Нужда от помощ

[SleepyImpulse]

Здравейте, в момента всичко ми е пълна каша в главата, но ще се постарая да обясня моето състояние. На кратко аз съм момиче на 17 години в семейство на алкохолик. От 17 години търпя непрестанните скандали между майка ми и баща ми. Не малко пъти дори се е стигало до бой (за щастие през последните 5 години поне е спрял да налита да бие) . Изпълнена съм с гняв и и имам проблем с него. Доста често нервнича дали с крак или започвам да си дера кожичките по пръстите понякога дори не се и усещам кога съм започнала да го правя. Имам ниско самочувствие и понякога в главата ми изникват гадни мисли които не искат да се махнат с дни от сорта на "Ти си чудовище" "Ти не ставаш за нищо" "Не заслужаваш хората около теб" "Постоянно правиш грешка след грешка" "Не си достатъчно добра дъщеря". Аз се опитвам да поправя разни неща в себе си и да работя по тях опитвам се да си контролирам гнева опитвам се да отбягвам тези мисли или да ги оборя че не са прави опитвам се да се успокоя но понякога съм толкова емоционално изтощена. Имам брат на 26 който живее в София цял живот с него не сме чули нито една добра дума от баща ни постоянно ни обижда че от нас нищо няма да стане че сме малки лайна. На 29 септември 2017 година почина кучето ми вечерта преди да почине брат ми и приятелката му бяха дошли на вечеря и баща ми както винаги супер пиян започна да говори как кучето ми ще умре и как аз съм виновна за това...Последствията?Провалена семейна вечеря плач до дупка и вечеряне в Мак Доналдс. Не мога да разбера какво ми има и дали нещо реално ми има защото когато тръгна да разговарям с майка ми на тази тема как се чувствам заради него и тя е като "Нищо ти няма може да бъде и по лошо на съседското момиче баща ѝ почина" И аз просто млъквам защото загубата на родител е по-тежка от това да си подложен на всекидневен психически тормоз. Поне малко си отдъхваме от него тъй като той е международен шофьор и наскоро започна работа в една фирма която товари в различни страни. Той е просто ужасен човек смята че като е по-голям от мен и знае повече а реално погледнато се държи като дете дразни ме нарочно за негово забавление това му прави удоволствие. А аз не мога да го игнорирам не искам повече да задържам чувства не искам прекалено е гадно и прекалено изтощително. Искам просто диагностициране искам да разбера реално има ли ми нещо защото аз не мога да го приема като тийнейджърски изблик или преувеличаване нямаше да търся помощ ако смятах че е това. Когато бях по-малка в детската градина имаше едно момче което всеки ден ме биеше никога не пропускаше да ме удари и ме е яд на себе си че не му отвръщах....а му се подчинявах.Съвсем се оплетох в мислите си съжалявам ако не е станало ясна моята история просто не знам вече от какво може да се дължи състоянието ми и бълвам различни факти които може да ми помогнат да разбера.

[mariya_koeva]

Здравейте, SleepyImpulse!

Нищо Ви няма. Нямате нужда от диагностициране. Истината е, че сте жертва на психически и физически тормоз от страна на баща Ви дълги години. Гневът, тревожността и натрапливите мисли, за които пишете, са следствие от този тормоз. Тези неща можете да преодолеете с директна работа с психолог. Но нека също така да се съсредоточим и върху един важен фактор - скоро навършвате пълнолетие и имате право на избор как да продължите живота си. Можете да заживеете самостоятелно, след като, разбира се, обмислите много добре тази стъпка - намирането на жилище и финансовата част. Това е конструктивният вариант за справяне със ситуацията, в която се намирате - време е, в което да поставите на първо място себе си, Вашите потребности, желания и мечти. Да поработите върху самочувствието си. Да изчезне чувството за вина ("Аз се опитвам да поправя разни неща в себе си"), защото смятам, че в случая НЕ Вие имате вина за това, което се е случило и се случва. Дотогава можете ли да поживеете с баба, дядо, леля, чичо? Къде е майка Ви в цялата картина? Тя не е ли фактор в семейството?

