Автор Тема: Патологична ревност и страх да не бъда наранена  (Прочетена 506 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Devonna

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 12
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил

Здравейте, благодаря за приема във вашия форум!

Ще се опитам да опиша систематизирано и кратко моята история
. На 36 години съм.Започнах нова връзка в която съм обичана и ценена ( това виждам по отношението на партньора ми) ;държи се мило, пoдарява ми цветя, има планове къде ще ходим през почивките си, познавам най- близките му приятели, той познава моите, прекарва голям част от времето си с мен, не е ревнив, не ме ограничава и не ми забранява да излизам с приятели и приятелки, почти съм пренесла  част вещите си у тях, но не се чувствам сигурна с него. В главата ми има съмнения, които ме изяждат и ако не спра, ще унищожа всичко красиво.Причината е моята ревност. Мисля ,че съм патологично ревнива. Тя започна, когато той направи грешката да ми говори за екс - приятелката си, че много я обичал и т.н. Даже все още са приятели с нея, което адски много ме измъчва. Миналия месец, тя му се обади за Рождения ден, това много ме разстрои. Въпреки ,че сме говорили по темата,че там всичко е минало и са запазили просто добри отношения, аз продължавам да се терзая вътрешно някъде дълбоко в душата си. Реших да не показвам, тези свои чувства на ревност и страх, но те си остават в мен и ме измъчват. Анализирам поведението си и се оказва, че не ревнувам само от нея, а и от повечето му приятелки в социалните мрежи -  красиви жени и момичета. Ревнувам, защото чувствам вътрешна несигурност, не съм сигурна в неговите чувства към мен, мисля ,че ще ме замени с  друга по - красива или по - млада от мен. Всъщност всички други са по- добри и по- умни от мен - така разсъждавам, нямам реална оценка над самата себе си. Ужасно самокритична съм. Старая се да изглеждам добре, старая се да полагам грижи във връзката си. Старая се да давам от себе.Той цени всичко това, но душата ми е болна. Нямам му доверие, понякога изпитвам агресия към него и миналото му, тази агресия насочвам и към себе си. Самонаранявам се. Чувствам страх да не бъда излъгана и наранена. В главата ми цари емоционален хаос. Осъзавам ,че всичко това е безпочвено и имагинерно.  Не мога да се упокоя. В миналото съм била наранявана и не мога да се справя с това. Подхождам със страх и съмнения, стъпвам на пръсти, превръщам се в детектив, който дебне и търси доказателства за това, че го лъжат и предават. Затварям се в себе си и искам да избягам далеч, за да не бъда наранена или да не нараня аз. Избягвам да показвам тези емоции пред  него, защото знам, че  са мой проблем и ако не се справя с тях ще го отблъсна. Знам, че това е като болест, но ми е трудно да се боря с тази вътрешна несигурност, с тези страхове и мисли в главата си. Има моменти в които не мога да спя от черни мисли. Изпитвам болка. Получавам сърцебиене, главоболие, плача и губя представа за реалността, Виждам негативите, а хубавите неща сякаш затрупвам, някъде си. Адски трудно ми е. Дори си мисля ,че страдам от някаква форма на депресия. Ключовата дума, която успявам да видя в съзнанието си, съвсем ясно е : страх.... Това са отровни емоции, които съсипват мен, ако не ги контролирам и излекувам ще съсипя и любовта си и себе си. Не знам какво да правя ....

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 492
  • Карма: +13/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://koeva-psychologist.blogspot.com/
Re: Патологична ревност и страх да не бъда наранена
« Отговор #1 -: 19 май 2019 22:22:56, неделя »
Здравейте, Devonna!

Според мен не сте патологично ревнива. Ревността, която проявявате, идва от няколко фактора - в миналото сте била наранявана и не сте отработила това и имате ниска самооценка. Напишете на лист хартия положителните си качества, в какво сте добра, с какво можете да се гордеете. Харесайте себе си такава, каквато сте. Вие сте уникална сама по себе си. И повярвайте, че заслужавате да бъдете щастлива. По-дългосрочна работа с психолог ще Ви помогне както да придобиете самочувствие и вяра в собствените способности, така и да премахнете негативните емоции от миналото.

Успех!

Мария Коева
психолог
https://koeva-psychologist.blogspot.com/

"Вярвам, че винаги ще има утре и вярвам в чудеса!"
Одри Хепбърн

Неактивен Devonna

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 12
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Патологична ревност и страх да не бъда наранена
« Отговор #2 -: 21 май 2019 12:07:09, вторник »
Благодаря Ви за бързия и точен отговор! :)
Истината е, че трудно откривам положителните неща в себе си, ужасно самокритичен човек съм, никога не съм доволна от това, което правя. И трябва да работя, предимно върху това. Успях да напиша само три положителни качества и просто.. спрях и оставих листа настрани.

Неактивен Emotion

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 15
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Патологична ревност и страх да не бъда наранена
« Отговор #3 -: 29 ноември 2019 14:59:10, петък »
Здравейте!


Все едно чета нещо писано от мен. Понякога си мисля, че имам основания да се чувствам така, заради поводите, които ми е давал човекът до мен. Друг път си мисля, че той е прав да ме нарича параноичка. Но през цялото време фонът е един и същи-чувствам се зле и не ревнувам неудържимо. Също като вас не мога да си намеря място, всички други са по-умни, по-красиви или просто по-подходящи. Не се чувствам достатъчно обичана, не чувствам присъствието ми желано. Опитвайки се да погледна обективно на ситуацията, стигам до извода, че партньорът ми ме обича, но ме приема за даденост. Не веднъж е проявявал безразличие към това ще се видим ли или не. Ще се чуем ли или не. Имаме няколко годишна връзка, която бих искала да прерасне в нещо по-сериозно, визирам брак, някой ден може би дори деца, но той не ще и да чуе. Предполагам, че аз съм го отблъснала с поведението си. Но това наподобява омагьосан кръг, защото доверието ми е разклатено в резултат от негови постъпки, негови тайни, които не е прикрил добре. Предубедих се и това се отрази на отношенията ни. Но аз съм все така привързана към него докато той сякаш не е, въпреки че твърди обратното. Не знам до кога ще издържим на това, не знам дори къде е мястото ми в тази връзка. Противоречията между думи и действия, а понякога и само между думи, произнесени в различни моменти ме карат да се съмнявам, че съм за него същото, каквото е той за мен и от това ме боли.

