waptds.com/556/



Хубавото е, че са евтини, може да си ги поставите сам и не увреждат зъбите понеже се слагат и махат.


За този вариант на фасети не бях чувал, така че Ви благодаря за информацията. На прима виста изглежда приемливо решение, особено ако говорим за това как изглеждат пред повечето хора, но не знам как би се възприел от една потенциална бъдеща половинка. В смисъл все по някое време ще трябва да се свалят и отново ще се покажат неособено привлекателните ми естествени зъби. А на мен ми се иска веднъж завинаги да ги оставя зад себе си. Основното, което ме спира, както вече написах, е че не знам чисто физически как ще се чувствам след подобна манипулация. В работа имам две колежки, които са с фасети (или коронки, а може би и двете), като едната наскоро се върна от отпуск със преобразена усмивка, но за съжаление тя не ми е толкова близка, че да й задавам толкова деликатни въпроси, макар че днес така се случи, че си говорихме може би около 10-15 мин. като на мен погледа ми беше вперен в зъбите й, в опит да огледам в максимална степен цялостната изработка (дано жената не ме е взела за някой перко  ;D ). Другата колежка ми е по-близка и нея мога да я поразпитам, ако й се говори за това, но няма как за момента да я видя насаме, защото едва ли това е нещо за което човек би се съгласил да говори пред всички.

Колкото до това за лошия дъх - в повечето случаи когато имам лош дъх "се хващам", но може да имам и пропуски. Често дъвча дъвки и като цяло дори и да го има, все трябва да е под някакъв контрол. Иначе усещам дискомфорт, но досегашният ми стоматолог е вече пред пенсия и имам чувството, че вече не се старае и работата му търпи критика, но за момента ми е трудно да избера нов стоматолог. Все по някое време и това със сигурност трябва да стане, но ми ще да се "поогледам" още малко преди да избера.

Неактивен ЦециВихронрав

  • ВОДЕЩА СЕМИНАРИ
  • Глобален модератор
  • Full Member
  • *****
  • Публикации: 159
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Жена
  • Обичам да Обичам
    • Профил
Re: Трудно решение
« Отговор #4 -: 17 юли 2019 23:09:45, сряда »
С този ситен шрифт едва ти разчетох писаното...
Металокерамиката не е лош вариант. В момента горните ми зъби са всичките такива, а предстоят и долните, но не за красота, а поради разрушени зъби. Като сложиш металокерамика първия месец ти е странно, зъбите са малко по-дебели от твоите, отначало езика ти все върху тях, странно ти е да говориш , да дъвчеш и т.н., но се свиква.
Внимавай, какво си пожелаваш - мога да реша да ти го дам!

Неактивен Toncho

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 7
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Трудно решение
« Отговор #5 -: 17 юли 2019 23:51:30, сряда »

С този ситен шрифт едва ти разчетох писаното...
Металокерамиката не е лош вариант. В момента горните ми зъби са всичките такива, а предстоят и долните, но не за красота, а поради разрушени зъби. Като сложиш металокерамика първия месец ти е странно, зъбите са малко по-дебели от твоите, отначало езика ти все върху тях, странно ти е да говориш , да дъвчеш и т.н., но се свиква.

Съжалявам за шрифта не знам какво съм натиснал, а и не виждам бутон за редакция.
Благодаря и за този пост. От такава информация имам нужда. Честно казано аз се замислям изцяло за керамика, но разликата като усещане едва ли голяма, ако изобщо я има. А Вие имате ли проблеми от гледна точка на здравината и изработката - нещо от сорта на отлепяне, разместване, попадане на храна между металокерамиката и зъба? (Разбира се ако не Ви се говори за това, не ми отговаряйте.)