Мария Коева
психолог

[SleepyImpulse]

Не споменах, че два пъти сме правили опит за преместване в друго жилище, но и двата пъти свърши с молби и подмазване от страна на баща ми. И тъй като втория път бяхме притиснати финансово (въпреки че ѝ казах, че можем да "удържим" положението тя не ме послуша и сега съжалява за което) Имам чувството, че тя има Стокхолмски синдром.Постоянно се опитва да го защитава в дадени ситуации мисли си, че той се "опитва" да се оправи което не е така. Той не прави нищо продължава да си пие и да ни тормози нито се опитва да спре тази негова зависимост нито пък се старае като се напие да отиде да си легне и да не се закача с никого. От страна на майка ми единственото хубаво нещо което съм видяла през последните години да прави е да не му мълчи преди го оставяше да я смаже и му се разминаваше леко с малко мърморене от нейна страна сега поне това спря и тя започна да изказва и да отстоява своето мнение. Относно махането от това адско място предполагам че все някак ще се справя финансово.Много желая да уча клинична психология а тази специалност е скъпо платена. Единственият ми вариант са студентският кредит да уча задочно и едновременно с това да работя. Не виждам иначе как мога да се развия в тази област по друг начин. Дядо и баба от страна на майка ми са доста консервативни в това отношение. Те знаят какво става удома но смятат че жена да напусне мъжа си е недопустимо та нали ще я разнася целият квартал. При никого не можем да отидем няма място за нас никъде. Освен да чакам друго не ми остава. За мен баща ми е един егоист, един ограничен човек не зачитащ мнението на никого. Повярвайте ми много пъти съм се опитвала да го разбера и съм се опитвала да говоря с него но това което виждам докато говорим е че той иска да избяга от тази тема да я приключи възможно най-бързо. Никой не обича да чува истината, но се налага. Той винаги ми е казвал : "Първо ще разбереш мен и тогава аз ще разбера теб". Добре съгласна съм опитах се много пъти да го разбера и винаги оставах разочарована и наранена с все същото мнение колко е ограничен с ум и психика на дете. Нека си пие ама това което искам е да не ни закача. Знаете ли до какво състояние ме е докарвал? До това от вина и болка съм се карала да повръщам защото в това виждах утеха и облекчение. До толкова да ме ядоса че да го нарека "боклук". Няма да се опитвам да изброявам колко пъти съм треперела от яд и съм плакала неконтролируемо. Като някакъв ненормалник постоянно повтарях "Не" "Стига" "Престани" и се давех в сълзи. Казвала съм му в лицето колко го мразя и как искам да умре да изчезне.Аз знам колко гадно е това но нали знаете че човек в гнева си казва доста неща които мисли и не мисли.

[ЦециВихронрав]

Здравейте, SleepyImpulse!
Ще си позволя да Ви дам няколко чисто практически съвета. Идва лято и по морето се отварят доста работни места (за сезона) за млади хора. Предимството на работа по морските ни курорти е, че осигуряват стаи за персонала за нощуване и храна поне два пъти дневно. Това ще Ви даде възможност да спестявате голяма част от заплатата си. Така като завършите ще си имате начален капитал. След това може да помолите брат си да Ви приеме за известно време докато започнете работа и си намерите квартира. Когато станете независима финансово от родителите си можете да помислите и за кандидатстване и съм убедена, че ще успеете.
Колкото до баща Ви... Той зависим от алкохола и докато сам не поиска да се откаже и не се обърне към специалисти които да му помогнат няма да се оправи.
За сметка на това ако Вие се изместите да работите и учите в София и майка Ви дойде при Вас и започне работа и тя, двете ще се справите и ще заживеете без постоянният терор на алкохолизираният Ви баща.
Упорита сте и знаете какво искате от живота - това е предпоставка да успеете!

[SleepyImpulse]

Аз имам възможност да работя на морето приятелят ми е от Варна мога ако искам да замина и да работя там всичко ми е уредено проблемът обаче е, че те няма да ме пуснат. Не, че ми нямат доверие не и преди съм пътувала за Варна въпреки че е на 500 километра от моят роден град но просто тази година ще карам и курсове за шофьорска книжка и явно отново ще работя в моя град.