Автор Тема: Когнитивно-поведенческа терапия (cognitive behavior therapy)  (Прочетена 202 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Boyanova

  • ПСИХОЛОГ
  • Админ
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 532
  • Карма: +5/-0
  • Пол: Жена
    • Профил
    • Форум за психология
Когнитивно-поведенческа терапия (cognitive behavior therapy)
« -: 19 септември 2017 20:26:59, вторник »
Когнитивно – поведенческата терапия е общо понятие, описващо психотерапиите, в основата на които е принципът, че причината за психичните разстройства (тревожност, фобии, депресии и др.) са дисфункционалните убеждения и установки, а поведението и емоциите, базирани на такива когнитивни процеси човек може да се научи как да променя. Психотерапевтът помага да се установи и идентифицира кои са настоящите  начини на мислене и най-вече някои вредни идеи. След това се цели промяна в начина на мислене, която да доведе до изграждане на нови убеждения и установки, които са по-реалистични и полезни. Когнитивно – поведенческата терапия се отличава от инсайт-ориентираните подходи по това, че акцентира единствено на „тук и сега” и работата с когнициите се извършва много по- систематично.

Основните теоретични положения са следните:

1. Начинът, по който човек структурира ситуацията определя неговите поведение и чувства. В центъра стоят външни събития, които се реализират по следната схема: „външни събития (стимули) → когнитивна система → интерпретация (мисли) → афект (или поведение). Ако интерпретацията и външните събития силно се разминават, това води до психична патология.

2. Афективната  патология е силно преувеличаване на нормалните емоции, възникваща в следствие на неправилна интерпретация под действието на различни фактори.

3. Индивидуални различия. Те зависят от минал травматически опит (например продължително пребиваване в затворено пространство) и биологичната предразположеност (конституционален фактор).

4. Нормалната когнитивна дейност се стопира под влиянието на стрес. Възникват екстремистски съждения, проблемно мислене, нарушава се концентрацията на вниманието и прочие.

5. Психопатологическите синдроми (депресия, тревожни разстройства и др.) се състоят от хиперактивни схеми с уникално съдържание, характеризиращо този или онзи синдром. Пример: депресия — загуба, тревожно разстройство — заплаха или опасност и т. н.

6. Напрегнатото взаимодействие с други хора поражда затворен кръг от  неадаптивни когниции. Примерно страдащата от депресия жена, тълкувайки мислите на мъжа  си като «Все ми е тая, тя не ми е нужна…» вместо реалното «Бих искал да помогна, но не зная как», я въвлича в още негативни мисли за себе си и за своите отношения със съпруга си и като следствие нейните негативни когниции се усилват.

Когнитивно – поведенческата терапия се стреми да достигне до структурни изменения в личността, за да може в крайна сметка човек да се намира в по-голяма хармония със себе си, със собствените си потребности и потребностите на околните. Основното преструктуриране се осъществява като неадаптивните когниции се заменят с използването на изводи от съзнателния житейски опит.

За Вас подготви: психолог Людмила Боянова