Неактивен ЦециВихронрав

  • ВОДЕЩА СЕМИНАРИ
  • Глобален модератор
  • Full Member
  • *****
  • Публикации: 159
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Жена
  • Обичам да Обичам
    • Профил
Re: Трудно решение
« Отговор #6 -: 18 юли 2019 00:07:22, четвъртък »
При мен е цяла коронка под формата на дъга която покрива всички горни зъби. Важно е не само стоматолог да е добър, но и зъбния техник който изработва металокерамиката. Между металокерамиката и зъбите не попада храна, понеже са залепени здраво, но през венеца попадат течности и се иска редовно миене на зъбите (след всяко хранене) и ползване на вода за уста. Иска се и пазене на зъбите. Например след горещ чай примерно не става веднага да се яде сладолед, защото разликата в температурите може да пукне керамиката. о тези неща ще ви ги обясни зъболекаря, а и в нета има доста информация.
Друго си мисля обаче. Новите зъби ще Ви повишат леко самочувствието, но до там. Няма да Ви дадат желаната връзка или пък качествени приятелства. Пишете:

Останалите ми близки хора, на които бих потърсил мнението и които не са много – 2 – 3 за сега не отговарят на моите съобщения, в които се опитвам да си уговоря среща с тях, без да споменавам за какво искам да поговорим. Така в момента, в който съм в пълна дупка, се оказва, че съм напълно сам.

Според мен вместо да инвестирате много пари (наистина са много) в усмивка е по-добре да си потърсите психолог с помощта на когото да откриете къде грешите в отношенията си с околните.

Внимавай, какво си пожелаваш - мога да реша да ти го дам!

Неактивен Toncho

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 7
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Трудно решение
« Отговор #7 -: 19 юли 2019 00:03:25, петък »
При мен е цяла коронка под формата на дъга която покрива всички горни зъби. Важно е не само стоматолог да е добър, но и зъбния техник който изработва металокерамиката. Между металокерамиката и зъбите не попада храна, понеже са залепени здраво, но през венеца попадат течности и се иска редовно миене на зъбите (след всяко хранене) и ползване на вода за уста. Иска се и пазене на зъбите. Например след горещ чай примерно не става веднага да се яде сладолед, защото разликата в температурите може да пукне керамиката. о тези неща ще ви ги обясни зъболекаря, а и в нета има доста информация.
Друго си мисля обаче. Новите зъби ще Ви повишат леко самочувствието, но до там. Няма да Ви дадат желаната връзка или пък качествени приятелства. Пишете:

Останалите ми близки хора, на които бих потърсил мнението и които не са много – 2 – 3 за сега не отговарят на моите съобщения, в които се опитвам да си уговоря среща с тях, без да споменавам за какво искам да поговорим. Така в момента, в който съм в пълна дупка, се оказва, че съм напълно сам.

Според мен вместо да инвестирате много пари (наистина са много) в усмивка е по-добре да си потърсите психолог с помощта на когото да откриете къде грешите в отношенията си с околните.


