Автор Тема: Искам да го напусна!  (Прочетена 90 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Shushu1220

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 2
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Искам да го напусна!
« -: 13 март 2019 17:36:59, сряда »
Здравейте,
Живея с мъжа си от две години и имаме момиченце на година и половина. Искам да го напусна, защото през тези две години разбрах, че той не ме обича,  не ме уважава и е с мен единствено заради детето.
Товаме кара да се чувствам много зле. Ще започна от начало. Когато се запознахме той преживяваше раздяла с бившата си, която много обичал. Явно аз съм била един вид заместител, някой който да запълни празнотата в него. Казваше колко много иска да има семейство, дете, да има някой който да го подкрепя о другар в живота. Е аз исках същото, така че скоро нещата се задълбочиха. Забременях от първия опит, желана бременност от двамата, скоро след това заживяхме заедно. Само две седмици след това се пиявиха и първите ми съмнения, че това е грешка. Забелязах, че той си пази телефоните, има парола пистоянно си чати с някого, ако попитам с кого, ами с братовчед ми, с приятел и т. н. Оказа се че има и фейсбук, но не прие моята покана, с мотива - ти си ми приятел в живота за какво ти е във фейсбук да сме приятели. Стори ми се странно.  Един ден случайно видях паролата на телефона му, и реших да проверя тази негова потайност. Беше като гръм от ясно небе, освен с бившата, си чатеше с още шест седем жени, две от които рускини. Бяха целувки, сърца, снимки, картички. Две от жените са женени, едната искаше да се видят още веднъж насаме, ужас, а аз глупачката, бременна и повярвала, не знаех как да реагирам. Когато бях в осми месец, той замина за чужбина, а аз реших да отида при майка ми, която живее на час и половина път. Тогава се сблъсках с гнева на майка му- не било редно да ходя при мама, тя не искала да стои сама!!! Почувствах се като заложник, едва ли не да искам разрешение да отида при майка си. Той не ме подкрепи и взе страната на майка си. От този момент всъщност аз подготвях решението си да си тръгна. След като се роди детето ни, нещата не се промениха, напротив стана по зле, чатовете продължават и до днес, повдигах въпроса няколко пъти, не било нищо сериозно, убивал си времето, аз си въобразявам и измислям поводи за скандал и т.н. Чувствам се все по-зле, та ние дори секс не правим, почти не си говорим, след работа той веднага ляга и заспива, десет минути с детето и край, от самото раждане сама се грижа за нея, веднъжне не ме е отменил, не излизаме заедно никъде. Като спорим и се караме не пропуска да каже как дете само искал, аз не го интересувам, не съм важна, само детето е важно, обижда ме, как нищо не правя по цял ден, само едно дете и ме изморявало, несръчна съм, мързелива съм, все по- груби ставаме един към друг. Стана ясно, че всъщност е с мен заради детето, да си тръгвам ако искам, но да оставя детето. Дори майка му ми каза веднъж, че за него жената не била важна, само детето, че били взели от мен каквото им трябва. Постоянно си говорят за мен и моите близки, с тях се държат дръпнато и пренебрежително, трябвало да сме им благодарни че са ме взели...... ужас, не издържам. Искам да си гледам детенцето спокойно, без да ме критикуват как го храня, как го обличам, как аз се обличам. Притеснява ме факта че дъщеричката ми ще расте с разделени родители, не съм си представяла така живота исках да имам щастливо семейство. Но с човек който се е възползвал от мен с цел да се възпроизведе, това не  е възможно. Не съм сигурна дали постъпвам правилно спрямо дъщеричката ми, затова пиша тук и моля за коментар и съвет. Благодаря Ви!

