Автор Тема: Прокълнат живот  (Прочетена 294 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Марина

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
Прокълнат живот
« -: 29 декември 2018 13:48:18, събота »
Здравейте,ще карам на кратко!Аз съм жена на 26г.От малка живота ми е кошмарен.Баща ми беше убит когато бях на 14.Обичах го много,въпреки че беше алкохолик и непрекъснато ме караше да се срамувам от него.Бях на 14 когато гледах снимки в съда на убития си баща лежейки на земята облян в кръв.Никога не съм имала"истински"приятели.Аз ли ги отблъсквам или лошия ми късмет,незнам.На 15 си намерих приятел,съсипана и нуждаеща се от подкрепа му се доверих изцяло.Уви съдбата отново ми изигра лоша шега.Бях жертва на психическо и физическо насилие от неговя страна!В продължение на 4г.бях удряна,тероризирана психически и смазана.Не можех да направя нищо защото нямах подкрепа от никого а и никой незнаеше какво се случва.Накрая събрах сили,събирах близо година и започнах да говоря,с майка си и  роднините си.Оставих го много трудно,търсеше ме и притесняваше много време но накрая всичко приключи.След това срещнах съпруга си,едно от най-хубавите неща в живота ми.Всичко вървеше добре докато майка ми не се разболя.Последваха болници,операции..и т.н.Позакрепихме положението и сега е по-добре.Мина се не мина година и с мъжа ми решихме да имаме бебе.Да ама не.Забременях още от първия опит.Бяхме толкова щастливи,толкова развълнувани от предстоящото.Но щастието ни беше кратко..още в 7 седмица загубих бебето.Незнам как и откъде събрах сили и продължихме напред.След известно време възобновихме опитите,мина месец,два,три..година..но така и не зачевах.Затова пък около мен се раждаха непрекъснато бебета или пък забременяваха.Всяка нощ си лягах с молитва и толкова болка в сърцето.Гледах децата на мои близки и едва сдържах сълзите си.След година и няколко месеца чудото отново стана..Бях бременна!Този път щастието беше някак несигурно и плахо.Сърцето ми кипеше от радост но съзнанието ми се страхуваше и за жалост е имало защо.След няколко седмици изгубих и второто бебе.Започна се едно лутане по лекари,изследвания..и.т.н.В крайна сметка не открихме причината за абортите.Прекарах 1 седмица в леглото сама с мислите си.Плаках,дерях се от плач,виках,удрях..изплаках всичката болка която се бе насъбрала в мен.Осъзнах,че може би живота ме е избрал за свое опитно зайче и явно тества колко ще издържа.Склоних глава..предадох се!Остана ми само да обичам мъжа и семейството си.Много скоро след това обаче стана чудо..забременях за трети път!Признавам си,не се зарадвах,уплаших се.Незнаех дали ще успея да преодолея още една загуба.Минаваха месеците а плода в мен не спираше да се развива..3..4..5..6 а аз неможех да се зарадвам.Не смеех да си помечтая за бъдещото си дете и да правя планове за раждането му.Дойде и 9 месец и чудото стана.Моето вълшебство се роди.Моята слънчева дъщеричка.Моя най-голям дар.Бях най-щастливата жена на планетата.Но в мен продължаваше да живее един страх ..страх от живота може би.Дъщеря ми в момента е на 8месеца а аз не мога да й се нарадвам.Все си мисля,че й има нещо все в главата ми се въртят страшни мисли.Наскоро й поставиха диагнозата АБКМ (Алергия към белтъка на краве мляко)и сега съм толкова отчаяна.Тя е слънчице,усмихната и толкова привързана към мен.Гледа ме с малките си очички и сякаш света става по-добър.Искам да съм здрава за да съм винаги до нея и да я отгледам по вай-добрият начин.Но усещам,че не съм.Сънувам кошмари и в главата ми се въртят непрестанно лоши мисли като какво ще правя ако й се случи нещо или ако я изгубя.Знам че живота ме мрази и стоя на тръни и чакам следващото ву изпитание.Живея в непрестанен страх от бъдещето.Немога да се усмихна,да се зарадвам..В гърлото ми се е насадила една буца и не може да излезе.Гърдите ми тежат и с всяка поета глътка въздух натежават все повече.Искам да се отърва от тази апатия.Да се радвам на детето си и някак си да се презаредя,защото в момента се чуствам като стар захабен парцал.Искам положителни мисли в главата си но колкото и да се старая да са такива,лошите надделяват.Лошият късмет ме преследва...сякаш стои зад ъкъла и чака да види усмивката ми за да ме връхлети отново със страшната си сила.Да ме сплеска и да ми покаже,че това е съдбата ми.Да живея един прокълнат живот!