Ето това е един добър въпрос на който съм се опитвал да намеря отговор (без помощта на специалист) и досега не съм успял. Разбира се сам за себе си имам някои виждания за нещата, но доколко са верни - не знам. На първо място като причина за трудностите ми в социалните контакти бих изтъкнал фактът, че съм интроверт. Наистина ми е трудно да завържа разговор с някой, ако нямаме обща тема. За доста общи (така да се каже) неща, като например времето, които за много хора могат да са началото на един дълъг разговор преминаващ от тема в тема, на мен ми е трудно да говоря. Просто не намирам повече от 2-3 изречения, с които да кажа това което мисля и от там насетне темата (а и в някои случаи и разговорът като цяло) се изчерпват за мен. За съжаление нямам способността да "разтягам локуми" при първите си контакти с нови хора. От тук и логично следва, че като цяло кръгът на хора, с които общувам или потенциално бих общувал не е много голям. Когато все пак се стигне до създаване на някакви по-близки отношения, има други недостатъци, които забелязвам в себе си. От една страна, колкото и странно може би да звучи, съм много прям и искрен в отношенията си с другите. Тук обаче не разбирайте, че ги обиждам, нагрубявам или нещо подобно - точно обратното - винаги гледам да си меря думите, за да не засегна някой, винаги съм коректен със своите близки приятели, не говоря зад гърба на хората и гледам да не създавам интриги и т.н. На пръв поглед човек ще се запита как всичко това би могло да е проблем? Ами честно казано и аз не съм много сигурен, но примерът е пред очите ми - в работата си бях изместен в кръга на близките ми хора от колежка, която за някои неща ги лъже в очите, сплетничи, понякога се "изцепва" без да я интересува дали ще засегне някои или не, четеше по цял ден глупост във фейсбук и после ги разказваше на останалите и т.н. Така тя стана предпочитаната компания за разговори в кафе-почивките, а аз "изпаднах зад борда". Явно колегите я намират за забавна, интересна и съответно й отдават цялото си внимание. И то не само тези от нейната "кръвна група", но и сравнително по-сериозните хора. Е да такива хора са много актуални към настоящият момент (а и не само), но ако това е необходимо за да стана център на внимание - не мерси. Тук трябва да отбележа факта, че понякога и с мен трудно се говори. По някои от основните теми на разговор като новините, семейство и деца, пътувания и т.н., та дори и когато се разказват спомени, трудно влизам в разговор. Ако трябва да използвам дадените от мен по-горе примерни теми ще кажа че: новини не гледам/слушам/чета, тъй като те основно ми носят негативни емоции, с които не искам да се натоварвам, че въобще не искам и да знам на кой колко точно му е голяма терасата на апартамента; семейство и деца - ами като необвързан и като цяло като на човек на който връзките не са му силната страна, нямам какво толкова да кажа и обикновено развивам теории, които обаче в някои случаи, май си остават само хипотетични постановки; пътувания и спомени - слагам ги под "общ знаменател" тъй като и двете ми липсват, основно заради предмета на темата. Заради неестетичния вид на зъби ми, винаги съм се чувствал не на място и поради тази причина не съм и пътувал много - когато не се чувстваш добре в кожата си, не ти се ще да се показваш много, много на ляво-на дясно и то не само в чужбина, но и тук, а като логична последица от всичко това е и липсата на интересни истории и случки, които да споделиш, като в повечето случаи и тези които според мен са интересни, на другите явно не са.
Друг недостатък, който си откривам е това