Неактивен Emotion

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 15
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Патологична ревност и страх да не бъда наранена
« Отговор #4 -: 29 ноември 2019 15:37:25, петък »
не ревнувам неудържимо" Извинявам се за грешката, не видях начин за редактиране

Неактивен Devonna

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 12
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Патологична ревност и страх да не бъда наранена
« Отговор #5 -: 27 декември 2019 14:43:55, петък »
В последната ми  история се оказа, че ревността ми не е била съвсем безпочвена. Консултирах се с терапевт и разбрах, че съм била във връзка в която не съм поставила ясни граници и съм приемала неща, които не са били допустими. Човек, трябва да се начуи да познава и обича  себе си и да знае, какво го наранява и какво го прави щастлив, както и кога  е дошъл моментът, да напусне връзка, в която не е уважаван, ценен и обичан. 
И най- важното компромиси се правят и от двете страни - не само от едната. Понякога просто хората не са един за друг и всеки е свободен да следва своята посока и правото си на щастие, такова каквото го разбира.

Неактивен Emotion

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 15
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Патологична ревност и страх да не бъда наранена
« Отговор #6 -: 31 декември 2019 16:06:00, вторник »
Здравейте, отново!


Информацията, която споделяте е изключително ценна, защото често залепени от фикс идеята да бъдем обичани от конкретен човек ставаме негови до степен на зависимост. Съгласно сме да изтърим много повече от колкото искаме или можем, само и само да получим одобрението на този човек и той да остане с нас. Понякога това помага, но по-чесъо ни превръща в клишето "жертви". Въпросът е къде  границата на разумния компромис. В ситуация, в която човек обича силно е трудно да се определи тази граница. Интересно ми е каква точно е ролята на психолога? Как протича едно посещение при него и усещате ли ефект от това? Колко време е необходимо, за да се почувствате по-добре ?

Неактивен Devonna

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 12
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Патологична ревност и страх да не бъда наранена
« Отговор #7 -: 6 януари 2020 16:17:58, понеделник »
Здравейте, отново Emotion!
При сесиите с психолога, ще Ви бъдат задaвани насочващи въпроси и ще се разкрият, причините и следствията, за вашето поведение и имате ли реални основания за  притеснения или не. Готови отговори няма. Общовалидни рецепти за хармонични отношения, не съществуват. 
Моето мнение е, че във всяка връзка в която се създава болезнена зависимост, отсъства свобода, отсъства уважение, разбирателство и хармония, не е здравословна. Има начини да се работи върху това, но би следвало да се случва от двамата партньори. Комуникация и разговори, но без скандали и обвинения са най- доброто решение.
Посетете терапевт, ако желаете първо  отделно, а след това можете да се включете, заедно и с вашият партньор.
Форумите дават само  наяко общи насоки, но не са достатъчни, защото опитът, който имам аз, например е коренно различен от вашия и моята ситуация е също, различна от вашата. Заради това работата с психолог е индивидуална. Определено ще се почувствате много по -добре, след като поговорите със специалист.

Неактивен klaydiq

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 6
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Re: Патологична ревност и страх да не бъда наранена
« Отговор #8 -: 10 април 2020 22:50:54, петък »
Аз изпитвам абсолютно същото нещо. Дори вече смятам,че това чувство започва да се усеща като гняв. С приятеля ми сме отдавна заедно, но не живеем заедно. Следователно се отдалечихме, не сме щастливи заедно.  И така аз дълги години се тормозех заради бившата му приятелка, защото мислех,че я е обичал повече от мен, ходеше и на рожденни дни, след като вече сме заедно. Ходи няколко пъти на дискотека сам, и следва жени в социалните мрежи. Да, отстрани може да се каже,че е безпочвено моето недоволство, но за мен това е неуважение..  :-\


Неактивен Emotion

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 15
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Патологична ревност и страх да не бъда наранена
« Отговор #9 -: 11 април 2020 02:50:27, събота »
И според мен е неуважение и егоизъм. Подобно на вас и аз изпитвам гняв. Объркана съм, защото не мога да разбера къде е мястото ми в тази връзка. Понякога е чудя дали не съм заместител на бившата му, която много го била наранила и комплексирала. Чувствам се много зле емоционално и това започна да дава отражение върху всички сфери на живота ми. Самочувствието ми се смачка. Но пък и съм на ясно, че всички двойки имат проблеми. Не знам само как се абстрахират от тях.


Неактивен klaydiq

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 6
  • Карма: +0/-0
    • Профил
Re: Патологична ревност и страх да не бъда наранена
« Отговор #10 -: 11 април 2020 23:49:36, събота »
Всеки човек е специален и не бива да буде просто заместител. Може Вашия човек да Ви чака някъде там и да Ви харесва такава каквато сте. Според мен и в моя и Вашия случай говориме за токсичнинвръзки, от които отърваването е сложно. Опитайте се да се отдалечите, да почнете да си отделяте повече време на себе си, семейство, приятели. И чакайте обратната връзка, ако не му направи впечатление дори, няма смисъл.