Аз съм почти същия, с разликата, че нямам абсолютно никакви приятели.
За сметка на това, има три момчета, с които се виждам всяка седмица, но само за да пием по едно. Те нямат моите интереси, а и честно казано се държат ужастно просташки на моменти, което мен ме отблъсква. Затова си мисля да спра да ходя при тях, чувствам, че лицемернича като се виждаме. А и имам чувството, че ме канят само, защото ги разнообразявам с присъствието си. Или просто това представляват приятелствата? Вече и аз не знам.
Преди време започнах курс по чужд език. Там срещнах много добронамерени и мили хора, но се наложи да прекъсна и сега единствено си пишем по празниците.
Преди 9 месеца пък започнах предишната си работа, но наскоро я напуснах заради нова. Колегите ми бяха над 20 човека и беше много приятно и забавно с всеки един от тях. Не знам дали ще ме потърсят, но ако това се случи ще се опитам да заздравя връзките, които имаме. С тях се научих да приемам хората, такива каквито са.
Просто не знам как да си намеря приятел/и, не знам как да развия една връзка, била тя аз и друго момче или аз и друго момиче...
Цял живот съм бил добър, услужлив и сред мъжки компании, в квартала, училище и после в университета. Баща ми го нямаше за кратък период от време, понеже пътуваше по корабите и по този начин бях отгледан от майка ми. Последно имах приятелка преди 8 години, а сега съм на около 29 г.