Неактивен Toncho

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 7
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Трудно решение
« Отговор #8 -: 19 юли 2019 00:42:58, петък »
(Пак натиснах нещо  ;D ).
... че очаквам от другите насреща това, което аз давам, а ако почувствам някои като близък приятел съм готов и в огъня да вляза за него. Повече хора обаче явно не са като мен, или поне в отношенията си с мен. Когато направя дори и дребна услуга или жест, очаквам да ми се върне - в същото "количество и качество" (разбира се не веднага, а когато дойде моментът за това). Може би изглежда дребнаво, но дотолкова ми е писнало от селски тарикатлъци, че вече нямам нерви да съм "даващия" в една, дори приятелска връзка, а насрещната страна без да иска да забравя; точно в този момент, в който имам нужда да не може да ми помогне; или просто да си мисли, че едва ли не аз съм длъжен да й оказвам съдействие, без тя да е длъжна да върне жеста.
Може би като недостатък мога да изтъкна и малко по-различното си чувство за хумор от това на болшинството хора. Повечето простотии във фейсбук, на които множеството хора се забавлява от сърце, мен въобще не ме разсмиват. За мен една шега трябва да е наистина остроумна, добре замислена, да не засяга никой, който може случайно да се припознае в лирическия герой и т.н. Като цяло това ме прави и доста голям "сухар", ама какво да направя - лошо са ме възпитали - да игнорирам простотията, да се съобразявам с чувствата на другите и т.н.
Също трябва да добавя, че не консумирам алкохол и не пуша, което в днешно време си е сериозен минус.
Ако се позамисля, може би ще се сетя и още нещо за себе си, но и от написаното до тук мисля, че ясно си личи, че не съм от хората, които спадат към графата "потенциален приятел". А за да свържа и това с основната тема ще кажа, че винаги съм имал чувството, че заради моята неувереност + зъбите ми, които сякаш се явяват нейн външен израз, хората винаги са ме подценявали и не са ме вземали на сериозно. Много, много трудно срещам хора, като мен и от там и малкият брой на моите близки приятели, но пък количеството не винаги води до качество. Може би трябва да се променя за да съм актуален на търсенията на повечето хора, но засега не виждам, а и донякъде не искам да нарушавам принципите, защото и в редките пъти, в които съм правил това заради някой, то в последствие  се е оказвало, че този човек не си е струвал. Пък и днес ми се обади един от най-близките ми приятели на който бях писал преди около две седмици и не получих отговор, който ми каза, че е искал да се свърже с мен и по-рано, но не е имал възможност (предвид неговото положение, това е напълно възможно), така че днес видях и малко светлинка в тунела.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 686
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Re: Трудно решение
« Отговор #9 -: 19 юли 2019 09:28:18, петък »
За зъбите. Един безплатен начин за избелване е пиенето на обикновена вода (обикновена вода - не кислородна, че някои подвеждат и има натровени хора- или пък освен обикновена вода може и такава в бутилка с етикет за всекидневна употреба). Но не да се пие на куп по много (някои хора нужното им количество вода за деня пият на един-два приема на екс), а периодично по малко. Пие се без да се прекалява с водата. Така с времето зъбите сами се избелват. Ако това не помогне, може да се консултирате със зъболекар, мисля имат услуги за вътрешно и външно избелване, които са основани на химичен процес, а само в много краен случай- металокерамика. С металокерамика може да останете без зъби по без време, тъй като зъбите се умъртвяват, после се пилят, за да се постави коронка върху тях. С времето мъртвият зъб се разпада. Ако са протези- още по-зле. Според мен Ви е рано да си губите зъбите по такъв начин.

Стига да не е нещо генетично заложено, би трябвало да може да се реши този проблем без да се рушат зъбите. Тук намерих добро описание от зъболекар на видове начини за избелване и не само - КЛИК.

За интровертността. Тя не е недостатък и не се налага промяна. Достатъчна част от хората са интроверти. Сред интровертите има и лидери, но като цяло начинът на поведение на лидерите сред интровертите е различен. Те са лидери, които говорят рядко, но всички ги слушат, като кажат нещо, защото са се научи, че щом е казано, значи е казано с основание.

Интровертите не се стремят да създават куп приятелства, защото нямат нужда от това. Те се нуждаят от малко, но качествени приятели. И са добри слушатели, а не добри разказвачи. Възползвайте се от силната си страна на слушател, защото Ви уверявам, че скоро ще забележите, че разказвачи има много, но готови да изслушват- ето това вече е рядкост. Всичко, което ви трябва е репликата: "Разкажи ми повече" или подобна на нея. Така ще имате пълноценен разговор, без да се налага безсмислено и ненужно разтягане на локуми. Стремете се да създадете този тип приятелски отношения, който е подходящ за вас като характер.

Пожелавам Ви успехи.

психолог Людмила Боянова

Неактивен Toncho

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 7
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Трудно решение
« Отговор #10 -: 20 юли 2019 00:18:05, събота »
За зъбите. Един безплатен начин за избелване е пиенето на обикновена вода (обикновена вода - не кислородна, че някои подвеждат и има натровени хора- или пък освен обикновена вода може и такава в бутилка с етикет за всекидневна употреба). Но не да се пие на куп по много (някои хора нужното им количество вода за деня пият на един-два приема на екс), а периодично по малко. Пие се без да се прекалява с водата. Така с времето зъбите сами се избелват. Ако това не помогне, може да се консултирате със зъболекар, мисля имат услуги за вътрешно и външно избелване, които са основани на химичен процес, а само в много краен случай- металокерамика. С металокерамика може да останете без зъби по без време, тъй като зъбите се умъртвяват, после се пилят, за да се постави коронка върху тях. С времето мъртвият зъб се разпада. Ако са протези- още по-зле. Според мен Ви е рано да си губите зъбите по такъв начин.

