Автор Тема: Порочен кръг  (Прочетена 130 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Milena123

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 4
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Порочен кръг
« -: 19 април 2019 11:15:37, петък »
Здравейте,
Искам да споделя нещо, тъй като  усещам, че се въртя в кръг от твърде много време и просто искам да изляза.
Искам промяна, но чувствам несигурност да взема твърдо решение все още. От почти година излизам с едно момче, което е по-малко от мен с 7 години. Външно не бих казала,че му личи,
пък и аз съм по-младолика. В началото имах съмнения дали да се захващам, но вече бяхме излизали няколко пъти преди да го разбера, но така или иначе реших да пробвам.
Аз скоро навърших 30, преживях няколко трудни момента и честно казано в момента се чувствам с доста разклатени нерви и емоции.  По-емоционална съм и приемам нещата много лично. Той е доста сдържан, но понякога става и той доста емоционален.
В началото всичко беше перфектно(сигурно не ви и учудва), но след това дойдоха някои спорове. В началото си мислех, че е нормално, ще си нагодим характерите и постепенно нещата ще се наредят.
Само че ние продължихме със много спорове, драми. Той обича като говорим за нещо просто да обърне гръб и да си тръгне, затваряше ми телефона. Мен почна това адски много да ме дразни и обижда.
Аз пък като говоря дадено нещо и като го кажа няколко пъти и не виждам, че ме разбират и почвам да повишавам тон. В общи линии сме се карали за дрбни неща. После и двамата го осъзнаваме, сдобряваме се и така до следващия път.
Това което ме кара да пиша тук е че започвам да се чувствам зле перманентно. Дори на работа губя желание да си общувам с колегите, затворих се, фокусирах се върху това ние да си решим проблемите, а те така и не се решават.
Ние се въртим в кръг, кръг от емоции, горчиви чувства и никакво рабирателство. Аз искам да получа прегръдка и да чуя нещо мило, вчера ми казва че нямало да прегазва принципите си, заради мен.
Усещам, че е твърде студен и неразбиращ емоциите ми. А опитвах да му го обясня, че искам някой да ме разбере. И когато му кажа, че нещо ми е обидно, да го разбере, но той мисли, че аз искам да го манипулирам с чувства. Вчера дори ми се изсмя, когато говорех за това.
Всякаш няма никаква емпатия в него, а аз имам нужда от това, за да се почувствам наистина обичана. На няколко пъти той прави също страхотни драми и тогава той иска от мен същото. Казва ми ти не ми казваш нищо мило и просто влиза в мойта роля.
Има ревност и от двамата, но само аз имам смелостта да си го призная. Той общо взето никога не греши. Имам усещането, че когато сбърка и го осъзнава, прави ситуацията да се случи така че аз да сбъркам за абсолютно същото и така спокойно ме сочи с пръст.
За първи път ми се случва някой да ме обвинява, че съм му изневерила по абсолютно абсурден начин. Имах честитка за имен ден на чат и след това човека ми е изпратил целувка. И това беше неговото доказателство за изневяра.
И буквално изпада в истерия, че всички жени са такива, искаше да ми гледа и други чатове, по-стари неща, от както сме излизали. Когато му казах и той да покаже, защото той тотално се опита да разруши личното ми пространство, той ми отказа. После се скарахме още повече.
и в други неща е така той престъпва границите ми, но аз не може. Той ме ревнува, не си признава,но ако аз го ревнувам, миизважда душата.
Той се опитваше при всяко скарване да се разделя с мен. Говорих с него, после аз се разколебавах и сега не спира да говори, че аз съм искала да го оставя, а е забравил напълно, че и той постъпваше така.
Общо взето за всяко нещо има връщане, признавам си понякога и от моя страна. Опитвах много да говоря с него, да се изясним, но получих само "Аз няма да се променя заради теб", "Аз няма да наравя нищо". Вчера ми каза, "Какво ме питаш с кой съм бил, ти не си ми нито майка, нито жена, ти си ми просто приятелка".
Неговият начин на обичане бил със споделено време заедно и малки жестове, не желае да прояви загриженост и съчувствие, когато сме скарани. А аз искадам в дупка, всеки път когато той не го направи, освен че не го прави и ми казва по жесток начин за мен, че не иска.
Минава се някакво превме и той, ама аз те обичам, казва че иска да сме заедно, гледа ме супер невинно. Така и не се научихме да говорим спокойно за нещата и да ги изясним. Или се караме или всичко е наред, така сякаш не сме се карали и никога няма пак да се скараме.
Понякога изпитвам силен яд, че въобще му дадох шанс на това момче. Започнах да изпитвам много негативни чувства, заради постъпките му, заради бесърдечието, което ми показа. Сякаш ми направи дълбока рана, а аз глупавата се мъча да оправям нещата, да искам да се разбираме и да правя опити.
Майка ми ми казва, че един мъж като обича, носи жена си на ръце, гледа я в очите и се опитва да й угоди. Че когато единя каже едно другия се съгласява бързо и обратното и се разбират лесно. Той постоянно повтаря, че няма да търчи след мен. Че той не е такъв, а после ама "аз те обичам".
Мисля си, че аз го обичам и затова ми е трудно да кажа не и просто да си тръгна.... Връща ме назад факта, че и аз съм правила грешки и че трбва да си прощаваме. Че не всичко е било лошо и сме имали страхотни моменти, че си помислих че той е мойто момче и ще вървим пътя си заедно и градим общо бъдеще.
Че ми говореше за семейство, за деца. Говори ми за семейство, но не е готов нищо да направи за мен. Почнах да си представям хипотетична ситуация с деца и как аз го карам нещо, а той ми казва "не няма да правя нищо за теб", обръща гръб и си тръгва, а аз оставям с децата сама, както и сега ме оставя сама да се оправям, сама да се изправям, сама да градя...
Преди него нямах приятел 3 години и така се радвах, че съм с него. Мислех си, че чакането си е заслужавало и съм намерила човека, защото не съм грозно момиче и имах доста избор, но избрах него. Сега се укорявам, че съм го направила.
Моля като странични хора да ми дадете друга гледна точка и съвет. Благодаря предварително :)

