Автор Тема: Общуването с другите - превръщането ни в хора  (Прочетена 154 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 432
  • Карма: +5/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Общуването с другите - превръщането ни в хора
« -: 20 септември 2017 06:44:48, сряда »
Човешкият организъм е сложно устроен и се състои от клетки, тъкани, органи и системи. Най-сложно устроеният орган е мозъкът. И това не е случайно, тъй като той управлява жизнените функции, възприятията на околния сват, мислите, спомените, чувствата... Чрез него вземаме решения. Мозъкът направлява и съгласува и функциите в човешкия организъм, и човешкото поведение. Дори и когато човек спи, мозъкът му не спира да работи.

Някои автори сравняват работата на мозъка с тази на компютъра. Всъщност мозъкът обработва информацията най-вече паралелно, т.е. милиарди операции се случват едновременно из целия мозък, а те от своя страна образуват нашите съзнателни и несъзнателни мисловни процеси, както и изпълняват моторните актове, регулират автономната нервна система и т.н., за разлика от компютърните програми, които обикновено изпълняват операциите една след друга, т.е. серийно. Затова мозъкът на човека се води по-сложен от компютъра или от която и да е друга машина.

Мозъкът е свързан най-тясно с интелигентността, а тя е това, което ни прави каквото сме. Тук има обаче една малка особеност. Нашата интелигентност се формира, най-общо казано, от взаимодействието и влиянието едни на други на две големи групи фактори- такива, които се намират в околната среда и такива, които са заложени в нас самите.

Ако човек е лишен от това да израсте в човешка социална среда, то интелектът му се развива в една друга посока. Пример за такава посока на развитие се явяват намерените през 1920 г. в джунглите на Индия момичета, които от съвсем малки били отгледани от вълци. Едното дете било на видима възраст 2-3 годинки, а другото – на 7 или 8. Тъй като били отгледани от вълци, те били възприели тяхното поведение и го възпроизвеждали, т.е. държали се като вълци- бягали на четири крака, виели, отказвали да носят дрехи. По-малкото от момичетата починало година по-късно, а по-голямото живяло само още 10 години, като така и не се научило да изговаря повече от 45 думи, научила се да ходи на два крака след около 4 години, но до края на живота си ходела неуверено.

Това е доста известен случай, който е често обсъждан. Но за съжаление не само децата, които по някаква причина са отглеждани извън човешкото общество, са засегнати от този суров принцип на развитие на човешкия мозък. Има родители, които по някаква причина, най-често от незнание, не обръщат достатъчно внимание и не говорят на бебетата си, считайки че не им е необходимо общуване като са толкова малки, оставят ги сами в стаята. Това забавя развитието на интелекта им.

В графата на престъпното поведение на жестокост спрямо децата са известни случаи, в които родителите съвсем умишлено са изолирали децата си от всякакво общуване с околния свят, покрай физическия тормоз. В последствие полицията се намесвала, но интелектуалните и познавателните способности на такива деца често се оказват много осакатени.

По телевизията, а и в метрото, тече реклама, която се опитва да предотврати изолирането на децата от общуването с родителите им. Тази реклама е засегнала още един аспект от отказа на родителя да общува пълноценно с малкото си дете- зараждането на детската агресия.

Ето защо не бива да се подценява ролята на общуването за пълноценното изграждане на човека като личност.

Автор: психолог Людмила Боянова