Стига да не е нещо генетично заложено, би трябвало да може да се реши този проблем без да се рушат зъбите. Тук намерих добро описание от зъболекар на видове начини за избелване и не само - КЛИК.

За интровертността. Тя не е недостатък и не се налага промяна. Достатъчна част от хората са интроверти. Сред интровертите има и лидери, но като цяло начинът на поведение на лидерите сред интровертите е различен. Те са лидери, които говорят рядко, но всички ги слушат, като кажат нещо, защото са се научи, че щом е казано, значи е казано с основание.

Интровертите не се стремят да създават куп приятелства, защото нямат нужда от това. Те се нуждаят от малко, но качествени приятели. И са добри слушатели, а не добри разказвачи. Възползвайте се от силната си страна на слушател, защото Ви уверявам, че скоро ще забележите, че разказвачи има много, но готови да изслушват- ето това вече е рядкост. Всичко, което ви трябва е репликата: "Разкажи ми повече" или подобна на нея. Така ще имате пълноценен разговор, без да се налага безсмислено и ненужно разтягане на локуми. Стремете се да създадете този тип приятелски отношения, който е подходящ за вас като характер.

Пожелавам Ви успехи.

психолог Людмила Боянова


Благодаря Ви за отговора!
По отношение на зъбите - със сигурност ако има възможност за промяна на цвета за постоянно чрез избелване (с освежителни процедури и т.н.), разбира се бих избрал него, но от всичко прочетено не съм оптимист. От друга страна жената, за която писах в първият си пост, има изкуствени зъби, дори според мен, без да знам със сигурност, всичките й горни зъби с протезирани. Исках тези дни да поговоря за това с нея, но след като нещата между нас не се получиха, въпреки всичките обещания, че каквото и да се случи между нас ще си останем приятели, сега видимо ме отбягва. Питах я дали не съм я засегнал с нещо и защо промени толкова рязко поведението си, но отговор на практика не получих - чисто и просто ми каза, че всичко си ОК, всичко си е както преди и т.н., но и двамата знаем, че това не е така.Много ме заболя, защото макар и да не се получиха нещата между нас, аз наистина исках да си останем приятели, тъй като я чувствах изключително близка и я исках, поне като приятел в живота ми. Но до тук с лирическите отклонения - просто вече й нямам доверие и дори и да ми сподели своя опит по отношение на проблемите със зъбите, не знам дали ще ми каже истината.
При всички положения обаче може би най-важно ще е това което ще каже специалистът.
Колкото до итровертността - да, мога да слушам (макар и честно казано да не мога да изразявам отявлени емоции като радост, възхищение, учудване и т.н. по театралният начин, по който много хора го правят и печелят симпатии), но в един момент идва времето, когато и ти трябва да кажеш нещо.В не малко случаи, именно поради липсата на житейски опит, породена от непълноценно водения от мен начин на живот до тук, оставам на практика без думи. В други случаи, когато съм притеснен по една или друга причина, често допускам лапсуси, бяга ми необходимата дума, в момента в който ми трябва и т.н., което допълнително отежнява положението с комуникацията. А  и от друга страна, по мои наблюдения далеч "по-добре се котират" екстровертите отколкото интровертите. Не че общуването се превръща в мисия невъзможна, но наистина върви трудно.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 686
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Re: Трудно решение
« Отговор #11 -: 24 юли 2019 08:06:54, сряда »
Само с четене надали ще можете да вземете адекватно решение по отношение на зъбите Ви. Необходимо Ви е да посетите зъболекар, който има опит и работи с подобни процедури и да се консултирате. До колкото схванах, Вашият зъболекар не е такъв и няма нужният опит в тази насока, понеже явно е специализирал в други дейности.

