Бях аутсайдер като малка. Изключваха ме от общите игри, връстниците ми ме тормозеха с обиди и така възпитах поведение, с което днес ми е трудно да се разделя - затварям се в себе си, когато съм обидена, пренебрегната, подценена, унижена. Когато някой ме критикува или ми се подиграва, не мога да погледна с чувство за хумор или да се вслушам в съветите му, а се наранявам и се самоизолирам. Правя го и когато някой не отговори на очакванията ми. Трудно ми е да съхранявам приятелства, а още по-трудно ми е да градя връзки. Наскоро напуснах работа и последните 2 месеца си стоя само вкъщи. Имам и финансови проблеми, заради които нямам възможност да ходя на фитнес, танци и да правя други неща, които обичам, но които изискват пари. Опитвам се да вляза в релси и да анализирам изборите си. Наясно съм, че съм се спирала на неподходящи хора и съм очаквала другите да усетят, че ме нараняват и злоупотребяват с мен, без да им го казвам и сега се опитвам да променя това. Но ми е трудно да излизам от черупката си, да се организирам така, че повече да се забавлявам, да общувам, да срещам нови хора. Може ли да ми дадете съвет?