Автор Тема: Когато си в оковите на страха...  (Прочетена 223 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен samotnata_x

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 3
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Когато си в оковите на страха...
« -: 10 март 2019 19:53:40, неделя »
Здравейте! От 4 години имам близки срещи с Паник атаките и депресията. Проблемът е, че сега стигнах дъното някак си. От дете съм рекалено чувствителна и изживявам нещата присърце, но след дълги години изпитания, които ми разказаха играта емоционално, явно тапата се отпуши. Тъкмо се справих със състоянието преди две години и го контролирах, като преди около 7-8 месеца започнаха отново кризите. Това, което ги отключи е, депресия, преумора, липса на дете, загуба на работа, здравословни тежки проблеми и рак, който откриха на мама. И сега пак съм до никъде, намерих работа, която започнах и не издържах, защото се вцепенявах от страх. на АД съм от тогава.
Не ме разбирайте погрешно. До сега съм работила само неща, които са ръководни позиции, аз съм човекът, който взима решенията, особено тежките. Не съм лигла. Не се огъвам. Изчетох всичко, което е написано по темата, но пак съм до никъде. Затворих се, не намирам хора, които да ме задоволят интелектуално, дори отношенията със съпруга ми се обтегнаха, защото усещам, че съм нетърпима.
 Дайте ми съвет. Дайте ми опит. Решение. Магия...

Неактивен ЦециВихронрав

  • ВОДЕЩА СЕМИНАРИ
  • Глобален модератор
  • Full Member
  • *****
  • Публикации: 154
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Жена
  • Обичам да Обичам
    • Профил
Re: Когато си в оковите на страха...
« Отговор #1 -: 10 март 2019 21:18:35, неделя »
Психоложките ни ще Ви дадат компетентен съвет относно паник атаките, но аз ще си позволя да споделя своя опит с трудностите и депресиите като патил човек, пък може и да Ви дойдат идеи как да се справите.
Когато бях дете прабаба ми ме учеше когато тръгна да потъвам в проблеми да си позволя да стигна дъното, а от там вече няма да имам друг избор освен да се оттласна и да изплувам. Това ме научи когато изпадна в депресия да си дам няколко дена в които да рева, да се самосъжалявам и да рисувам в ума си всичко най-лошо което може да ми се случи. След два-три дена самосъжаление се замислям аз пък чак толкова ли съм слаба психически, че да не мога да се справя с проблемите и започвам да търся решение. По някога решението не е най-доброто, но е най-приемливото от всички възможности. А започна ли да действам за решаване на проблемите (те при мен винаги идват по много) дори и да не е най-доброто им решение някак се нахъсвам да ги преборя и постепенно намирам и по-добри варианти и нещата се оправят. Не е лесно и често аха и да се предам отново на депресията, но в такива моменти си повтарям, че колкото и да съм слаба все пак съм достатъчно силна, за да не се дам на някакви си проблеми.
Друго което правя в такива депресивни периоди е да сложа на екрана на компютъра си стихотворението на Вапцаров "Вяра". Любимият ми стих е:
"С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога."
Това зарежда много... Точно сега и аз съм затънала в проблеми с безпаричие, лекувам и аз един рак и си късам нервите, че уж в БГ онкоболните се лекуват безплатно, но не е така в действителност, банки, заеми и т.н. И този път ми трябваше месец потъване в най-черната дупка докато се взема в ръце и реша, че няма пък да му се дам на този гаден живот и с малко трудности и лишения пак ще изплувам.
Така, че моят съвет е да си давате кураж, че можете да се справите, да гледате повече комедии (смехотерапията е добра срещу депресии и паник атаки) и още нещо което би могло да Ви помогне е един филм "Тайната", на мен ми е любим съветник в трудностите. Ето и линк към него:


Внимавай, какво си пожелаваш - мога да реша да ти го дам!

Неактивен samotnata_x

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 3
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Когато си в оковите на страха...
« Отговор #2 -: 11 март 2019 01:56:27, понеделник »
Благодаря много, Цеци! Наистина трябва да си позволяваме да ударим дъното. Тъжното е, че винаги съм правила избора да бъда стълб на семейството и във важни житейски моменти да взимам трудните решения, които тежат и не мога да оставя този товар зад гърба си явно.
Съпругът ми често ми повтаря, че трябва да гледам на нещата по-глобално и отдалече, за да не се вглабявам излишно в детайла. Може би сега дори виждам в себе си някакво желание да сеп равя на жертва и някой да се грижи за мен. Може би това е вик на тялото и на душата ми, че имам нужда от грижа и въздух. Да задържа пръста си върху паузата. Животът, уви, няма такъв бутон и не ми се получава. После чувствам силно чувство на вина, че не съм силна сега, когато мама има нужда и ще има тепърва от мен. Задавам си милион въпроси. Имам нужда от разговори, а направих всичко възможно да отблъсна приятелите си или останалите да направя егоисти, на които мога да отговарям с "Добре съм" и за тях да няма значение истината.  Странно е...