Активен ЦециВихронрав

  • ВОДЕЩА СЕМИНАРИ
  • Глобален модератор
  • Full Member
  • *****
  • Публикации: 155
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Жена
  • Обичам да Обичам
    • Профил
Re: Прокълнат живот
« Отговор #1 -: 29 декември 2018 20:11:04, събота »
Здравей, Марина!
Карам директно на "Ти" понеже имам чувството, че разказваш моят живот.
Аз загубих баща си на 12, също като теб имам две помятания в ранна бременност преди да родя синът си и живота ми никак не е лек дори и сега на вече 47г.
Но да си дойда на думата... В живота на всеки се редуват хубави и лоши периоди. При някой тези периоди са кратки, а при други като теб и мен са уви по-дълги. Твоят лош период е минал и сега ти предстои хубав. Сега е момента да се радваш на живота и на дъщеричката си. Не се страхувай да се радваш. Това, че е с алергия не е страшно. Възможно е с възрастта да изчезне алергията, но и да не изчезне ще се справиш. Още повече, че имаш и мъжът си до себе си.
Предлагам ти да се успокоиш и да погледнеш на нещата така:
Имаш избор... Да прекараш остатъка от живота си във вечен страх, че лошото те чака зад ъгъла и да не можеш да се зарадваш на нищо хубаво в този живот или да приемеш хубавите неща и да им се радваш от сърце.
Моя приятелка има майка  която все очаква най-лошото. И с годините това очакване се е превърнало във фобия която отравя живота на семейството и става неприятна за най-близките си. Тоя постоянен страх я е докарал до положение, че приятелката ми на зъболекар, а майка и ми звъни да се жалва, че щерка и не вдига телефона и хич да не е и е станало лошо в кабинета на зъболекаря и сега бере душа?!? Да се чудиш да се смееш или да плачеш...
Ако не се избавиш от тези страхове рискуваш да стигнеш до положението на майката на приятелката ми. Помисли си каква майка би искала дъщеря ти? Аз мисля, че тя би искала весела и усмихната МАМА която я обгръща с любов. Да обичаш детето си и да му се радваш не е страшно и в никакъв случай не може да предизвика нещо лошо. Лошото идва и си отива в живота ни и ако се справим с трудностите ни прави по-силни. А живота иначе е хубав и трябва да му се радваме докато сме живи.
Ако ти е трудно да се справиш със страховете си сама се обърни към помощта на психолог и работете заедно. Но не позволявай страховете ти да лишат детето и мъжът ти от усмивката ти и от искрената ти радост, че ги имаш.
Успех!
Внимавай, какво си пожелаваш - мога да реша да ти го дам!

Неактивен mariya_koeva

  • ПСИХОЛОГ
  • Глобален модератор
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 401
  • Карма: +13/-0
  • Пол: Жена
  • Нека заедно намерим пътя към промяната!
    • Профил
    • https://koeva-psychologist.blogspot.com/
Re: Прокълнат живот
« Отговор #2 -: 29 декември 2018 22:24:05, събота »
Здравейте, Марина!

Подходът Ви към света около Вас е такъв - очаквате да Ви се случват лоши неща и те наистина се случват. Препоръчвам Ви да изгледате филма The Secret или да прочетете книгата "Закони на привличането". Мисля, че ще Ви заинтригуват. Замислете се за миг - кога последно сте вярвала в себе си? Кога сте вярвала, че нещо хубаво ще Ви се случи? Човек понякога сам причинява мъката си, като привлича само негативна енергия към себе си. Опитайте се да се настроите малко по-позитивно. Излезте от омагьосания кръг и си позволете да бъдете щастлива. Има неприятни неща във всеки живот - Вие сте на 26 години и сте човек, който се е научил да се бори. Единствената съставка, която липсва, е повече увереност в собствените си способности, опит да погледнете назад във времето и да намерите трудните ситуации, в които сте се справяла. Ситуациите, които описвате във форума. Проблемът при някои хора е, че притежават "тунелно виждане" - само в черно-бели краски. Опитайте се да видите различните нюанси на живота. Избягвайте думи като "всичко", "всички", "никога", "винаги". Камо ли изрази като "животът ме мрази". Препоръчвам Ви също така да осъществите и консултация с психолог, за да отработите негативните емоции и да се "изчистите" от влиянието на Вашето минало.

Успех!

Мария Коева
психолог
https://koeva-psychologist.blogspot.com/

"Вярвам, че винаги ще има утре и вярвам в чудеса!"
Одри Хепбърн