Неактивен ЦециВихронрав

  • ВОДЕЩА СЕМИНАРИ
  • Глобален модератор
  • Full Member
  • *****
  • Публикации: 134
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Жена
  • Обичам да Обичам
    • Профил
Re: Искам да го напусна!
« Отговор #1 -: 13 март 2019 18:12:25, сряда »
Здравей, Shushu1220!
Пиша на "ти" понеже така го почувствах...
Преди 26г и аз така се ожених набързо понеже останах очарована от бившият си вече мъж как иска семейство и дете. В последствие се оказа, че цитирам: "Трябваше ми една патка да ми роди едно дете и да ми се махне от главата.". Ама това го разбрах след като поживяхме заедно... Трябваха ми близо 8 години в които слушах колко съм грозна, проста и за нищо не ставам, за да се реша да се разведа. Аз също не исках детето ми да е с разведени родители, но пък сега всяко второ дете е такова и колкото и да не е добре се преживява. А и имах късмета един приятел да ме накара да се запитам детето ми по-щастливо ли ще е да живее с двама родители и сред скандали или само с един, но в спокойна среда, а с другият да се вижда редовно?!
След като се реших на развод бях цяла година в дълбока депресия и после ми трябваха още няколко, за да си върна самочувствието, защото след 8 години психически тормоз бях повярвала, че съм грозна, проста и за нищо не ставам.
Не си го причинявай, момиче и бягай от този мъж и майка му преди да са ти смачкали психиката тотално! Казвам ти го като минала през този АД и оцеляла благодарение на приятелите ми които направиха и невъзможното да ме изкарат от депресията и самосъжалението. Просто не си причинявай този АД!
Ще ти е трудно, особено щом те имат претенции да задържат детето, но няма съд който да даде малко дете на бащата освен ако се докаже без всякакви съмнения, че майката не полага жрижи за детето си и дефакто го е изоставила. При теб такова нещо няма да могат да докажат, затова си вземи детенце и бягай от този кошмар!
Виждам, че и ти си на това мнение, но се притесняваш дали е правилното. Е сега аз ти казвам да се запиташ: Кое е по-добро за дъщеря ти? Двама родители които са в постоянен конфликт или само един и спокойна среда? А има и друго... Тя ще расте и ако останеш с мъжът си и свекърва си какъв пример ще има това дете? То ще вижда как само плюят и тъпчат майка му и ще расте с идеята, че жената трябва да мълчи и търпи, и много важно да е благодарна, че някой кретен я е взел да му роди дете... Това дали е правилно за дъщеря ти?
Успех!
Внимавай, какво си пожелаваш - мога да реша да ти го дам!

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 326
  • Карма: +12/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://koeva-psychologist.blogspot.com/
Re: Искам да го напусна!
« Отговор #2 -: 13 март 2019 21:18:15, сряда »
Здравейте, Shushu1220!

Има много деца на разведени родители, които се чувстват щастливи и спокойни. Дори понякога раздялата между родителите е по-добрият вариант, отколкото децата да са свидетели на конфликти и недоразумения. Всичко това им се отразява с тежък емоционален товар. Критична сте към ситуацията, което е добре. Давате си сметка за червените лампички, които искрящо светят. Сигурна съм, че сте достатъчно силна, за да се справите и да осигурите на себе си и детето си комфорт.

Мария Коева
психолог
https://koeva-psychologist.blogspot.com/

"Вярвам, че винаги ще има утре и вярвам в чудеса!"
Одри Хепбърн

Неактивен Shushu1220

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 2
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Искам да го напусна!
« Отговор #3 -: 13 март 2019 22:23:25, сряда »
Много ви благодаря за отговорите, почувствах се по-добре и по-обнадеждена. Цеци Вихронрав, минали сте през това, вашият опит ще ми бъде изключително полезен. Може би наистина самоувереността и самочувствието ми са смачкани в момента, но слава богу моите близки са 100% с мен и ме подкрепят. Със сигурност не искам детето ми да слуша псувни, обиди и караници и да приема това за нормално.
Мария Коева, благодаря за отговора! Червените лампички са светили ярко още в началото, чак сега си давам сметка за много детайли и дребни на пръв поглед, уж не толкова важни постъпки, действия и бездействия. Но малките камъчета преобръщат каруцата. Ще направя всичко необходимо детето ми да расте щастливо и спокойно.
Още веднъж ви благодаря, внесохте в сърцето ми покой, желая ви спокойна нощ!