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 326
  • Карма: +12/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://koeva-psychologist.blogspot.com/
Re: Порочен кръг
« Отговор #1 -: 19 април 2019 17:21:24, петък »
Здравейте, Milena123!

Може би липсата на комуникация не Ви позволява да разрешите проблемите, които имате. Може би сте различни като хора - различни характери, светогледи, принципи. Което в случая не е предпоставка за успешна връзка. Ако наистина се обичате и двамата виждате смисъл да работите върху проблемите, тогава може да се обърнете и към семеен терапевт. Една година е много малко време, за да опознаете човека срещу себе си. Но обикновено, когато в двойката са налице доста различия, това се усеща и тя (двойката) предпочита да се раздели, за да намери всеки своя път. Надявам се, че съм Ви дала база за размисъл и ще достигнете до конкретни изводи.

Мария Коева
психолог
https://koeva-psychologist.blogspot.com/

"Вярвам, че винаги ще има утре и вярвам в чудеса!"
Одри Хепбърн

Неактивен Milena123

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 4
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Порочен кръг
« Отговор #2 -: 23 април 2019 11:06:10, вторник »
Здравейте,
Благодаря за отговора. Знам че времето, в което сме заедно е малко, за да се опознаем и тъй като в началото много си паснахме, реших че съм намерила човека за мен. На много пъти се разминаваме при опитите си да се разберем. Не мога да кажа, че няма желание и от двете страни, но сякаш всеки път го правим по грешния начин и стигаме до каране и сърдене. Най-тежкото е че се изговарят думи, които поне на мен ми тежат после и има съжаление. Може би да се намери точния човек не е лека задача, но пък да взема решение да си тръгна и да се откажа, не знам дали няма да доведе до съжаление и вечно чудене дали не съм направила грешка. Той също беше дал предложение за терапевт, но аз не се съгласих. Сега сякаш и двамата сме с очакването за каране и направо изпитвам ужас. Дори ако съм с намерението да говорим нормално или го питам нещо като заговорим за тези неща просто се стига до каране. Какво да направя, да си дам краен срок, да го питам нещо важно и да преценя по отговора му ли? Питах го как си представя близките 5 години. Той ми каза единствено, че иска да е в България и деца буквално в едно изречение. Просто това вечно чудене и колебание в мен ме измъчва. Според вас нормално ли е вече толкова време да се колебая за това? Какво да направя лично аз да се чувстам по-добре и да не изпадам в драмите отново? Как да не допускам да разрушават спокойствието ми? Защото като че ли от там идват и моите грешки, за които аз се разкайвам след това.
Благодаря за разбирането и бързия отговор :)

Неактивен ЦециВихронрав

  • ВОДЕЩА СЕМИНАРИ
  • Глобален модератор
  • Full Member
  • *****
  • Публикации: 134
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Жена
  • Обичам да Обичам
    • Профил
Re: Порочен кръг
« Отговор #3 -: 23 април 2019 15:48:47, вторник »
Здравейте, Милена!
Психолог Коева Ви посъветва да отидете на семеен терапевт, Вашият приятел също го е предложил... Какво Ви спира? Защо не желаете да се доверите на специалист, а настоявате да се справите сама?