Не идеализирайте намирането на приятели. Приятели за идеята да имате приятели, без към това да върви друго, освен популярност, е лоша идея. Всъщност, често пъти хора, които са такъв център на компания, какъвто описвате, са популярни, но нямат реално приятели, а само познати. Ще рече, че ако някога закъсат, няма да могат да разчитат на никой от познатите си. И че винаги всеки ще е готов в името на собствения си интерес да ги зареже и се подиграе с тях, когато "изгрее нова котираща се звезда" в групата.

Сам написахте, че сте забелязал гнилото в такъв вид популярност, която е заради псевдо-качества и клюкарстване. Запитайте се такова нещо трябва ли ви? Да или не? Кое ще предпочетете - 20 клюкара, на които не им пука за Вас, но са около Вас, защото се "котирате" или един единствен, но стойностен приятел или пък два-трима такива? Очертайте точно какво Ви трябва и се стремете да поддържате приятелства само с хора, които Ви разбират и които Вие разбирате.

Успех!
психолог Людмила Боянова

Неактивен Toncho

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 7
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Трудно решение
« Отговор #12 -: 27 юли 2019 00:02:33, събота »

Само с четене надали ще можете да вземете адекватно решение по отношение на зъбите Ви. Необходимо Ви е да посетите зъболекар, който има опит и работи с подобни процедури и да се консултирате. До колкото схванах, Вашият зъболекар не е такъв и няма нужният опит в тази насока, понеже явно е специализирал в други дейности.

Не идеализирайте намирането на приятели. Приятели за идеята да имате приятели, без към това да върви друго, освен популярност, е лоша идея. Всъщност, често пъти хора, които са такъв център на компания, какъвто описвате, са популярни, но нямат реално приятели, а само познати. Ще рече, че ако някога закъсат, няма да могат да разчитат на никой от познатите си. И че винаги всеки ще е готов в името на собствения си интерес да ги зареже и се подиграе с тях, когато "изгрее нова котираща се звезда" в групата.

Сам написахте, че сте забелязал гнилото в такъв вид популярност, която е заради псевдо-качества и клюкарстване. Запитайте се такова нещо трябва ли ви? Да или не? Кое ще предпочетете - 20 клюкара, на които не им пука за Вас, но са около Вас, защото се "котирате" или един единствен, но стойностен приятел или пък два-трима такива? Очертайте точно какво Ви трябва и се стремете да поддържате приятелства само с хора, които Ви разбират и които Вие разбирате.

Успех!
психолог Людмила Боянова

Благодаря за отговора.
Рано или късно (може би по-добре рано, но все още събирам смелост) ще трябва да посетя стоматолог за да се очертаят ясно перспективите пред мен и да действам. Лошото е, че нямам препоръчан от познат специалист, който да е така да се каже проверен и на който ще мога изцяло да се доверя, а ще трябва да избирам на практика на сляпо, тъй като нито цената на услугите, нито коментарите и мненията в нета, могат да бъдат ориентир за качествата на даден стоматолог.
Колкото до приятелите, напълно съм съгласен с Вас, че "не броя, а качеството" им е най-важното. За съжаление обаче, все по-рядко се срещат съвестни и прями хора. Аз лично имам само един приятел, който да покрива тези критерии, но за съжаление живее в друг град и комуникацията е малко затруднена, а на моменти човек има непреодолимата нужда да сподели, неща които не са ушите на всеки. Иначе описаните в по-горните постове хора, както сама сте написали, стават за познати и от тях не може а се очаква подкрепа в трудни моменти, но пък пък пълното дистанциране води до своеобразна социална изолация. Все по-трудно успявам "да съм част от колектива", а това не се отразява добре на вътрешните отношения с останалите колеги, макар и това да не е фатално. Това обаче аз приемам за "бели кахъри". Все си мисля, че случили се промяната при мен, нещата ще тръгнат в друга посока. И не толкова от чисто визуалният ефект, колкото от повишаването на самооценката ми, самочувствието ми, увереността ми, защото това са неща, които според мен много влияят на взаимоотношенията между хората.
Но едно по едно. Първо да намеря специалист, с помощта на който да реша окончателно какво и как да правя, пък после ще му мисля.