Автор Тема: Патологична ревност и страх да не бъда наранена  (Прочетена 206 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Devonna

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 9
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил

Здравейте, благодаря за приема във вашия форум!

Ще се опитам да опиша систематизирано и кратко моята история
. На 36 години съм.Започнах нова връзка в която съм обичана и ценена ( това виждам по отношението на партньора ми) ;държи се мило, пoдарява ми цветя, има планове къде ще ходим през почивките си, познавам най- близките му приятели, той познава моите, прекарва голям част от времето си с мен, не е ревнив, не ме ограничава и не ми забранява да излизам с приятели и приятелки, почти съм пренесла  част вещите си у тях, но не се чувствам сигурна с него. В главата ми има съмнения, които ме изяждат и ако не спра, ще унищожа всичко красиво.Причината е моята ревност. Мисля ,че съм патологично ревнива. Тя започна, когато той направи грешката да ми говори за екс - приятелката си, че много я обичал и т.н. Даже все още са приятели с нея, което адски много ме измъчва. Миналия месец, тя му се обади за Рождения ден, това много ме разстрои. Въпреки ,че сме говорили по темата,че там всичко е минало и са запазили просто добри отношения, аз продължавам да се терзая вътрешно някъде дълбоко в душата си. Реших да не показвам, тези свои чувства на ревност и страх, но те си остават в мен и ме измъчват. Анализирам поведението си и се оказва, че не ревнувам само от нея, а и от повечето му приятелки в социалните мрежи -  красиви жени и момичета. Ревнувам, защото чувствам вътрешна несигурност, не съм сигурна в неговите чувства към мен, мисля ,че ще ме замени с  друга по - красива или по - млада от мен. Всъщност всички други са по- добри и по- умни от мен - така разсъждавам, нямам реална оценка над самата себе си. Ужасно самокритична съм. Старая се да изглеждам добре, старая се да полагам грижи във връзката си. Старая се да давам от себе.Той цени всичко това, но душата ми е болна. Нямам му доверие, понякога изпитвам агресия към него и миналото му, тази агресия насочвам и към себе си. Самонаранявам се. Чувствам страх да не бъда излъгана и наранена. В главата ми цари емоционален хаос. Осъзавам ,че всичко това е безпочвено и имагинерно.  Не мога да се упокоя. В миналото съм била наранявана и не мога да се справя с това. Подхождам със страх и съмнения, стъпвам на пръсти, превръщам се в детектив, който дебне и търси доказателства за това, че го лъжат и предават. Затварям се в себе си и искам да избягам далеч, за да не бъда наранена или да не нараня аз. Избягвам да показвам тези емоции пред  него, защото знам, че  са мой проблем и ако не се справя с тях ще го отблъсна. Знам, че това е като болест, но ми е трудно да се боря с тази вътрешна несигурност, с тези страхове и мисли в главата си. Има моменти в които не мога да спя от черни мисли. Изпитвам болка. Получавам сърцебиене, главоболие, плача и губя представа за реалността, Виждам негативите, а хубавите неща сякаш затрупвам, някъде си. Адски трудно ми е. Дори си мисля ,че страдам от някаква форма на депресия. Ключовата дума, която успявам да видя в съзнанието си, съвсем ясно е : страх.... Това са отровни емоции, които съсипват мен, ако не ги контролирам и излекувам ще съсипя и любовта си и себе си. Не знам какво да правя ....

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 415
  • Карма: +13/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://koeva-psychologist.blogspot.com/
Re: Патологична ревност и страх да не бъда наранена
« Отговор #1 -: 19 май 2019 22:22:56, неделя »
Здравейте, Devonna!

Според мен не сте патологично ревнива. Ревността, която проявявате, идва от няколко фактора - в миналото сте била наранявана и не сте отработила това и имате ниска самооценка. Напишете на лист хартия положителните си качества, в какво сте добра, с какво можете да се гордеете. Харесайте себе си такава, каквато сте. Вие сте уникална сама по себе си. И повярвайте, че заслужавате да бъдете щастлива. По-дългосрочна работа с психолог ще Ви помогне както да придобиете самочувствие и вяра в собствените способности, така и да премахнете негативните емоции от миналото.

Успех!

Мария Коева
психолог
https://koeva-psychologist.blogspot.com/

"Вярвам, че винаги ще има утре и вярвам в чудеса!"
Одри Хепбърн

Неактивен Devonna

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 9
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Патологична ревност и страх да не бъда наранена
« Отговор #2 -: 21 май 2019 12:07:09, вторник »
Благодаря Ви за бързия и точен отговор! :)
Истината е, че трудно откривам положителните неща в себе си, ужасно самокритичен човек съм, никога не съм доволна от това, което правя. И трябва да работя, предимно върху това. Успях да напиша само три положителни качества и просто.. спрях и оставих листа настрани.

Неактивен Emotion

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 7
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Патологична ревност и страх да не бъда наранена
« Отговор #3 -: 29 ноември 2019 14:59:10, петък »
Здравейте!


Все едно чета нещо писано от мен. Понякога си мисля, че имам основания да се чувствам така, заради поводите, които ми е давал човекът до мен. Друг път си мисля, че той е прав да ме нарича параноичка. Но през цялото време фонът е един и същи-чувствам се зле и не ревнувам неудържимо. Също като вас не мога да си намеря място, всички други са по-умни, по-красиви или просто по-подходящи. Не се чувствам достатъчно обичана, не чувствам присъствието ми желано. Опитвайки се да погледна обективно на ситуацията, стигам до извода, че партньорът ми ме обича, но ме приема за даденост. Не веднъж е проявявал безразличие към това ще се видим ли или не. Ще се чуем ли или не. Имаме няколко годишна връзка, която бих искала да прерасне в нещо по-сериозно, визирам брак, някой ден може би дори деца, но той не ще и да чуе. Предполагам, че аз съм го отблъснала с поведението си. Но това наподобява омагьосан кръг, защото доверието ми е разклатено в резултат от негови постъпки, негови тайни, които не е прикрил добре. Предубедих се и това се отрази на отношенията ни. Но аз съм все така привързана към него докато той сякаш не е, въпреки че твърди обратното. Не знам до кога ще издържим на това, не знам дори къде е мястото ми в тази връзка. Противоречията между думи и действия, а понякога и само между думи, произнесени в различни моменти ме карат да се съмнявам, че съм за него същото, каквото е той за мен и от това ме боли.

Неактивен Emotion

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 7
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Патологична ревност и страх да не бъда наранена
« Отговор #4 -: 29 ноември 2019 15:37:25, петък »
не ревнувам неудържимо" Извинявам се за грешката, не видях начин за редактиране