Неактивен ЦециВихронрав

  • ВОДЕЩА СЕМИНАРИ
  • Глобален модератор
  • Full Member
  • *****
  • Публикации: 154
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Жена
  • Обичам да Обичам
    • Профил
Re: Когато си в оковите на страха...
« Отговор #3 -: 11 март 2019 05:25:32, понеделник »
Тъжното е, че винаги съм правила избора да бъда стълб на семейството и във важни житейски моменти да взимам трудните решения, които тежат и не мога да оставя този товар зад гърба си явно.
Това ми е много познато... Аз се бях докарала до там, че когато ми поставиха диагнозата преди 5г вместо да се срина и семейство и близки да ме обгрижват и успокояват, те до един рухнаха и трябваше да ги успокоявам аз независимо, че в него момент бях меко казано отчаяна и обезверена. Наскоро обаче когато проблемите ми дойдоха в повече и бях на дъното казах на мъжът си, че нямам сили и нерви все аз да съм силната и всички важни решения да чакат на мен и просто няма да го правя. Честно казано очаквах това да го уплаши, защото от край време е свикнал да ми сервира проблемите един след друг и да знае, че аз ще ги реша по един или друг начин. Даже се страхувах, че това може да съсипе връзката ни, но страховете ми се оказаха напразни. Той започна да ме засипва с различни решения, кои лоши, кои добри и накрая нещата взеха да се получават. Все още ми е странно друг да взема решенията вместо мен, но пък е толкова хубаво да се почувстваш обгрижвана...
И не се чувствай виновна за нищо. Достатъчно дълго си била силна - сега ти се полага да си починеш.
Колкото до майка ти и диагнозата и... Дай и да гледа филма "тайната", на мен лично ми помогна. Според диагнозата ми трябваше да живея не повече от 2 години след откриването на рака независимо има ли разсейки или не, но минаха 5, а аз още съм жива, работя и по никакъв начин не ми личи, че си боря един рак. :) И си мисля, че при онкоболните е важно дали болният иска да живее и е решен да се бори или ще се остави на страха и болестта да го победят.
Внимавай, какво си пожелаваш - мога да реша да ти го дам!

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 387
  • Карма: +13/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://koeva-psychologist.blogspot.com/
Re: Когато си в оковите на страха...
« Отговор #4 -: 11 март 2019 20:01:20, понеделник »
Здравейте, samotnata_x!

Ще Ви посъветвам да прилагате нещо оттук нататък в живота си - когато нещо лошо Ви се случва, учете се от него. На какво Ви е научило, какви поуки си извличате. Опитвайте се да използвате всяка житейска ситуация във Ваша полза, за Ваше развитие и ще Ви е много лесно да преодолявате препятствията. Има трудности във всеки живот - Вие сте човек, който се е научил да се бори. Силна сте, за да се справите с проблемите. Напомнете си го, като погледнете назад във времето и намерите трудните ситуации, които сте преодолявала. Както е казал съпругът Ви, опитайте се да видите различните нюанси на живота. Да "раздробите" картината и да я наблюдавате парче по парче. Избягвайте думи като "всичко", "всички", "никога", "винаги". Гледайте конкретния пример, без да правите генерални заключения. Относно паник атаките - според мен е най-добре да се обърнете към психотерапевт. Работата с него ще Ви помогне не само да преодолеете паник атаките, но и да анализирате още повече себе си и живота си.

Желая Ви успех!

Мария Коева
психолог
https://koeva-psychologist.blogspot.com/

"Вярвам, че винаги ще има утре и вярвам в чудеса!"
Одри Хепбърн

Неактивен samotnata_x

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 3
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Когато си в оковите на страха...
« Отговор #5 -: 12 март 2019 10:46:09, вторник »
Здравейте, г-жо Мария Коева! Благодаря за отговора! За съжаление, това, за което говорите, ми е напълно ясно. Въпросът е, че ми лиспва похвата и правилната стратегия. Нещото, което да ми припомни, че съм жива в положителен аспект. За жалост, поради състоянието на майка ми и това, че нямам работа в момента, не мога да си позволя лукса да се срещам с психолог, а много бих желала. Не съм наясно дали има безплатни консултации или такива по здравна каса с Пловдив. Имате ли информация?

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 387
  • Карма: +13/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://koeva-psychologist.blogspot.com/
Re: Когато си в оковите на страха...
« Отговор #6 -: 12 март 2019 22:13:51, вторник »
Здравейте отново, samotnata_x!

Нямам информация за колеги психолози в Пловдив (а и не само оттам), които да провеждат безплатни психологически консултации или да работят със Здравна каса.

Мария Коева
психолог
https://koeva-psychologist.blogspot.com/

"Вярвам, че винаги ще има утре и вярвам в чудеса!"
Одри Хепбърн