Внимавай, какво си пожелаваш - мога да реша да ти го дам!

Неактивен Milena123

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 4
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Порочен кръг
« Отговор #4 -: 23 април 2019 22:09:02, вторник »
Здравейте,
Може би защото в представата ми това го правят хора с брак и семейство, които са се борили много пъти заедно, успявали са, но в някакъв момент е по-трудно и пробват при семеен терапевт. Аз знам, че не мога да се справя сама, щом съм във връзка трябва и двамата да искаме да се разбираме по-добре и да си прощаваме по-лесно, да не си връщаме за грешките, да не се упрекваме. Може би и защото смятам, че ако не можем да се справим двамата, то това няма да е моя човек, моята половинка. Сдърпванията ни вече стават прекалено болезнени за мен, повтарят се нещата. Смятам, че за всичко има решение, но се чувствам объркана. Вече не знам дали искам да съм с човек, които не може да покаже емпатия към мен, а в същото време и той изпада в ситуации, в които да има нужда от нея. Не се опитва да разбере нещата, които му говоря, а е уж умно момче. Показва ми един магарешки инат, а после прави някакъв мил жест или иска някакви общи планове да правим.

Неактивен ЦециВихронрав

  • ВОДЕЩА СЕМИНАРИ
  • Глобален модератор
  • Full Member
  • *****
  • Публикации: 134
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Жена
  • Обичам да Обичам
    • Профил
Re: Порочен кръг
« Отговор #5 -: 23 април 2019 22:19:10, вторник »
Аз не съм психолог, но когато съм болна отивам на лекар, а не си слагам сама диагнози, когато психиката ми не може да се справи търся психолог.
Знам, че в България всички сме свикнали да се справяме сами както и колкото можем и да посетим психолог се смята за нещо срамно, но според мен ако специалиста може да помогне по-бързо и качествено да решим проблемите си, то това е правилният начин.
Внимавай, какво си пожелаваш - мога да реша да ти го дам!

Неактивен Milena123

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 4
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Порочен кръг
« Отговор #6 -: 8 май 2019 15:07:25, сряда »
Здравейте,
Чак сега намерих време да отговоря и ви благодаря за отговорите. Но няма как да не ми направи впечатление последния коментар, който забелязвам сега е махнат и се чудя защо. Беше доста откровен и ме накара да се замисля. Макар и да не мога така категорично да взема решение, ме накара да осъзная че имам един живот и преди да мисля кой е моята половинка, е важно да отстоявам себе си и да не се вторачвам само върху нашите отношения или спорове. Смятам да подновя спортуването, защото ме разтоварваше много от стреса, както и да наблягам на занимания, които са ми приятни и да намирам необходимото време за себе си и за релаксация. Той държи да говори с професионалист и ще видя дали наистина ще го направи. Имали сме страхотни моменти и мислим сходно по някои въпроси, разбира се и доста разногласия възникнаха, но сякаш са от някакъв инат и неправилен начин да ги представим един пред друг. Видях че няма смисъл да спирам  всичко и да мисля само за проблеми, по-добре да вървя по своя път и времето ще покаже кое е добро.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 592
  • Карма: +7/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Re: Порочен кръг
« Отговор #7 -: 9 май 2019 08:19:59, четвъртък »
Да, Milena123, последният коментар е премахнат, а авторката е с бан. Причината е, че , както сама се е изразила, тя дава "категоричен отговор" за развитие на събития в бъдещето, а тук не е място за изява на лица, които ала врачки, считат, че могат на 100% да кажат какво точно ще се случи. Не е и трибуна на хора, даващи определения на чужд характер, без да познават човека, за който пишат. Много е лесно да се лепят етикети на непознати. Но в случая Вие имате насъбрани проблеми и за Вас е вредно да се надъхвате от такива "поводи за размисъл". Може да Ви подведе.

По темата са оставени единствено отговорите, които реално могат да Ви свършат работа. Не забравяйте, че само от Вас зависи какво решение ще вземете. Готова рецепта за щастие няма (не само с настоящия Ви приятел, а по принцип), затова решението Ви трябва да си го прецените внимателно.

психолог Л. Боянова